Решение № 147 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 105/2009 г.

Решение № 147 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 105/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия Д. М. М. против Въззивно решение № 598 от 18. ХII.2008 г. по внохд 1157/2008 г. на АС - София в гражданската му част с доводи за нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД по съображения, че увеличението на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не отговаря на законното правило размерът на това обезщетение да се определя по справедливост. Иска въззивното решение в посочената част да се отмени, ведно със законните последици. Гражданските ищци не изразяват отношение по жалбата. Прокурорът я намира за основателна, защото на тримата ищци са присъдени еднакви обезщетения, независимо че отношенията им с убития били с различен интензитет и в различна степен. Становището е за всеки от ищците да се определи обезщетение в различен размер. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила присъда от 21.Х.2008 г. по НОХД 10/2008 г. на ОС - Монтана подс. Д. М. М. е признат за виновен и осъден по чл. 119 и чл. 54 НК. В процеса са приети за съвместно разглеждане граждански искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от престъплението от пострадалите - низходящите А. А. П. и П. А. П. и преживялата съпруга Б. И. А. на убития А. П. А. в размер на по 50000 лв. за всеки. С присъдата на основание чл. 45 и сл. ЗЗД са присъдени на дъщерята А. А. П. 5000 лв., на сина П. А. П. 10000 лв. и на преживялата съпруга Б. И. А. 20000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от убийството на баща им и бивш съпруг А. П. А., ведно със законните последици. По тяхна жалба с въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, обезщетенията за тримата са увеличени на по 30000 лв., а в останалата част - за отхвърляне на исковете за разликата до по 50000 лв., присъдата е потвърдена. При приетото за установено, че наследодателят на гр.ищци е живеел със съпругата си в с. В., а децата им, създали свои семейства и дъщерята живеела от много години в Сандански, а синът - в Монтана, неправилни са изводите на въззивния съд, че без правно значение е обстоятелството, че децата не са живеели заедно с баща си към момента на престъплението, че имат свои семейства. Това обстоятелство обичайно води до естественото отдалечаване между родител и порасналите му деца, както в емоционално отношение, така и по отношение взаимните грижи и внимание един към друг. То налага при прилагане критерия по чл. 52 ЗЗД размера на обезщетенията да се разграничи, поради което и като не е сторил това апелативният съд е нарушил закона. По тези съображения следва въззивното решение да се измени, като обезщетенията за неимуществени вреди от престъплението на първо място се определят при точно прилагане правилото по чл. 52 ЗЗД - по справедливост, и на второ - на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД това обезщетение да се намали с приноса на пострадалия, с оглед приетото за установено, че убитият родственик на ищците е допринесъл за увреждането си - той е осъществил противоправното нападение, което е предизвикало действията на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия. Съобразявайки това настоящия състав на съда намира, че в полза на децата на пострадалия следва да се присъди обезщетение за дъщерята 10000 лв., за сина 15000 лв., а за съпругата -. Тези обезщетения удовлетворяват критерия по чл. 52 ЗЗД и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изменението в посочения смисъл налага промяна на решението и в частта за присъдените държавни такси. По силата на т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,... и Инструкция № 18/14.Х.1992 г. на Министерство на правосъдието, т. II, Раздел А, абз. 56, по т. т. 10 и 11 от Тарифата в случая дължимата държавна такса по увеличението на размера на обезщетенията възлиза на 900 лв. Или, с правилно определената от първата инстанция такса 1400 лв., подсъдимият дължи в полза на държавата общо 2300 лв., държавна такса. В останалата част жалбата е неоснователна - при установените и възприети от съда факти не може да се направи извод, че, едва ли не, за смъртта си е виновен А., поради което и за убийството му подсъдимият да следва да отговаря минимално. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК ВКС, I-во н. о.