Решение № 5780 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2009 г.

Решение № 5780 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мак турс" АД, гр. Благоевград против решение от 27.04.2009 г. по адм. дело № 19/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, София, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Благоевград, в частта относно имот с идентификатор 04279.612.102. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, тъй като имотът неправилно е заснет с по- малка квадратура от действителната, поради което част от него не е записана като собственост на дружеството, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра в оспорената част да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София оспорва жалбата. Ответниците община Благоевград и областен управител на област Благоевград също оспорват жалбата и молят решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Благоевградския окръжен съд е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (тогава Агенция по кадастъра) - органът постановил заповедта, предмет на обжалване. Правилно е и заключението на съдебния състав, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР производството по създаване на кадастралната карта е открито със заповед № 300-3-295 ОТ 10.12.2002 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, в която са посочени наименованието и границите на района, за който ще се изработят кадастралната карта и регистри, както и правоспособното лице, вписано в регистъра по чл. 12, т. 7 от ЗКИР (сега чл. 12, т. 8 от закона), на което е възложено изработването на картата. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 119/2002 и разгласена (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР). В съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗКИР приетите кадастрална карта и кадастрални регистри са обявени на заинтересованите лица (ДВ, бр. 16/2005 г.) След изпълнение на посочените изисквания изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра, сега Агенция по геодезия, картография и кадастър, постановява заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г., предмет на оспорване в производството, с която одобрява приетите кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Благоевград. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" и разгласена съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗКИР (ДВ бр. 48/2006 г.). Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Благоевград в оспорената част относно имот с идентификатор 04279.612.102 е постановена в съответствие нормативните изисквания, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Разпоредбите на глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти, които са длъжни да осигурят свободен в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, за представи при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота и да опазва поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1 от ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти, включващи площ, граници и собственици, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както и изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно цитирания текст от закона границите се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР; от работните материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрената кадастрална карта; от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от закона, а посоченият текст от наредбата визира приоритетно данните от: означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; съществуващите на място материализирани граници; кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ или ЗТСУ и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; от регулационни планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, чиито граници не са материализирани и от карти, планове или друга документация, предоставена по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации и др. В случая правилно съдът приема, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени. Границите на поземления имот, предмет на заповедта в оспорената част, са правилно нанесени въз основа на данните от предходния кадастрален план (чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г.), като е отчетено фактическото положение и правата на собствениците, съобразно представените документи (акт за държавна собственост, заповед за отписване от актовите книги). В този смисъл е и заключението на вещото лице (основно, допълнително и съставено при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд) по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че след като процесният имот не е отразени в кадастралната карта с претендираната от дружеството - жалбоподател квадратура, последното може да защити правата си като инициира производство за изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 53 от ЗКИР, а споровете във връзка със собствеността върху терена на паркинга, граничещ с имота, следва да разреши по гражданскоправен ред. Поради това като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра административен акт в оспорената част и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на нормативната уредба. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и проверява изцяло законосъобразността на постановения административен акт. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразен, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на нормативната уредба. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Представеният нот. акт № 43, т. I, нот. дело № 2218, дело № 195/2000 г., съставен въз основа на писмени доказателства е преценен съвкупно с останалите доказателства по делото, включително тези като акт за държавна собственост № 240/1995 г. и заповед за отписване от актовете книги, послужили като основание за издаването му и очертаващи правата на жалбоподателя върху имота. Въз основа на изброените документи, както и на заключението на вещото лице (основно, допълнително и изготвено при повторното разглеждане на делото в първата инстанция) по изслушаната експертиза, съдът достига до извода, че процесният имот е правилно заснет в границите и площта, определени с цитираните доказателства и предходния кадастрален план, поради което не са налице основания за отмяна на заповедта в обжалваната част. Спорът във връзка със собствеността върху терена на паркинга, който не е заснет като част от имота на жалбоподателя, не могат да бъдат разрешени по реда на настоящото производство, а по общия исков ред. В този смисъл изводите на съда се обосновават от представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Благоевградския окръжен съд е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,