Решение № 1426 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5950/2007 г.

Решение № 1426 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5950/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 13.IХ.2007 г. постановено по в. гр. д. № 542/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. О. Р., представлявана от Кмета инж. Б е предявила положителен установителен иск за собственост срещу Д., представлявана от М. на регионалното развитие и благоустройството, респ. Областния управител на Р. област, на недвижим имот, представляващ УПИ Х-5351 в кв. 197 с площ от 136 кв. м. по регулационния план на гр. Р. с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК. С решението на Русенския районен съд, V граждански състав от 18.IV.2007 г. по гр. д. № 5928/2006 г. искът е уважен. По въззивна жалба на ответника Р окръжен съд с решението си от 13.IХ.2007 г. по в. гр. д. № 542/2007 г. е обезсилил първоинстанционния съдебен акт поради липса на правен интерес. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна. От фактическа страна е установено, че за процесния имот е съставен № 4* за частна държавна собственост на 27.IХ.2006 г. на основание чл. 68, чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 2, ал. 3 от същия закон. Според заключението на назначената техническа експертиза, извършена от вещото лице инж. Й процесния урегулиран поземлен имот УПИ Х - 5351 в кв. 197 по плана на гр. Р. попада върху територията, отредена по регулация за ул. "." и е отчуждена за комплексно жилищно строителство, като уличната регулация за квартали 249 и 244 по плана от 1922 г. е приложена. Към настоящия момент процесният имот служи за помощна строителна площадка на строящия се в съседство жилищен блок. Според действащия частичен застроителен и регулационен план на кв. 197 имота е отреден за едноетажно застрояване - трафопост. На място не е ограден, понастоящем служи за преминаване. При така изяснените факти по делото, въззивният съд е приел, че с оглед съставения акт за държавна собственост имота се владее от ответника и поради това липсва правен интерес от установителния иск за ищеца, тъй като неговия интерес от правна защита според Русенския окръжен съд може да се удовлетвори единствено ч. претенцията по чл. 108 от ЗС. Върховният касационен съд не споделя тези правни изводи. Преди всичко, актът за държавна собственост не може да се третира като доказателство, установяващо по безспорен начин осъществяване на фактическа власт върху имота, както е приел въззивния съд. Според установеното от техническата експертиза явно имота не се владее от ответната страна - той не е ограден, а с оглед местоположението му служи за преминаване на населението, както и обслужващ строителството в съседство терен. Освен това ищецът е в правото си да прецени вида и интензитета на търсената защита - дали с установителен или осъдителен иск. Поради това и изводът за отсъствие на правен интерес от установителния иск за собственост е направен в нарушение на процесуалните правила, необоснован е от фактическа страна и поради това и незаконосъобразен. Това налага отмяната на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд и произнасяне по същество по жалбата срещу решението на първата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение