Решение № 6628 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2011 г.

Решение № 6628 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Алфа радио" ООД, Варна, чрез управителите - Борислав Илиев Борисов и Слави Петков Славов, против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16 от 09.02.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на дружеството са определени задължения в размер общо на 60 321,86 лв., произтичащи от такси по чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В хода на производството, поради извършено преобразуване е конституиран като жалбоподател универсалния правоприемник на "Алфа Радио " ООД, а именно: "България он ер " ООД, гр. София, бул. Брюксел № 1, с представляващ Виктория Миткова. Жалбоподателят поддържа, че оспореният АУПДВ е неоснователен, тъй като сумите определени в него са частично дължими-такива не се дължат за градовете Добрич, Шумен, Сливен и София- в тези градове излъчваната програма е идентична и в непроменен вид, като в програмата не са включени обеми програми с регионална насоченост. По съображения в този смисъл жалбоподателят моли оспореният АУПДВ да бъде отменен в оспорената част като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Съветът за електронни медии, чрез пълномощника си - юрк. Петрова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки от пълномощника се поддържа, че актът е издаден от компетентен орган, поради това, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ СЕМ е оправомощен да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, от което следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължимите такси по ЗРТ, като се позовава и на писмо на изпълнителния директор на АДВ от 2.07.2008 г. Наред с това според чл. 166, ал. 2 ДОПК актът се издава от ръководителя на съответната администрация, като в случая актът е подписан от председателя на СЕМ. Ответникът поддържа, че актът е съобразен с материалния закон. Твърди, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ТАРИФА за таксите за радио- и телевизионна дейност/ТТРТД/отм. - доколкото не са налице кумулативно изискуемите предпоставки- а именно: да разпространява изцяло и в непроменен вид програмата си в повече от едно населено място и в програмата да не са включени обеми програми с регионална насоченост. По подробни съображения в този смисъл ответникът счита, че оспорването следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд - първо отделение, като направи проверка на обжалвания акт по реда на чл. 146 АПК и след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК и отговаря на изискванията по чл. 150 и 151 АПК, поради което е допустима. С оспорения АУПДВ № 16 от 09.02.2011 г., издаден от СЕМ, подписан от председателя му Г. Лозанов, на "Алфа Медиа" ООД - Варна, представлявано от управители Борислав Борисов и Слави Славов, на основание чл. 32, т. 18 ЗРТ вр. с чл. 102 от с. з. и чл. 8, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 от ТТРТД вр чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 ДОПК, решение на СЕМ съгласно протокол № 7 от01.02.2011 г. и при условията на чл. 24, ал. 1 АПК са определени публични държавни вземания в размер общо на 60 321,86 лв. заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят е притежавал до 23.02.2010 г. лицензии за радиодейност, както следва: № 441-164/29.06.2000 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Варна/; № 441-00448/26.07.2001 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Сливен/; 441-00271/11.01.2001 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град София/; 441-00449/26.07.2001 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Шумен/; 441-00450/26.07.2001 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Добрич/; 015/03.10.2007 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Монтана/; 016/03.10.2007 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Габрово/; 019/01.02.2008 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -местна/за територията на град Ахтопол/; 021/01.02.2008 г. за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -Ямбол-местна/за територията на град Ямбол/; 028/10.06.2008 г., за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -Ловеч- местна/за територията на град Ловеч; 039/12.01.2009 г., за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -Самоков -местна/за територията на град Самоков/; 040/12.01.2009 г., за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -Велинград-местна/за територията на град Велинград/ и № 044/27.04.2009 г., за създаване и разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на програмата АЛФА РАДИО -Айтос -местна/за територията на град Айтос/; Спорът между страните е- за създаването и разпространението на програмата в градовете- София/лицензия 441-00271/11.01.2001 г./; Сливен /лицензия 441-00448/26.07.2001 г./; Шумен/лицензия 441-00449/26.07.2001 г./ и Добрич/ лицензия - 441-00450/26.07.2001 г./- дали лицензирания оператор дължи отделна такса или, на соченото от жалбоподателя основание- чл. 8, ал. 2 ТТРТД- поради излъчването на програмата в тези градове изцяло и в непроменен вид, без местна насоченост- таксата е идна- дължимата за излъчваната програма в град Варна и разпространявана изцяло и в непроменен вид в градовете София, Добрич, Шумен и Сливен. Предвид установената фактическа обстановка от правна страна настоящият състав приема следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими за регистрирана телевизионна дейност, за които не е извършено доброволно плащане. Актът за установяване на публични държавни вземания се съдържа в решение на СЕМ, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателят в качеството му на радиооператор за неплатени годишни лицензионни (регистрационни) такси, дължими съгласно чл. 102 ЗРТ. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 ЗРТ са изброени правомощията на СЕМ, в които не е изрично включена компетентност за издаване на АУПДВ, но в конкретния случай компетентността на СЕМ произтича от общите правила, уреждащи издаването на АУПДВ. Както неведнъж се е произнасял Върховния административен съд- съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В ЗРТ не са определени нито компетентен орган, нито процесуален ред за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни (регистрационни) такси. Предвид цитираните текстове от ДОПК редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая от председателя на СЕМ, поради което атакуваният АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Не са допуснати и нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на акта, като заинтересованото лице е уведомено за започване на производството и му е дадена възможност да представи съответни доказателства и да направи възражения. При преценка за съответствието на оспорения АУПДВ с материалния закон съдът намира, че същият е законосъобразен. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изрично, в предоставените индивидуални лицензии за спорните градове, е посочен както териториалния им обхват/съответния град/, така и в програмните изисквания е заложено задължение на лицензираният да предоставя новини с регионална тематика. Неоснователно се твърди, че тези изисквания са отпаднали с последващи изменения на лицензията. Видно от Решение № 222/25.11.2008 г.- на СЕМ, промяната в лицензията за град София засяга наименованието на програмата; отпадане задължението за излъчване на предавания за български граждани, за които българският не е майчин. Не е отпаднало обаче задължението по т. 6.3.1 - за излъчване на програмно време с регионално излъчване. Аналогични са промените и в Лицензиите за градовете - Шумен, Добрич и Сливен. /Решения № № 220/25.11.2008 г.; 22125.11.2008 г./. При наличие на индивидуалните лицензии за отделните градове, в случая е ирелевантно дали оператора е излъчвал в тях изцяло и в непроменен вид програмата за град Варна, още повече че липсват доказателства в тази насока- Неоснователно е твърдението на касатора, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността по спазване на условията за извършване на радио- и телевизионна дейност и за спазване на заявените програмен продукт, концепция, профил и схема, тъй като критерий за това е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяването на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията- по аргумент от чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 4 от ТТРТД таксата се дължи за периода от регистрацията или издаването на лицензия до прекратяването, отнемането или заличаването й. Предвид така изложеното обжалваният АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. При условие че лицензията е била действаща за процесния период и независимо от това как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност, то няма основание регулирането на отношенията между лицензионния оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от установения в закона. С оглед тези съображения оспореният АУПДВ е законосъобразен и оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата - 450 лева, възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,