Решение № 11076 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2019 г.

Решение № 11076 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7911/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. Соколов е подал касационна жалба срещу решение № 2238/29.03.2019 г. по адм. дело № 5584/2018 г. по описа на Административния съд – София-град, в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение в размер на 1374 лева за неимуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 14-5285-0022198/1411. 2014 г., издадено от началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 14-5285-0022198/1411. 2014 г., издадено от началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, на Г. Соколов било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата – управление на лек автомобил при отнето на водача свидетелство за правоуправление. Наказателното постановление било обжалвано пред съда от Г. Соколов и отменено с решение от 23.01.2018 г. по НАХД № 9852/2017 г. по описа на Софийския районен съд поради допуснати от административнонаказващия орган процесуални нарушения. Решението влязло в сила на 7.02.2018 г. В производството пред районния съд ищецът бил представляван от адвокат, на който заплатил възнаграждение в размер на 300 лева. Във връзка с твърдението на ищеца, че понесъл освен имуществени, и неимуществени вреди, административният съд разпитал като свидетел брата на Г. Соколов, който разказал, че той бил притеснен от момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение до приключване на производството пред районния съд. Въз основа на установените факти административният съд приел, че предявеният от Г. Соколов иск за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в платеното за обжалване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение, е основателен и осъдил Столичната дирекция на вътрешните работи да му заплати обезщетение в размер на 300 лева заедно със законната лихва, считано от 17.02.2018 г. Съдът отхвърлил предявения от Соколов иск за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата 1374 лева или по 1 лева на ден от съставянето на акта за установяване на административно нарушение до отмяната на наказателното постановление, изразяващи се в притеснения от несправедливо наложеното му наказание. Изложени са мотиви, че макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не е доказана пряката причинна връзка между отменения акт и твърдените от Г. Соколов морални вреди. Ищецът изпитал притеснения и дискомфорт от безспорно установеното административно нарушение, тъй като управлявал моторно превозно средство след като му било отнето свидетелството за правоуправление. Връзката между притесненията на ищеца и извършеното нарушение не била пряка, а косвена, поради което ответникът не можел да носи отговорност за тях. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неточно приложение на материалния закон. Административният съд е достигнал до заключение, че ищецът е имал притеснения от това, че е бил спрян за проверка и по отношение на него е установено административно нарушение след като веднъж е бил наказан за такова. Съдът не е съобразил, че случаят е поставил началото на административнонаказателно производство, приключило с издаденото наказателно постановление, поради което преживяванията на ищеца не могат да бъдат изолирани от него. Действително, както е приел първоинстанционният съд, ответникът не следва да понесе отговорност за неимуществени вреди, причинени на ищеца, но по съображения, различни от изложените в обжалвания съдебен акт. Според твърденията в исковата молба ищецът търпял неимуществени вреди от несправедливостта на наложеното с наказателното постановление административно наказание. С оглед установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че именно несправедливостта на наказанието е станало причина за негативните преживявания на ищеца. Районният съд е отменил наказателното постановление за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, а не за това, че нарушението, за което е наложено административно наказание, не е извършено. Наказанието реално не е било изтърпяно, за да се допусне, че неговата несправедливост е засегнала личната сфера на наказаното лице. Не е доказано, че издаденият административен акт сам по себе си засяга благо, свързано с личността на ищеца, което да е накърнено в такава степен, че да надхвърля степента, в която я засягат обичайните житейски проблеми. Обстоятелството, че съдебното производство, образувано по жалбата на Г. Соколов, е приключило повече от година след установяване на нарушението, няма отношение към фактическия състав, от който произтича имуществената отговорност на юридическото лице. Периодът на съдебното разглеждане на жалбата срещу издадения административен акт не може да се дефинира като период, в който се търпят вреди от незаконосъобразния административен акт, при положение, че основна цел на съдебното производство е провеждането на защита срещу акта. При отсъствието на сочените в касационната жалба отменителни основания постановеното решение в частта, в която предявеният от Г. Соколов иск за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение