Решение № 3249 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 346/2018 г.

Решение № 3249 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 346/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80 а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Ж. Ячев от [населено място], чрез адв. Каръмчева като процесуален представител, против заповед № ЗС-351/18.12.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б., с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на § 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Твърди, че има право да ползва имота под наем пожизнено, поради което не са налице основания за изземване на жилището. Прави искане оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът - министърът на отбраната, чрез пълномощника си юрк. Въргова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди изложеното в жалбата, представените доказателства и доводите на страните, приема следното: Със заповед от 25.09.1989 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - С. жалбоподателят, тогава военнослужещ в под. 42460 и тричленното му семейство са настанени в жилище, частна държавна собственост, включено в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в [населено място], жк [квартал], бл. [номер], вх. [...омер], ет. [номер], ап. [номер], състоящо се от една стая, кухня и баня, ведно с избено помещение № [номер], като на същата дата е сключен договор за наем. Жилището е собственост на Министерство на отбраната съобразно представен с административната преписка акт за частна държавна собственост № 01729/16.08.1999 г. Със заповед № 186/22.10.2001 г. командирът на под. 46390 прекратява договора за кадрова военна служба на Ж. Ячев и го зачислява в резерва по местоживеене поради навършване на пределна възраст, считано от 23.10.2001 г. На 15.02.2007 г. жалбоподателят сключва допълнително споразумение към договор за наем от 27.08.2001 г., с които се актуализира наемната цена на апартамента. Със заповед № 209/02.06.2008 г. е прекратен поради съкращаване на щата трудов договор от 21.12.2001 г. с Ж. Ячев на длъжност "пазач въоръжена охрана". С писмо рег. № 21-32-778/25.07.2014 г. на главния директор на ГД "Инфраструктура на отбраната" жалбоподателят е уведомен, че не е представил документ, от който е видно, че работи в системата на Министерство на отбраната. Определен е едномесечен срок от получаване на писмото да освободи жилището. С писмо рег. № 13923/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба и поради изтичане на срока за настаняване, като му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. Писмото е получено от него на 30.10.2017 г. Жилището не е освободено в посочения срок, както и към настоящия момент. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с констатация, че жалбоподателят държи жилището на отпаднало основание и предложение за изземване на апартамента, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80 а ЗДС разпорежда изземване на имота и определя срок за доброволното му освобождаване. Като основание за изземване в административният акт е посочено, че апартаментът се държи на отпаднало основание от лице, което не попада в категорията на правоимащи лица по смисъла на чл. 226 б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ). Писмото с рег. № 13923/17.10.2017 г. е оспорено от Ячев по съдебен ред, като производството по него е прекратено с влязло в сила на 04.01.2018 г. определение по адм. дело № 12675/2017 г. на Административен съд С. – град, на която дата е оставено в сила с определение по адм. дело 14220/2017 г. на Върховния административен съд. При тези факти съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице – адресат на оспорения административен акт, който е неблагоприятен за него и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80 а, ал. 1 ЗДС орган. Спазени са изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване на имота. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80 а ЗДС, в което е констатирано, че жалбоподателят, бивш наемател на ведомствения апартамент, го държи на отпаднало основание и отказва да го освободи. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80 а, ал. 1 ЗДС. Според цитираната разпоредба имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая се изземва апартамент - частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имотът му е предоставен под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗДС. Отправено е едномесечно предизвестие съгласно чл. 24, ал. 1 от цитираната наредба, което е връчено на наемателя на 30.10.2017 г. Процедурата е спазена, но жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80 а ЗДС са изпълнени, налице са условията за изземване на жилището, поради което заповедта е издадена в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт, основани на разпоредбата на § 4 ДР от Наредба № Н-22/2010 г. във вр. с § 165 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ бр. 49/16.06.2000 г., изм. бр. 34/06.04.2001 г., отм. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.). Съгласно този законов текст наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват. Според отменената разпоредба на чл. 240, ал. 3 ЗОВСРБ (ДВ, бр. 49/2000 г., отм. ДВ, бр. 49/16.06.2000 г) кадровите военнослужащи запазват правото на ведомствено жилище, което заемат и след освобождаване от военна служба поради пенсиониране, при условие, че не са се ползвали от правото си по ал. 2 и ако нямат собствено жилище. Данните по делото сочат, че жалбоподателят е освободен от кадрова военна служба именно поради пенсиониране на 23.10.2001 г., поради което за него е приложим § 165 ЗИД ЗОВСРБ (отм. ДВ, бр. 35/2009 г.) и се ползва от правата на наемател по смисъла на цитираната разпоредба. С § 4 от сега действащата Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. освен условието да е заварен като наемател към датата на влизане на тази наредба в сила (10.08.2010 г.), наемателят следва да отговаря и на условията по т. 1- т. 4, предвидени в същата норма, първото от които да е на възраст над 65 г. В случая жалбоподателят не отговаря на нормативното изискване, тъй като към този момент има навършени 60 г. Обстоятелството, че наемният договор с него е прекратен едва към 2017 г., когато вече е на възраст над 65 г., не означава, че е придобил правото по § 4 ДР на Наредба № Н-22 да ползва жилището, предмет на изземване, пожизнено. Изискването за възраст над 65 г. следва да е изпълнено към момента на влизане в сила на подзаконовия нормативен акт. Възражението на жалбоподателя, че не е отпаднало основанието да владее имота като наемател, тъй като редовно заплаща дължимия месечен наем и продължава да ползва апартамента, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 236 ЗЗД се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища - държавна собственост, чието управление и ползване е уредено в Закона за държавната собственост. Разпоредбата на чл. 24 ЗДС, съответно чл. 28 ППЗДС препраща към Закона за задълженията и договорите единствено по отношение на реда за прекратяване на наемните правоотношения. При постановяване на оспорената заповед е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 а ЗДС предвижда специален и бърз способ за защита на държавната недвижима собственост чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Предвид изложеното настоящият състав приема, че подадената срещу административния акт жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на Министерство на отбраната се дължат направените разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,