Решение № 2280 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2008 г.
ВАСIV отделение18.02.2009 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 от 20.06.2008 г. постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 32 състав по адм. д. № 3920/2007 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2280 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Кирил Деянов Стефанов - пълномощник на Деян Стефанов Кръстев срещу решение № 561 от 20.06.2008 г. постановено от Административен съд София - град, Второ административно отделение, 32 състав по адм. д. № 3920/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания мълчалив отказ. Ответникът кмета на СО - район "Витоша" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд София - град е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на СО - район "Витоша" да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че имота е признат за възстановяване на оспорващият, но възстановяването ще се извърши в хипотезата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като имота се намира в урбанизирана територия. За да приключи производството по възстановяване на имота оспорващият е поискал издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В хода на производството е установено, че имота не може да бъде идентифициран в старите си граници по действащия кадастрален и регулационен план. При това положение за да бъдат издадени скица и удостоверение е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. До изготвяне на помощен план административния орган не може да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради което оспорения мълчалив отказ е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване (тези данни се определят по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ), информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. При сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се налага извод, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата. Когато той не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му следва да се изпълни процедурата по чл. 13а, ал. 1, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и номерата на бившите имоти наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план. В този случай ще се използват посочените информационни източници в чл. 13а, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В чл. 13а, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ е предвидена алтернативната възможност изработването на помощните планове да се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. При това в последния случай изрично е постановено, че разходите са за тяхна сметка. При така уредената алтернативна възможност е въпрос на оперативна самостоятелност решението на кмета кой да изготви помощния план - дали администрацията или правоимащите, чиито имоти не са нанесени в кадастралния или регулационния план респ. не могат да бъдат успешно идентифицирани. При това положение законосъобразно решаващият съд е приел, че до изготвяне на помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ административния орган не може да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради което е потвърдил оспорения мълчалив отказ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че за издаване на исканите скица и удостоверение е достатъчно идентифицирането на имота по кадастралния план от 1946 г. За издаване на скица и удостоверение, необходими за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, имота следва да се идентифицира по действащ кадастрален или регулационен план с оглед необходимостта като междинен етап да бъде определена застроената респ. свободната от застрояване площ в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение