Решение № 12243 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4104/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу решение 52/16.02.2021 г. по адм. дело 696/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу процесния акт на кмета на Община Стара Загора. Ответникът Д. Алексиева Дрбохлавова, от гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на Д. Алексиева Дрбохлавова е отменено решение 10-00-3043/14.12.2020 г., издадено от кмета на Община Стара Загора, с което на основание чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал.1, т.14 от ЗМСМА и чл. 24, ал.1 от ЗГР, е отказано да бъде издадено удостоверение за наследници на В. Дрбохлав, гражданин на Чешка Република, страна-членка на Европейския съюз /ЕС/ със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България, [дата на раждане] , починал на 26.01.2020 г. в гр. Стара Загора и преписката е върната на кмета на Община Стара Загора за разглеждане и ново произнасяне по подаденото от Дрбохлавова заявление с искане за издаване на удостоверение за наследници на В. Дрбохлав. Съдът е установил, че в оспорения акт е посочено, че лицето за което се иска удостоверение за наследници не е български гражданин, а е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България, поради което е приложим реда установен в чл. 627е от ГПК, който препраща към Регламент (ЕС) 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно международните наследявания и на лицето В. Дрбохлав следва да бъде издадено Европейско удостоверение за наследство. Въз основа на това органът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение за наследници. При тези констатации административният съд е заключил, че изложените в акта мотиви са противоречиви по отношение на спорния въпрос дали лицето В. Дрбохлав е имал статут на постоянно пребиваващ чужденец на територията на Република България, което би задължило районната администрация да го впише в регистрите на населението или не е имал такъв статут. Съдът е обосновал извод, че са изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/2012 г. за издаване на удостоверение за наследници - съставен акт за смърт и към датата на смъртта починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2, б. а от ЗГР. С тези мотиви съдът е уважил подадената жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в съдебния акт. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя фактическите и правни изводи на административния съд. По делото е установено, че В. Дрбохлав е имал разрешение за постоянно пребиваване, видно от приложено удостоверение изх. 537700-57 от 14.01.2021 г., издадено от началник група Миграция към ОД на МВР - Стара Загора. В. Дрбохлав, гражданин на Чешка Република е бил със статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС, с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС 800023475 от 13.06.2014 г. Лицето е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/24.02.2012 г. е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си, са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. След като са налице безспорни данни, то за лицето В. Дрбохлав се дължи издаване на исканото удостоверение. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ за издаване на исканото удостоверение. Не са налице касационни предпоставки за отмяна на решението на Административен съд Стара Загора. Пи този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касационната жалба, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата от 600 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021 г. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу решение 52/16.02.2021 г. по адм. дело 696/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу процесния акт на кмета на Община Стара Загора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че в оспорения акт е посочено, че лицето за което се иска удостоверение за наследници не е български гражданин, а е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България, поради което е приложим реда установен в чл. 627е от ГПК, който препраща към Регламент (ЕС) 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно международните наследявания и на лицето В. Дрбохлав следва да бъде издадено Европейско удостоверение за наследство. Въз основа на това органът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение за наследници. При тези констатации административният съд е заключил, че изложените в акта мотиви са противоречиви по отношение на спорния въпрос дали лицето В. Дрбохлав е имал статут на постоянно пребиваващ чужденец на територията на Република България, което би задължило районната администрация да го впише в регистрите на населението или не е имал такъв статут. Съдът е обосновал извод, че са изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/2012 г. за издаване на удостоверение за наследници - съставен акт за смърт и към датата на смъртта починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2, б. а от ЗГР. С тези мотиви съдът е уважил подадената жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в съдебния акт. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя фактическите и правни изводи на административния съд. По делото е установено, че В. Дрбохлав е имал разрешение за постоянно пребиваване, видно от приложено удостоверение изх. 537700-57 от 14.01.2021 г., издадено от началник група Миграция към ОД на МВР - Стара Загора. В. Дрбохлав, гражданин на Чешка Република е бил със статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС, с удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС 800023475 от 13.06.2014 г. Лицето е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/24.02.2012 г. е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си, са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. След като са налице безспорни данни, то за лицето В. Дрбохлав се дължи издаване на исканото удостоверение. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ за издаване на исканото удостоверение. Не са налице касационни предпоставки за отмяна на решението на Административен съд Стара Загора. Пи този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касационната жалба, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата от 600 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021 г. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение