Решение № 10107 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3176/2015 г.

Решение № 10107 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3176/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Перник против решение № 45/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 769/2014 г. на Административен съд Перник, с което е отменено решение № 5802203788/7.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 5802203788 от 31.07.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на Кирил Методиев Рангелов, от гр. Перник, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗРКСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Перник за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че основният спор е категоризиране труда на лицето на длъжността "шофьор" в звено "Автостопанство" към СМЕК "Георги Димитров"за времето от 9.01.1978 г. до 26.09.1982 г. Счита, че административният орган е положил необходимите усилия за събирането на писмени доказателства и изясняване на всички обстоятелства свързани с положения труд от Рангелов през посочения период. Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства положеният от него труд за визирания период не е от първа категория. Възразява и срещу определения размер на присъдените разноски. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата подадена против обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- Кирил Рангелов оспорва наведените оплаквания чрез пълномощникът си адвокат Асенова. Претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отменил решение № 5802203788/7.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 5802203788 от 31.07.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на Кирил Методиев Рангелов, от гр. Перник, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗРКСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Перник за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. От събраните поделото доказателства се установява, че за целия процесен период- 9.01.1978 г. до 26.09.1982 г. Рангелов е бил назначен на длъжност "шофьор" на товарни автомобили в транспортното предприятие "Автотранспорт"- СМЕК "Г. Димитров". Правилно съдът е приел, че административният орган не е изяснил характера на труд, който е полагал жалбоподателя през периода. За административния орган е било наложително да установи какви са били отношенията между минните предприятия и жалбоподателя; какви са били отношенията между т. нар. "автостопанство" - било ли е от структурата на минното предприятие или превозите са вършени по договори и автостопанството; било ли е самостоятелно предприятие за транспортна дейност или е била ведомствено - само за обслужване на минните предприятия в района. Това ще даде възможност да се прецени към кой следва да се причисли - такъв по чл. 66г от ПКТП (отм). - Шофьори на товарни автомобили с товароподемност 3 и повече тона, обслужващи обекти на миннодобивната промишленост, минното строителство, преноса на електроенергия от единната енергийна система и електроизграждането; или такъв по чл. 66а ПКТП (отм.) - Работници от технологичния транспорт (автомобилен и ГТЛ), обслужващи участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и инертни материали. С оглед на събраните по делото доказателства правилно административният съд е приел, че приложеното УП от 1991 г. от "СМЕК Г. Димитров" има неясен характер във връзка с дейността на Рангелов като "шофьор". Не се спори, че осигурител за този период е било миннодобивно предприятие, моделите автомобили съответстват на свидетелските показания, дадени от колеги на оспорващия. Липсва обосновка защо административния орган е приел, че полагания от Рангелов труд през посочения период е "втора", а не "първа" категория. От заключението на вещото лице е установено, че трудовата книжка на Рангелов е оформена по надлежния ред, в който смисъл се ползва с материална доказателствена сила на удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства по чл. 349, ал. 1 от КТ. От същата е видно, че Рангелов е имал сключен трудов договор със "СМЕК Г. Димитров, Автостопанство", именно за спорния период, което дава основание да се приеме, че Рангелов е полагал труд в миннодобивната промишленост. Неотразяването на обстоятелствата в трудовата книжка, относими към категорията труд, не се дължат на поведение на Рангелов. В тази връзка са събрани гласни доказателства, от които се установява, че през посочения период Рангелов е бил на длъжност "шофьор" на товарни автомобили в транспортното предприятие, същият е осъществявал трудовата си функция с автомобили "МАЗ" и "КРАЗ" на открити рудници по силата на съществуващ трудов договор между осигурителя и миннодобивното предприятие, като с автомобилите постоянно и единствено е превозвал скална маса /откривка/ и въглища от рудника. При навършени от Рангелов 55 години 8 месеца и 1 ден зачитайки за посочения период положеният труд от втора категория, без мотиви, административният орган е издал оспореното решение в противоречие с материалния закон. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение на първоинстанционният съд е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че през посочения период с оглед на събраните по делото доказателства трудовата функция на Кирил Рангелов е представлявала технологичен автомобилен транспорт съгласно т. 66а от ПКТП (отм.) и на основание чл. 16, ал. 2, т. 1 от НПОС административният орган следва да обсъди въпроса за зачитане осигурителният стаж за целия спорен период като такъв от първа категория. Първоинстанционният съд правилно е дал указания, че при следващото разглеждане на преписката административния орган следва да издири и обсъди всички относими до характера на полагания от Кирил Рангелов труд доказателства. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Неоснователни са и наведените оплаквания за прекомерност на присъдените от първоинстанционният съд разноски. Пълномощните на адвокат Даниела Методиева, представлявала Рангелов в първоинстанционното производство, са приложени към жалбата до Административен съд Перник и същите са във връзка с изготвянето на жалбата и процесуалното представителство на Кирил Рангелов по настоящето дело. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ТП на НОИ-град Перник следва да заплати на Кирил Рангелов направените за настоящата инстанция разноски по делото в размер на 360,00/триста и шестдесет/ лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,