Решение № 8181 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. чрез нейния пълномощник срещу решение 6698/26.07.2024 г. по адм. дело 22/2024 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно без да сочи конкретни касационни основания по чл. 209 АПК, но съдържанието на жалба сочи на оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му и присъждане на сторените разноски. Ответните страни - кметът на Община Карлово и БГ Агро Бизнес ЕООД чрез своите процесуални представители в писмени отговори намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РД-609/06.06.2023 г. на кмета на Община Карлово, с която се одобрява подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) частично за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 36498.701.1770 в м. Яса тепе по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Карлово, заедно с приложените схеми по част Водоснабдяване и канализация и част Електрическа във връзка с промяна предназначението на земеделска земя. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. против заповедта в частта й, с която се одобрява проект за ПУП-ПР и е оставил без разглеждане жалбата против заповедта в частта й, с която се одобрява проект за ПУП-ПЗ, като е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По отношение на плана за застрояване, имотът, за който жалбоподателят представя данни за собственост е съседен на този в разработката, не фигурира в разпоредителната или графичната части на заповедта, не се предвижда свързано застрояване между него и имота, предмет на изменението, като не се допускат и намалени разстояния или ограничения в режима на застрояване и ползване. При липса на правен интерес от оспорване на плана за застрояване, за което обстоятелство съдът следи служебно, жалбата в тази част е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, а производството в тази част следва да бъде прекратено. По отношение оспорването на изменението на регулационния план, жалбата е допустима, но неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган и съдържа съответстващи си текстова и графична част. Неоснователно е възражението за липса на фактическо основание за издаване на заповедта, тъй като същата е част от процедура по промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, съответно такова основание представлява актът по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка за посочения обект. При изработване на ПУП за поземлен имот, намиращ се извън границите на урбанизираните територии, предназначен за процедура по промяна на предназначението на земята в процедура по ЗОЗЗ, правилата по чл. 108 ЗУТ не намират приложение. Липсват допуснати съществени нарушения на процедурата. Издадено е предварително разрешение по реда на чл. 124а, ал. 1 ЗУТ за изработване на проект за подробен устройствен план от Общинския съвет Карлово. Не се налага изграждане на нова пътна инфраструктура за осигуряване на транспортен достъп до новопредвиденото жилищно строителство, доколкото процесният имот граничи с ведомствен път. Спазено е изискването на чл. 133, ал. 8 ЗУТ, докато ОУП е в процедура на одобряване етап отстраняване на забележки на съгласуващите инстанции, при което проектът за изработване на нов подробен устройствен план да се разрешава от органа, компетентен да одобри проекта за ОУП. При изследване от вещото лице на предвижданията на предварителния проект за ОУП, процесният ПИ 1770 попада в зона Жм1 (жилищна устройствена зона), доколкото и словесно е обозначено западна вилна зона. Не е налице несъответствие с предназначението по предварителния и окончателния неприет проект на ОУП дори и да се възприеме предназначение за вилна зона, доколкото и в тази зона са допустими жилищни сгради. Всички тези условия в случая са налице, поради което оспорената заповед в частта й, в която се одобрява проект на ПУП - план за регулация, е законосъобразна и съответно жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В първата си част, относно отхвърляне на жалбата срещу одобрения план за регулация, оспореният административен акт касае одобряването на проект за изменение на план за регулация промяна на предназначението на имота от земеделски на такъв за жилищно строителство, обосноваваща правен интерес от обжалване за С. в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Заповедта е издадена след постановено в процедура по чл. 124б, ал. 1 ЗУТ решение 817, взето с протокол 35 от заседание на 28.04.2022 г. на Общински съвет Карлово одобряване на заданието по чл. 125 ЗУТ и разрешаване изработването на проект на подробен устройствен план за имота на дружеството заявител. Представено е и решение 1 от 03.02.2022 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи за утвърждаване на площадка за проектиране за засегнати 2564 кв.м. земеделска земя от шеста категория, неполивна, за изграждане на обект Жилищно строителство, поземлен имот с идентификатор 36498.701.1770 по КККР на гр. Карлово. Съгласно назначената съдебно-техническа експертиза, с решение 958 от 23.05.2013 г. Общинският съвет Карлово е одобрил задание и е разрешил проектиране на общ устройствен план на Община Карлово, изготвен е предварителен проект на ОУП, разгледан с протокол ОУП-1 от 06.03.2019 г. и приет с протокол ОУП-2 от 14.12.2020 г. на ЕСУТ при Община Карлово. Изготвен е окончателен проект на ОУП, по който процесният имот попада в зона Жм1, представляваща разновидност на зона Жм зона с ниско застрояване (височина до 10 м), с устройствени показатели: плътност на застрояване от 20% до 60%; Кинт. От 0,5 до 1,2; озеленяване от 40% до 60%. Според вещото лице предвижданията на оспорения ПР, в графичната част означени като етажност 1-3 ет., височина 3-10 м., плътност 60%, Кинт 1,2, озеленяване 40%, свободно застрояване, съответстват на тези по предварителния и неприетия окончателен проект на ОУП. Достъп до новообразувания УПИ се осигурява от граничещия с него ведомствен път, в каквато насока са и данните по обяснителната записка към заявлението, поради което не е необходимо изграждане на нова пътна инфраструктура. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед в тази част за законосъобразен административен акт, решаващият съд е приложил материалния закон правилно. Решението е правилно и в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу заповедта в частта относно одобрения застроителен план. Активно легитимирани да обжалват решения за одобряване на подробни устройствени планове и на техните изменения са лицата по чл. 131 ЗУТ това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на тази разпоредба са посочени непосредствено засегнатите от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти, а именно: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана и 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. По делото не е спорно, че към момента на издаването на оспорената заповед жалбоподателката не е притежава вещни права върху имот с идентификатор 36498.701.1770, като от нейните имоти единствено ПИ с идентификатор 36498.701.1633 има обща граница с процесния. С разработката не се предвижда свързано застрояване между собствения й и процесния имот, като не са определени и намалени разстояния. Следователно, оспорващата не попада в кръга от заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ по отношение на плана за застрояване, на които законът припознава правото да го обжалват. Съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане в тази част на основание по чл. 159, т. 4 АПК и е прекратил производството по делото. Предвид изложеното, спрямо частта на обжалваното решение с характер на прекратително определение също не са налице основания за отмяна. Решението в своята цялост е обосновано и материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците - кмета на Община Карлово и БГ Агро Бизнес ЕООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред настоящата инстанция, представляващи: в полза на Община Карлово (юридическото лице, в структурата на което е административният орган) сума в размер на 100 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК; в полза на БГ Агро Бизнес ЕООД следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляващи възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие 50350/14.10.2024 г. Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател в откритото съдебно заседание възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски, тъй като техния размер не е прекомерен с оглед фактическата и правната сложност на делото. Отделно от изложеното, юрисконсултското възнаграждение е и по нормативно определения минимум съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, а адвокатското възнаграждение е под размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,