Решение № 11398 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата подадена касационна жалба е на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Б. Момчилов, срещу решение 342 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 1055/2022 г. по описа на Административен съд София област, в частта, с което е отменено негово решение 01-6300/1199/23.09.2022 г. за отказ на частично изплащане по т.1, т.2, т.3, т.5, по договор 23/07/2/0/00732 от 24.10.2018 г., преписката е върната на ДФЗ и е осъден за заплати на Сдружение Таланти и иновации направените по делото разноски. Твърди се неправилност на решението на първата инстанция поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска да бъде отменено и да се остави в сила решението на административния орган. Претендира разноски по делото и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Сдружение Таланти и иновации, представлявано от председателят И. Капитанска, чрез адв. М. Попова оспорва така подадената касационна жалба. Счита се, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Депозирана е втора касационна жалба от Сдружение Таланти и иновации, представлявано от председателят И. Капитанска, чрез адв. М. Попова, срещу решение 342 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело 1055/2022 г. по описа на Административен съд София област, в частта, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 01-6300/1199/23.09.2022 г. за отказ на частично изплащане по т.4, по договор 23/07/2/0/00732 от 24.10.2018 г., с което е отказано плащане за недопустими за финансиране разходи в размер на 14992,70 лева с ДДС. Ответникът - Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователността както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадена в срок и от надлежни страни, разгледана по същество са неоснователни по следните съображения: За да постанови този резултат, съдът е установил, че решението за изплащане на финансова помощ е издадено от компетентен орган, но е незаконосъобразно, тъй като е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което съставлявало основание за неговата отмяната на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът установил, че Сдружение Таланти и иновации е подало искане за окончателно плащане 23/07/2/0/00732/3/01 от 23.10.2020г. в размер на 356083,87лв. Административният акт бил издаден на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.46, ал.1, т.5 от Наредба 12 от 25.07.2016г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 7.2Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура /Наредба 12, Наредбата/ от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони за периода 2014-2020г. В пъравата част на решението е одобрено излащане на финансова помощ в размер на 1 441 850,23 лв. Във втора част е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 356 083,87 лева с ДДС, както следва: По т.1 от отказа за частично плащане: отказано е изплащане на сумата от 7891,99лв. по т.1.1 при извършената проверка на място в периода 03.02.2021г.-05.03.2021 г. е установено, че недопустими за възстановяване са разходи от неизпълнени количества спрямо договорените по Анекс IV към договор 23/07/2/0/00732 от 24.10.2018г. По т.1.2. е установено несъответствие между заявената, одобрената в договора за финансово подпомагане и посочената в представените отчетни документи към заявката за окончателно плащане стойности на единични цени. По т.1.3 е установено несъответствие между заявената, одобрената в договора за финансово подпомагане и посочената в представените отчетни документи към заявката за окончателно плащане стойности на единични цени. По т.2 За обект Център за социална рехабилитация и интеграция: Други разходи: Разрушаване на съществуващи постройки, е посочено, че недопустими за финансиране за разходи в размер на 221445,2лв. По т.2.1 недопустими за възстановяване са разходи от неизпълнени количества спрямо договорените по Анекс IV. По т.2.2 недопустими за финансиране са разходи в размер на 5185,98лв. с ДДС за активи, тъй като са констатирани промени в СМР след проверка на място и Сдружение Таланти и иновации не е подало искане за изменение или допълнение на договора за предоставяне на финансова помощ в РА по чл.52 от Наредба 12, както и не са представени подробни обосновки, в които ясно да бъде посочена причината за включването на нови активи или замяна на вече одобрени, поради което са определени за недопустими. По т.2.3 е посочено, че недопустими за финансиране са разходи в размер на 214032,90лв. с ДДС на основание спазване на принципи по европейски регламенти. По т.3 за обект Център за социална рехабилитация и интеграция: Доставка на обзавеждане и оборудване са недопустими за финансиране разходи в размер на 111740,27лв. с ДДС: по т.3.1 при извършената проверка на място са установени недопустими за възстановяване разходи от неизпълнени количества спрямо договорените по Анекс IV и във връзка с чл.46, ал.1, т.5 от Наредба 12, по т.3.2 поради несъответствие между заявената, одобрената в договора към заявката за окончателно плащане стойности на единични цени в размер на 954,97 лв. с ДДС, по т.3.3 недопустими за финансиране са разходи в размер на 26761,63 лв. с ДДС за определени активи, тъй като са констатирани промени след проверка на място и не е подавано искане за изменение или допълнение на договора за предоставяне на финансова помощ, както и не са представени подробни обосновки, в които ясно да се посочи причината за включването на нови активи или замяната им. По т.3.4 е посочено, че е установено несъответствие между заявената, одобрената в договора и посочената в представените отчетни документи към заявката за окончателно плащане стойности на единичните цени в размер на 1172,60 лв. с ДДС. В отговор на писмо за нередовност с изх. 01-6300/106 от 22.01.2021 г. е представен протокол за корекция на ППП, в който са намалени единичните цени на част от активите предмет на инвестицията. По т.3.5 са недопустими за финансиране разходи в размер на 81840,11 лв. с ДДС на основание спазване на принципите на европейски регламенти с цел коректно определяне на справедлива стойност на заявеното и одобрено оборудване. По т.4 е посочено, че са недопустими за финансиране разходи в размер на 14992,70лв. с ДДС съгласно чл.29, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Наредба 12. По т.5 е установено несъответствие между заявената, одобрената в договора за финансово подпомагане и посочената в представените отчетни документи към заявката за окончателно плащане стойност, представляваща надзаявена субсидия в размер на 13,69лв. Съдът е приел, че по изброените точки т. 1, т. 2, т. 3, и т. 5 от решението липсват както изложени мотиви, така и обвързване на нарушението със съответната правна норма. Констатирано е, че няма и препращане към събраните материали в административната преписка, тъй като в нито един документ не се съдържа посочване на правното основание за извършените нарушения. Формулиран е извод, че липсата на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е основание за определяне на оспореното решение като незаконосъобразно. Прието е, че в т.1, т.2, т.3 и т.5 от решението не са посочени фактическите основания, тъй като само са изброени дейности, без да става ясно на какво се основава извършения отказ за плащане. Констатира, че от приетите от съда експертизи, се изяснява спора за част от дейностите, но тази фактическа обстановка и фактически основания за първи път се индивидуализират от вещото лице и съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на акта. Решението е правилно. Настоящия съдебен състав намира, че извода за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на приложимите процесуални правила е правилен и обоснован. Наведеният в касационната жалба довод, че оспореното решение за изплащане на финансова помощ отговаря на изискването за форма на издадения в писмена форма индивидуален административен акт е необоснован. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел състава на Административен съд София - област. По отношение на т.3.3 от административният акт, се установява, че административният орган не е взел предвид и възражението /л.001266 от том 3/ относно закупени нови модели със същите характеристики, като от страна на органа е следвало да установи налице ли са предпоставките на чл. 48, ал.1 от Наредбата, в коя хипотеза попада, да изложи мотиви относно фактите и защо попадат към тази хипотеза. Изложените в касационната жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ3/, а и пред първоинстанционния съд мотиви, не могат да санират пропуска на ДФЗ при произнасянето си по отношение допустимостта на заявените за възстановяване разходи. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. С оглед спазване на принципа на пропорционалност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК, е следвало административния орган да събере доказателства или поне да изследва обстоятелствата, които имат отношение към заявяване от страна на бенефициера. За осигуряване на тази възможност е въведено и задължението по чл. 35 от АПК за издаване на индивидуалният административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Като не е изпълнил това си задължение, административния орган е издал необоснован, а от там и незаконосъобразен, подлежащ на отмяна акт. Конкретиката на акта предопределя и конкретен обективен контрол за законосъобразност, осъществяван от съда. Липсата на конкретика води до неефективност на съдебния контрол. Видно от изложеното соченото от административния органа правно основание на твърдяното нарушение не може да бъде годно правно основание за сочените фактически основания. Това прави оспорения акт материално незаконосъобразен. Първоинстанционният съд като е установил тази незаконосъобразност на акта е направил правилен извод за съответствието на акта с изискванията на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. В касационната жалба не са изложени никакви различни доводи или прави твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Неоснователна е касационната жалба на Сдружение Таланти и иновации както и направените с нея възражения. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение в тази част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на задълбочено изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият съдебен състав точно е констатирал, че недопустимите за финансиране разходи в т.4 от решението са в размер на 14992,70 с ДДС, като за всяка част свързана с проекта е съобразена с разпоредбата на чл.29, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Наредба 12 от 25.07.2016г. Съгласно чл. 29, ал.2 от Наредбата, допустимите разходи по ал. 1, т. 4, т.е. допустими за финансова помощ средства, свързани с проекта, в това число разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа и екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, не може да надхвърлят стойности чл. 29, ал. 2, т. 1- 5. Видно от приетите по делото съдебно технически експертизи се установява, че за част авторски надзор - по договор и от проверка на място - 15 090,73 без ДДС, като недопустими по решението на ДФС са 1028,97лв. с ДДС, проектантски разходи - по договор и от проверка на място - 75453,68лв. без ДДС, като недопустими по решението на ДФС са 5144,84лв. с ДДС, строителен надзор - по договор и от проверка на място 30181,48лв без ДДС, като недопустими по решението на ДФС са 2057,94лв. с ДДС, консултантски разходи за управление на проект - 28166,67лв. без ДДС, недопустими 3363,87лв. с ДДС и подготовка на проект - 28205,75лв. без ДДС, недопустими - 3397,08лв. с ДДС, или са одобрени за финансиране са в общ размер 212517,97 с ДДС, като недопустими са 14 992,70лв с ДДС. С оглед на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице релевираните доводи Сдружение Таланти и иновации, които да съставляват основания за отмяна на оспореното решение в тази част, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не са изложени никакви различни доводи или твърдения, на които да не е даден отговор от първоинстанционния съд, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на решението на първоинстанционния съд. Предвид горното, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените в жалбата касационния основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претендираните от страните разноски остават така, както са направени. На основание горното и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение