Решение № 12540 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н. Пейчева", със седалище в гр. Гоце Делчев, подадена чрез упълномощен адвокат П. Василев, против решение 715 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело 383/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8553/ 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, не взема становище по касационната жалба, а в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че постановеното съдебно решение е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Поддържа, че съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Н. Пейчева" против решение 01/312/02671/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8553/ 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 181 487,62 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 01/312/02671 от 15.10.2014 г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/ с предмет: Изграждане на къща за гости Надя в [населено място], общ. Хаджидимово, обл. Благоевград и размер на безвъзмездната финансова помощ според т. 2.1 на договора 181 487.62 лева. Съобразени са сключени анекси касаещи одобрените инвестиционни проекти, приложени в табличен вид. Според т. 1. 1 на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 181 487. 62 лв. /т. 2.1 от договора/ и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект 01/312/02671 от 20.05.2013г., от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България /Таблица 1 от Приложение 1 към договора/. В т. 4.12 от сключения договор е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4.18 от същия договор ползвателят следва да изпълни одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В мотивите на съдебното решение е отразено, че с окончателно решение 1312 от 14.07.2021 г., постановено по адм. дело 165/2021 г. на Административен съд Благоевград е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/312/02671/3/01/04/01, изх. 01-6500/8553#2/19.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. В постановеното в това производство решение е възприето, че неизпълнението на показателите в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕСИФ /понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ Първостепенният съд е приел, че в изпълнение на влязлото в сила отменително решение на Административен съд Благоевград и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ административният орган е открил производство по налагане на финансова с писмо с изх. 01-6500/8553/#13 от 09.02.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в хода на което е осигурил възможност ЕТ "Н. Пейчева", да представи възражения, които са били подробно обсъдени от административния орган, съответно не са били приети. В издаденото решение за налагане на финансова корекция е било отразено, че във връзка с констатациите, направени въз основа на извършената извънредна проверка след плащане в периода 25.06.2019 г.- 28.06.2019 г. и допълнителните административни проверки по изпълнението на договор 01/312/02671 от 15.10.2014 г., е установено неспазване на договорни и нормативни задължения. Първото констатирано нарушение е било, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнес план средноаритметично за три пълни финансови години е в размер на 2,50 % от заложените приходи, което е под 50% и над 20% от заложените приходи съгласно одобрения бизнес план. Конкретните стойности, въз основа на които е било прието неизпълнение са както следва: за финансовата 2016 година залегналите в одобрения бизнес план приходи 101 600,00 лева, а реализираните общо приходи за 2016 г. 1137,40 лева (без ДДС), което съставлява 1,12 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 година залегналите в одобрения бизнес план приходи 104 800 лева, а реализираните общо приходи за 2017 г. 2678,40 лева (без ДДС), което съставлява 2,56 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 година залегналите в одобрения бизнес план приходи 104 800 лева, а реализираните общо приходи за 2018 г. 3973,23 лева (без ДДС), което съставлява 3,79 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ е определена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 181 487,62 лева. За второто констатирано нарушение е прието, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2 работни места от които 1 бр. административен и 1 бр. управленски персонал. При проверката на място, както и от проверката на финансово-счетоводните и отчетни документи след изчисление е установено, че от месец септември 2016 г. е извършвано и подържано здравно и социално осигуряване за едно заето лице, което представлява 83,33 % неизпълнение спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост; за цялата 2017 г. бенефициерът е поддържал 1 работно място, което представлява 50 % неизпълнение спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост; за цялата 2018 г. бенефициерът е поддържал 1 работно място, което представлява 50 % неизпълнение спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. Поради това е прието, че средно за три последователни пълни финансови години поддържаната заетост е 1 /един/ брой средно годишно заети лица. По тази съображения и предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата е наложена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 181 487,62 лева. от окончателния размер на безвъзмездната финансовата помощ. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, на ЕТ "Н. Пейчева" е наложена финансова корекция в общ размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 181 487,62 лева. Във връзка с възраженията на ползвателя на помощта е допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, според заключението на която приходите от подпомаганата дейност на оспорващия /нощувка в двойна стая, екскурзии до близки забележителности, екскурзии до Гърция/ са както следва: за финансовата 2016 г. - в размер на 1 298. 10 лева с ДДС /1 186. 02 лева без ДДС/; за финансовата 2017 г. - в размер на 2 982. 92 лева с ДДС /12 731. 28 лева без ДДС/; за финансовата 2018 г. - в размер на 4354. 54 лева с ДДС /3996.80 лева. без ДДС/, като всички те са само от нощувки в двойна стая. Вещото лице е посочило, че реално установените приходи не съответстват на заложените на бизнес плана, като процентът на изпълнение е както следва: за 2016 г.- 1.17 %; за 2017 г.- 2. 60 %; за 2018 г.- 3.81 % или за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., общо реализираните приходи са в размер на 7 914.10 лева, което представлява средноаритметично 2.54 % от заложените приходи в бизнес плана за трите години, които са в размер на 311,200 лева. В заключението е посочено още, че за проверявания период /2016 г., 217 г. и 2018 г./ едноличният търговец поддържа здравно и социално осигуряване на едно заето лице, което вещото лице приема, че следва да е управителят, т.е. установяват се заложени параметри в бизнес плана 2 бр. заети лица и установени реално заети лица - 1 бр., като средноаритметично, процентът на изпълнение на бизнес плана по отношение на заетите лица е 38.89 % или 61.11 % неизпълнение. На основание на събраните по делото писмени доказателства и приети експертизи първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК по отношение на решението на Административен съд - Благоевград. Съдът се е произнесъл по доводите на жалбоподателя, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. По делото е безспорно установено, че на 15.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "Н. Пейчева" е сключен договор 01/312/02671/ 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 01/312/02671 от 20.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29/2008 г., Наредбата/ проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 290/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 312, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложеният брой работни места води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 312, определени в Наредба 29/2008 г. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че икономическата жизнеспособност веднъж преценявана при одобрение на проекта не следва да бъде подлагана на последваща оценка, съответно да бъде основание за налагане на финансова корекция. Неоснователно в тази връзка се твърди и че икономическата жизнеспособност следва да бъде преценявана за период от 10 години, предвид цитираната клауза на т. 4.18 от сключения договор. Не може да бъде споделено и виждането на касатора, че е изпълнил инвестицията съгласно договора, а показателите в бизнес плана имат само индикативен характер и нямат за последица неизпълнение на нормативни и договорни задължения. Изготвеният от кандидата бизнес план е бил основание проектът да бъде одобрен, тъй като би довел до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/ и поради това заложените в него стойности на приходи и назначен персонал не могат да имат единствено препоръчителен характер. Настоящият съдебен състав не споделя обективираното в касационната жалба становище за липса на мотиви оспорения съдебен акт. При преценка на основателността на депозираната пред него жалба са посочени и взети предвид както сроковете за реализиране на обекта за гости в неговата цялостна функционалност, така тези, свързани с неговата експлоатация по начин и обем, отговарящ на поетия от бенифициера при сключване на договора ангажимент за жизнеспособност на предприятието. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктуално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството факти, отнесъл ги към времевата им продължителност и по този начин е съобразил наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд досежно обсъдената погасителна давност не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обсъдено е и оплакването му защо обхватът на проверката от страна на административния орган се ограничава единствено до първите три години от изпълнение на бизнес плана. Тук следва да бъде отбелязано, че проверката на място след плащане е извършена в периода 25.06.2019 г.- 28.06.2019 г., поради което логично следва да обхваща предхождащите я три пълни календарни години. Доколкото тази проверка съдържа само частични констатации за 2019 г. /от 01.01 до 31.05.2019 г./ основателно посочената година не е взета предвид при процентното изпълнение на одобрения бизнес план. Наред с това са неоснователни са и оплакванията, свързани с кризата в туристическия сектор, който препятстват възможността финансовите предвиждания на бенефициера да бъдат реализирани. След като той неправилно е извършил преценка на актуалната икономическа обстановка и необосновано е предвидил по-висок размер на приходите в бизнес плана си от реално осъществимите, то това обстоятелство не може да бъде основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, в подкрепа на изложената от него теза, е изолирана и не е обвързваща за настоящия съдебен състав. Неоснователно е поддържаното от касатора становище за липсата на възможност и основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала и възможността му за извършване на проверки. Константна е практиката на Върховния административен съд, че според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори /какъвто е процесния/, мониторинговият период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Необосновано, а от там неправилно е становището на касационния жалбоподател, че с изтичането му се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между стланите договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвидения в чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/ четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени. Изводите на административния орган за наличието на неизпълнение на показателите в бизнес плана се потвърждава както от събраните в административното производство доказателства, които съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК имат сила пред съда, така и от събраните в съдебното производство допълнителни доказателства, в частност приетото по делото заключение на допуснатата СИЕ. Посочените от вещото лице проценти на изпълнение за двете нарушения безспорно обуславят определяне на финансова корекция в размер на 100 %. Нещо повече експертът изрично е посочил, че съгласно раздел VI Показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели от Инструкцията за попълване на бизнес плана към Наредба 29/ 2008г., проектът се допуска за одобрение, ако PI >1, тъй като стойност на PI осигурява ефективността на инвестицията, a в настоящия случай, предвид данните за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., индексът на рентабилност /РI/ е под 1, поради което проектът изобщо не би бил допуснат до одобрение. Процентът на наложената финансова корекция е обоснован, защото според т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизне сплан, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над една финансова година, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената такава. Съобразно предвиденото в т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, когато неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост се налага санкция в размер на 100 %. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата. Административният съд е обсъдил както степента на неизпълнение на конкретните индикатори, така и относимите разпоредби към конкретната санкция. Първостепенният съд е взел предвид и обстоятелствата, свързани с наличието на отменен акт, поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред. Не е налице пречка да бъде издадено последващо решение за налагане на финансова корекция, поради произнасяне със сила на пресъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон. Неоснователно е оплакването, че е налице хипотеза на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като процесното решение не противоречи на решение 1312 от 14.07.2021 г., постановено по адм.д. 165/2021 г. на Административен съд Благоевград. Напротив, в мотивите на същото изрично е прието, че органът е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция, по какъвто начин в случая е процедирано. В касационната жалба е развито и оплакване за допуснато нарушение на чл. 142, ал. 1 от АПК, тъй като органът не бил отчел всички факти и обстоятелства от значение за решаване на случая, настъпили към датата на издаване на акта. Оплакването е неоснователно, предвид обстоятелството, че актът е издаден във връзка с неизпълнението на бизнес плана за конкретен период /2016 г., 2017г., 2018 г./, а не по отношение на целия мониторингов период. Административният орган, а и решаващият съд са взели предвид всички факти и обстоятелства от значение за решаване на случая, които са настъпили към датата на издаване на акта. Следва да бъде съобразено, че Правилата изрично предвиждат възможността органа да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че според заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, макар за периода от януари 2016 г. до октомври 2019 г. да е констатирана положителна тенденция в осъществяването на търговската дейност броят на активните месеци и реализираните приходи да се е увеличил значително в сравнение с предходните години, то въпреки тази наблюдавана положителна тенденция, реализираните приходи не могат да достигнат до заложените в бизнес плана, тоест те няма да бъдат изпълнени включително до изтичане на срока на договора, който, както вече беше посочено, не е 10, а 5 години. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата жизнеспособност, предвид което искането за връщане на част заплатените суми е законосъобразно. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Разноски не са претендирани от ответника, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,