Решение № 11628 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2015 г.

Решение № 11628 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, против Решение № 1005 от 21.05.2015 г. по адм. дело № 1646/2013 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменен Ревизионен акт (РА) с № 161205853/21.02.2013 г., издаден от Т. А. Т. - старши инспектор по приходите в Териториална дирекнция (ТД) - П. на НАП, потвърден с Решение № 448 от 07.05.2013 г. на Динректор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП в частта за непризннат данъчен кредит в размер на общо 30 428,87 лева по фактури, издадени от "Фаст степ"ЕООД, "Х 300"ЕООД, "Милкъм трейд"ЕООД и "Д. Е. експорт импорт" ЕООД, ведно със съответно начислените по тези главници лихви. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Сандина - 2" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева в писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт (РА) с № 161205853/21.02.2013 г., издаден от Т. А. Т. - старши инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) - П. на НАП, потвърден с Решение № 448 от 07.05.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на общо 30 428,87 лева по фактури, издадени от "Фаст степ"ЕООД, "Х 300"ЕООД, "Милкъм трейд"ЕООД и "Д. Е. експорт импорт" ЕООД, ведно със съответно начислените по тези главници лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 2 208,33 лева по фактури, издадени от "Обувен свят Крис" ЕООД и в размер на 302,96 лева. по фактура, издадена от "Тюрк груп" ЕООД, се явява обоснован и законосъобразен, поради което жалбата в тази част е отхвърлена. Решението като необжалвано в тази част е влезнало в сила. За да отмени частично издадения РА като незаконосъобразен, първоинстанционният съд приема, че за сделките с доставчици "Фаст степ" ЕООД, "Х 300" ЕООД, "Милкъм трейд" ЕООД и "Д. Е. експорт импорт" ЕООД са налице доказателства за реалното им осъществяване и органа по приходите неправомерно е отказал приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Този извод съда обосновава с изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС - конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Наличието на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Затова при преценката на органа по приходите дали е възникнало за получателя по доставката спорното право, същият има правомощието да провери реално ли е осъществена доставката, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложеното следва да се посочи, че в случая правните изводи на първостепенния съд, свързани с тълкуването на разпоредбите на закона са правилни. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 ЗДДС. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че доставките по фактури, издадени от "Фаст степ" ЕООД, "Х 300" ЕООД,, "Милкъм трейд" ЕООД и "Д. Е. експорт импорт" ЕООД, са реално осъществени. От заключението на вещото лице се е установило, че в счетоводството на жалбоподателя всички фактури, издадени от тези доставчици, са с посочено основание със съответните стоки - дамски, мъжки, детски обувки, боти и обувки. Осчетоводени са като платени в брой със съответните счетоводни статии, подробно описани в експертизата за всяка една доставка. Съответно, от проверката в счетоводствата на доставчиците е установено, че същите са отразили редовно стопанските операции в счетоводните си регистри, в дневници за продажби, ДДС е отразен като задължение към бюджета. Отразени са и приходи от последващи продажби на процесните стоки. Изводът на съда за реално извършените доставки по описаните фактури, издадени от "Фаст степ" ЕООД,, "Х 300" ЕООД,, "Милкъм трейд" ЕООД и "Д. Е. експорт импорт" ЕООД, кореспондира, както със заключението по ССчЕ - тяхното осчетоводяване, така със събраните и кредитирани писмени доказателства, както и неоспорени гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. Л. и А. Я. Както от експертизата, така и от показанията на последните двама се установи, че дружеството-жалбоподател има достатъчно транспортни средства - 9 бр., с които са доставяни стоките - различни артикули обувки, боти и ботуши, с адреси в гр. С. и около С. Освен това приета по делото ССчЕ, безспорно е установила, че всяко едно от дружествата е имало в наличност количествата, станали предмет на сделките по процесния спор. Отделно от това правилно първоинстанционният съд, кредитирайки заключението по ССчЕ, е приел за установено, че фактурите, издадени от "Фаст степ" ЕООД,, "Х 300" ЕООД,, "Милкъм трейд" ЕООД и "Д. Е. експорт импорт" ЕООД, за закупени стоки - различни артикули обувки, боти и ботуши, са осчетоводени като приход от продажби на стоки по сметка 702 /Приходи от продажби на стоки/ и ДДС е начислен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532 /Начислен данък за продажбите/, съгласно представен аналитичен регистър на сметка 411 /Клиенти/ за съответния данъчен период. Същевременно се е установило, че във връзка с документираните доставки, освен фактурите, от страна на доставчиците са представени и придружаващи документи: стокови разписки, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, Отделно от това, двамата свидетели категорично са потвърдили, че положените под стоковите разписки и приемо-предавателни протоколи подписи, са техни. Относно допълнително начисления ДДС: Правилно е посочил АСП, че от заключението по приетата по делото ССчЕ се установява, че действително е налице различие в начисления ДДС в проверените банкови документи, отразяващи вноски на каса с текст на операцията "оборот на магазина в С. и сумите, отчетени от ЕКАФП на дружеството-жалбоподател за периода 01.10.2010 г. - 30.06.2011 г. и общо установената разлика в ДДС е 7 722,76 лева, а лихвата за периода до 13.04.2014 г. - 2 224,03 лева. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора на "Сандина - 2" ООД като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2256 лв. съгласно представен списък с разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,