Решение № 2797 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2020 г.

Решение № 2797 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Г. Иванов в качеството на ЕТ"Г. А. К. -Г. Иванов", чрез адв. Нанев против решение № 1071 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 349/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което ДКХ е осъдена да му заплати обезщетение в размер на 840 лева, представляващо обезвреда за причинените на едноличния търговец имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление № 145 от 14.11.2018 г., издадено от Председателя на ДКХ – София срещу ЕТ"Г. А. К. -Г. Иванов", поради отмяната му като незаконосъобразно, в влязло в сила решение на съд. Искът на ЕТ е отхвърлен до размера на пълния предявен размер от 1368 лв., като неоснователен. Касаторът е недоволен от решението в отхвърлителната част. Твърди, че договорът за правна помощ бил сключен при наличие на висящо касационно производство и реализирана и ангажирана правна помощ, преди постановяване на крайния съдебен акт, което неправилно било отчетено от съда. Моментът на заплащане на адвокатското възнаграждение било въпрос на възможност на клиента, което според касатора не означавало, че вредите не са възникнали. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на съда и присъждане на обезщетението в цялост, както и претендира разноски. Ответната страна – НАП е конституирана на мястото на Държавна комисия по хазарта на осн. Пар. 85, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗХ, предвид закриване на ДКХ съгл. Пар. 81, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗХ и преминаването на активите и пасивите на Комисията към НАП. В отговор на касационната жалба изразяват становище за неоснователност на жалбата, като сочат ТР № 1/2017 г., съгласно което пряка и непосредствена вреда представляват изплатените адвокатски възнаграждения в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни постановления. В случая липсвали доказателства за реално извършване на разноски преди приключване на съдебното производство. Молят за потвърждаване решението на Административен съд Пловдив. Претендират заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от Г. Иванов в качеството на ЕТ"Г. А. К. -Г. Иванов", чрез адв. Нанев срещу Държавна комисия по хазарта за присъждане на обезщетение в размер на общо 1 368 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановле ние № 145 от 14.11.2018 г., издадено от Председателя на ДКХ – София, което е отменено като незаконосъобразно с Решение № 1341 от 16.07.2019 г. по АНХД № 1827/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение на Адм. съд Пловдив по КАНД № 2931/2019 г. Първоинстанционния съд е уважил исковите претенции в размер на от 840 лева, като е отхвърлил иска за разликата до пълния и претендиран размер от 1 368 лева, като неоснователен. Върху сумата от 840 лева са при съдени мораторни лихви от датата на входиране на исковата молба в съда. Предмет на касационна проверка е решение № 1071 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 349/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което ДКХ е осъдена да заплати на Г. Иванов в качеството на ЕТ"Г. А. К. -Г. Иванов" със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, сума в размер на 840 лв., представляващи обезщетение за претърпени от търговеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 1827/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление издадено от Председателя на ДКХ. Относно обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в размер на 528 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 2931/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, съдът не е уважил исковата претенция, като приел липса на доказателства за уговаряне и заплащане на сумата. Такива са представени по исковото производство и от тях е видно, че договор е сключен на дата 15.11.2019 г., възнаграждение е платено по банков път по сметката на адвоката на дата 09.01.2020 г., за което е издадена и фактура от 15.11.2019 г. За да уважи исковата претенция частично, Административният съд е приел изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено по съдебен ред Наказателно постановление, което е издадено в нарушение на закона. Установено е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Законосъобразни са изводите на съда, че макар и представен пред съда разглеждащ исковата претенция, договора за правна защита и съдействие от 18.03.2019 г., по който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв., за сумата е издадена фактура от същата дата и същата е постъпила по сметка на адвоката на 22.03.2019 г. Това дава основание на съда да приеме, че към момента на разглеждане на жалбата пред Районен съд, възнаграждение за осъщественото пред съда процесуално представителство в полза на ЕТ. По отношение на разноските за процесуално представителство пред Административен съд в хода на касационната проверка, първоинстанционният съд не приема за доказана настъпила за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, т. к. заплащане на сумата е станало на 09.01.2020 г., след приключване разглеждането на делото и влизане в сила на съдебния акт на 19.11.2019 г. По този начин вредата не е настъпила в патримониума на ищеца към момента на проведеното пред Адм. съд касационно производство и претендираната вреда може да бъде вследствие от осъществена пред съда правна защита. Действително в исковото производство са установен разхо ди, които обаче са направени от ЕТ"Г. А. К. -Г. Иванов", но след влизане в сила на съдебния акт, което не води до основателност на претенцията за вреди, предвид недоказана причинна връзка. При определяне размера на обезщетението за обезвреда, съдът законосъобразно обосновава съдебния си акт спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилни са правните изводи на съда, че страната следва да се обезщети за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, като същевременно не се облагодетелства която и да е от страните в производството. Правните изводи на съда при определяне размера на вредата не са съобразени с възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като са основани на мотиви за деликтна отговорност и препращане към разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. В тази връзка изводите на административния съд, не се споделят от настоящата инстанция, но с оглед съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и изследвайки подробно процесуалните дейности на защитника, в крайна сметка се стига до идентичен правен извод, че съдът правилно не редуцира размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение