Решение № 2540 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2013 г.

Решение № 2540 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36а, ал. 5 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) Образувано е по жалба от СД "ДМЛ - Подем -Йончев, Радев и с-ие" с ЕИК 020723293, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Анри Барбюс" № 30, представлявано от Милчо Радев и Душко Йончев, чрез процесуалният им представител адв. Митева, против решение № 4084 от 18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2911/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № А-0-028 от 12.02.2013 г. на главния директор на Главна дирекция "Инспекция държавен технически надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с която дружеството е заличено от регистъра на ДАМНТ на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, като е обезсилено издаденото удостоверение. Касационният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при ДАМТН, оспорва жалбата, като неоснователна по съображения, подробно изложени в отговора на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на СД "ДМЛ- Подем -Йончев, Радев и с-ие" срещу заповед № А-0-028 от 12.02.2013 г. на главния директор на Главна дирекция "Инспекция държавен технически надзор", с която на основание чл. 36а, ал. 4 ЗТИП касаторът е заличен от регистъра по чл. 36, ал. 1 и е обезсилено издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. За да постанови този правен резултат съд е приел от фактическа страна, че СД "ДМЛ- Подем -Йончев, Радев и с-ие" притежава удостоверение № С 304/25.01.2008 г. като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност - асансьори. Установено е, че с наказателни постановления № 12-252 от 26.03.2012 г., № 12-261 от 29.03.2012 г. и № 12-264 от 29.03.2012 г., влезли в сила, на дружеството са наложени имуществени санкции за извършени нарушения на ЗТИП и нормативните актове по прилагането му, касаещи неизпълнение на основни задължения на лицето, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори - задължения по Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори Описаните наказателни постановления са необжалваеми по аргумент от чл. 54, ал. 3 ЗТИП, поради което и въз основа на заповед № А-0-028 от 12.02.2013 г. на председателя на ДАМТН, главният директор на ГД "Инспекция за държавен технически надзор" към ДАМТН е издал атакуваната заповед, с която е приел, че е налице системно неизпълнение по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП на задълженията на дружеството като орган за технически надзор и на основание чл. 36а, ал. 4, ЗТИП, заличил е търговеца от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилил издаденото удостоверение на дружеството. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че фактът на извършване на нарушенията е безспорно установен от влезлите в сила наказателни постановления, т. к. същите не са подлежали на обжалване. Счел е, че фактическите основания за издаване на заповедта, ограничаваща възникнали права са доказани по несъмнен начин, като заповедта е постановена при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4, ЗТИП, на чието основание е наложена принудителната административна мярка, когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и ал. 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на ДАМТН или оправомощено от него длъжностно лице заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. А според ал. 3 когато при проверка се установи, че лицето вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1, не спазва обхвата на издаденото удостоверение или не изпълнява задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му служителите от ГД "ИДТН" могат да наложат определени мерки, посочени в т. 1 и т. 2. В настоящия казус заличаването на касатора от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилването на издаденото удостоверение е обосновано с неизпълнението на нормативно установени задължения на търговеца, задължения произтичащи от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори, за неизпълнението на които задължения са му наложени административни наказания с влезли в сила три броя наказателни постановления, описани в обжалваната заповед и приложени по делото. Постановената мярка се базира на приложените по преписката наказателни постановления, които са влезли в сила. Доколкото описаните в тях нарушения не се оспорват с конкретни доводи и по делото не са ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение констатациите на органа за неизпълнение на посочените в съдържанието им нормативни задължения на дружеството при извършване на разрешената дейност, доколкото не са представени доказателства, че наказателните постановления са обжалвани в съда, или производствата по тях са възобновени, то следва да се приеме, че е налице системно извършване на нарушения от касатора, възприето от органа като фактическо основание за прилагането на ограничителната мярка. Твърденията за незаконосъобразност на наказателните постановления не могат да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство. Компетентният съд, който единствено може да се произнесе по законосъобразността на наказателните постановления като първа инстанция е районния съд, а като касационна инстанция е АС. Обстоятелството, че в наказателните постановления е посочено, че са необжалваеми, не обосновава компетентност на настоящата инстанция да се произнася по тяхната законосъобразност. Дейността, за която е издадено удостоверение на касатора, има за предмет осъществяване на технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност, поради което изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания. Специфичният характер на дейността и на съоръженията, характеризиращи се с висок рисков фактор, обосновават приоритет на обществения интерес и безопасност пред частните интереси на дружеството, което налага осъществяването на засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на правоохранителните функции на компетентните държавни органи. Правомощието по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП за заличаване от регистъра е разписано при условията на обвързана компетентност. В случая органът няма възможност за избор измежду равностойни по закон варианти за упражняване на властнически правомощия. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК се отнася главно за случаите, когато административен орган действа при оперативна самостоятелност, защото текстът дава насоките при избора на варианти за решаване на определен въпрос. По отношение на случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от АПК следва да се тълкуват като изискване за спазване на целта на закона. В настоящият случай целта на закона е спазена и не е налице превратно упражняване на властнически правомощия по чл. 6, ал. 1 от АПК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че законът не задължава административния орган преди издаването на заповедта да провери дали лицето е отстранило констатираните нарушения. В чл. 36а, ал. 4 ЗТИП изрично е указано, че при системно извършаване на нарушения се налага мярката заличаване лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилване издаденото удостоверение т. е. не са предвидени мерки между, които административният орган да може да избира, а са императивно посочени дължимите от административния орган действия Предвид изложеното няма как да бъде съпоставена наложената мярка с друга възможна мярка/тъй като такава няма, предвидена в закона/ и съответно тя не може да бъде несъразмерна, доколкото е единствената възможна. Целта на закона по чл. 2 от ЗТИП е защита на живота и здравето на хората, като висша ценност на обществото и само законодателят е този, който преценява с какви средства следва да се обезпечи постигането на тази цел. Дали неизпълнението на задълженията са толкова тежки, че да има за правна последица заличаване от регистъра е въпрос, който не може да бъде преценяван по чл. 6 от АПК за спазване принципа за съразмерност, защото е решен на законодателно ниво. От значение в случая е наличието на три нарушения в рамките на две години. Именно с наличието на този правнорелевантен факт е мотивирана и заповедта на главния директор на ГД "Инспекция за държавен технически надзор". Следва да се отбележи, че заповедта не причинява на дружеството вреди, явно несъразмерими с преследваната от закона цел, тъй като в ЗТИП няма забрана дружеството, което вече е заличено от регистъра и чието удостоверение е обезсилено, да кандидатства отново за получаването на ново удостоверение за извършването на същите дейности, ако отговаря на законовите условия за това. Преследваната от закона цел - осигуряването на безопасната експлоатация на посочените съоръжения с повишена опасност, с оглед защитата на живота и здравето на хората, може да бъде постигната единствено чрез налагане на процесната ПАМ - чрез заличаване на лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и обезсилване на издаденото му удостоверение, поради неизпълнение на основни негови задължения целящи безопасна експлоатация на поддържаните от него асансьори. В този смисъл са и следните решения на ВАС, постановени по идентични случаи: решение по адм. дело № 12513/2011 г., решение по адм. дело № 11640/2012 г.; решение по адм. дело № 3076/2013 г. и решение по адм. дело № 8230/2013 г. по описа на ВАС, VII-мо отделение. Настоящият съдебен състав не споделя практиката на ВАС, посочена от касатора в касационната жалба. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган, с което касаторът е заличен от регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и е обезсилено удостоверението му за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, съдът е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение