Решение № 13491 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2012 г.

Решение № 13491 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Кондор 4" ЕАД, гр. София и частна жалба на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София срещу решение № 1552 от 31.01.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5395/2011 г.

С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София срещу решение № 10228 от 08.03.2011 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "Кондор 4" ЕАД, гр. София срещу решение № 10228 от 08.03.2011 г. на КЗЛД, в частта, с която по отношение на дружеството е установено нарушение на чл. 4, от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при обработване на личните данни на Митко Петков Русев и е намален размерът на наложеното административно наказание "имуществена санкция" от 15 000 лв. на 10 000 лв.

Частният жалбоподател "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София счита решението в оспорената част за неправилно. Представя писмени доказателства и поддържа, че срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е спазен, тъй като административният акт е връчен на дружеството на 10.03.2011 г., а жалбата е подадена по пощата на 24.03.2011 г.

Касационният жалбоподател "Кондор 4" ЕАД, гр. София счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че е налице техническа грешка, която е довела до допускане на нарушение на чл. 4, от ЗЗЛД, но и намалената санкция до минимума, предвиден в закона, е прекомерна в конкретния случай.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни не взима становище по основателността на подадените жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Кондор 4" ЕАД, гр. София. Поддържа, че частната жалба на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София е основателна.

Върховният административен съд счита жалбите за допустими - подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид направените доводи и данните по делото, приема за установено следното:

1. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София против решение решение № 10228 от 08.03.2011 г. на КЗЛД има характера на определение. За да постанови съдебния си акт, тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата е просрочена, предвид на това, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 10.03.2011 г., а жалбата е постъпила в КЗЛД на 28.03.2011 г. - след изтичането на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Към частната жалба пред настоящата инстанция е представен препис от обратна разписка, разписка от сметна книга и касов от "Български пощи" АД и от съдържанието им е видно, че на 24.03.2011 г. е изпратено писмо под № 1680 от Антоанета Балабанова, пълномощник на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София до КЗЛД, получена на 25.03.2011 г. от административния орган. При тези данни за меродавна следва да се счита датата отразена на клеймото, с което е изпратена пощенската пратка, поради което настоящият петчленен състав приема, че жалбата на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София срещу решение № 10228 от 08.03.2011 г. на КЗЛД е подадена на 24.03.2011 г., при спазване на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Това обстоятелство налага извода, че в предвидения от АПК преклузивен срок жалбоподателят е упражнил субективното си право на оспорване на административния акт и жалбата му като допустима следва да се разгледа по същество от тричленния състав на ВАС.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че решението, в оспорената част е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на тричленен състав на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводството по жалбата на "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София срещу решение № 10228 от 08.03.2011 г. на КЗЛД.

1. Разгледана по същество касационната жалба на "Кондор 4" ЕАД, гр. София е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, в тази му част, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Прието е още, че в частта, в която е установено, че при обработването на личните данни на Митко Петков Русев е допуснато нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, решението е издадено при спазване на материалния закон. Изложени са мотиви, че касационният жалбоподател "Кондор 4" ЕАД, гр. София, в качеството си на администратор на лични данни, е нарушило императивната норма на чл. 4 от ЗЗЛД като е обработило личните данни Митко Петков Русев без наличието на условие за допустимост на обработването. Решаващият съд е развил доводи, че обстоятелството, че дружеството осъществява стопанска дейност в един офис с "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София не дава право на същото да извършва обработка на личните данни на служители на друга фирма по начина, по който е процедиран. Тричленният състав е изложил мотиви относно размера на наложената санкция и защо съдът счита, че тя следва да бъде в минимален размер.

Решението на тричленния състав в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че има единствено допусната техническа грешка като е изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ за наличието на трудов договор от 04.02.2010 г. с Митко Петков Русев, а в решението на КЗЛД е посочено погрешно, че има изпратено уведомление по чл. 82, ал. 4 от КТ. С оглед наличието на техническа грешка в дейността на "Кондор 4" ЕАД, гр. София и обстоятелството, че жалбоподателят ползва един офис и технически персонал с "Екобилдинг ДВ" ООД, гр. София, е следвало административният орган съобразно правомощията си по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД да даде задължителни предписания и да определи срок за отстраняване на нарушението, а не да налага административно наказание.

Направените оплаквания са неоснователни.

В по-голямата си част касационната жалба възпроизвежда оплакванията, развити срещу постановеното решение от КЗЛД. Предмет на касационно разглеждане е постановеното решение на тричленния състав на ВАС. Направените оплаквания са разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд. Даденият отрицателен отговор на възражението за приложението на хипотеза по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е логически обоснован на фактите по делото, при правилно тълкуване на закона и се споделя напълно от настоящата инстанция. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД касационният жалбоподател има задължението да обработва същите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от същия закон, като в случая тези разпоредби са нарушени. В случая данните на Митко Петков Русев са обработени от дружеството - разпространени чрез съхраняване, изпращане и регистриране - (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД) в НОИ, без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване.

Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че при описване на фактическите основания за издаване на акта КЗЛД е посочила уведомление по чл. 82, ал. 4 от КТ, но това нарушение не е съществено и не води до незаконосъобразност на постановеното решение.

Неоснователен е и доводът, че намалената санкция до минимума, предвиден в закона, е прекомерна в конкретния случай, поради което следва да се наложи наказание по предвидения минимум. При осъществяване на съдебния контрол върху определения размера на наложената имуществена санкция правилно съдът е намалил същата като е отчел правнозначимите факти и постигане на целите на административното наказание. Наказанието е определено в предвидения от чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД размер и е индивидуализирано при общите правила по чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 43, ал. 4 от ЗЗЛД, като при отчитане на тези фактически данни законосъобразно е определено наказание в минимален размер, тъй като не са настъпили вреди от формално извършеното нарушение, а минималното наказание е достатъчно, за да възстанови дължимото поведение на търговеца. Най-сетне, съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни действа като административнонаказващ орган и налага административни наказания по реда на ЗАНН. Наложеното административно наказание е в минимален размер, поради което предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН и предвидената забраната за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер, искането на касатора за намаляване на размера на административното наказание "имуществена санкция" е неоснователно.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на тричленния състав на ВАС, пето отделение, в оспорената част, не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,