Решение № 13863 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу Решение 2480/15.04.2024 г., постановено по адм. дело 8339/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване П-22221122179519-004-001/06.04.2023 г., издаден от длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 913/03.07.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и за държавна такса. Ответникът Фармацевтични заводи Полфарма АД Полша, представляван от адв. Василев, оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на акта. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но актът бил издаден в противоречие с материалния закон. Решението е неправилно. В оспорения акт е направена изрична констатация, че не е налице постоянен обект на територията на страната, от който да се извършват облагаеми доставки. Мотивите за отказ да бъде възстановен претендиралият ДДС не се позовават на фактическа констатация, че е налице такъв, а същите са обвързани с установеното, че мястото на изпълнение по доставките не е на територията на България. Отделно от това, съдът е изброил какви договори са сключени от клона, респективно какви услуги са извършени и какви разходи е реализирал, но не е посочил защо приема, че мястото на изпълнение е на територията на страната. Единствено за разходите за участие в симпозиуми и конгреси съдът се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС, в която е регламентирано кои разходи не представляват разходи за представителни и развлекателни цели, като приема, че предметът на спорните фактури е в пряка връзка с дейността на дружеството във фармацевтичната промишленост, тоест данък следва да бъде възстановен. Част от спорните фактури документират участие на ПОЛФАРМА в организирани от други лица събития /семинари и конгреси, такса участие и др./, за които е прието, че данък следва да бъде възстановен. По отношение другите услуги, мотиви не са изложени, освен че е налице постоянен обект, но от същия не са извършвани облагаеми доставки. Относно останалите фактури, споделят се изводите на органите по приходите, че неправилно от доставчиците е начислен данък, което на основание в чл. 1, ал. 2 от Наредба Н-9/16.12.2009 г. е пречка да бъде възстановен претендираният ДДС. Съгласно цитираната норма наредбата не се прилага по отношение на суми, които представляват неправомерно начислен ДДС, включително и за осъществени вътреобщностни доставки и износ. Това е така и с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно претендиралия данък за възстановяване по доставките, свързани с рекламни материали и услуги, в т. ч. излъчване на клипове по телевизии, управление на фейсбук страница, печат на. банери и листовки др.: Регистрираните клон и търговското представителство на чуждестранното дружество не извършват независима икономическа дейност и нямат постоянен обект на територията на страната, поради което получател на услугите е ПОЛФАРМА. В този случай, доставките са с място на изпълнение на територията на Полша, където проверяваното дружеството е установило независимата си икономическа дейност /по арг. на чл. 21, ал. 2, изречение първо от ЗДДС/ и поради тази причина на същия не следва да се възстановява ДДС. Горното е относимо и по отношение на доставките, свързани с предоставени маркетингови, куриерски, транспортни и регулаторни услуги, позициониране и др., както и относно фактурата от 20.05.2021 г., издадена от МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ ИВ.СТОЯНОВ - Висше училище, с предмет спонсорство по договор, тъй като са свързани пряко с независимата икономическа дейност на ПОЛФАРМА, поради което мястото на изпълнение им е на територията на държавата, в която е установен получателят им, т.е. Полша. Що се отнася до получавани и предоставяни електронни съобщителни услуги, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗДДС. Определение на понятието далекосъобщителни услуги е дадено в член 24, параграф 2 от Директивата за ДДС, а именно телекомуникационните услуги, сред които стационарни и мобилни телефонни услуги за предаване и комутация на глас, данни и видеоизображения, включително телефонни услуги с визуализиращ компонент /услуги за видеотелефония/, и достъп до интернет, включващ световната мрежа, какъвто е предметът на процесиите доставки. В случаите, когато доставката се извършва на данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от тази на доставчика, последният не следва да начислява ДДС, тъй като получателят следва да декларира данъка съгласно механизма за самоначисляване. Налице са условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, поради което мястото на изпълнение на телекомуникационни услуги и интернет е на територията на Полша. По отношение фактурираните доставки с предмет кетъринг, абонамент за плодове, карта мултиспорт, визитки и др., за които е прието че са налице ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, към процесните фактури не са приложени каквито и да било съпътстващи доказателства, от които да се направи извод, че са свързани с дейността на клона и/или търговското представителство. Същевременно и самият първичен счетоводен документ не носи индивидуализиращи признаци на извършения разход, за да бъде отнесен към дейността клона и/или на представителството. В резултат органът по приходите, извършил проверката, правилно е приел, че за процесните доставки не са налице ограниченията на чл. 62, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу АПВ. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 26 472, 98 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,