Решение № 6305 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2021 г.

Решение № 6305 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. от гр. София срещу Решение № 62 от 06.01.2021 г., постановено по адм. дело № 6682/2020 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3 ХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224/ФП от 17.06.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, с която по отношение на К. е спряна месечната подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Изложените доводи за неправилно прилагане и тълкуване на закона и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- директорът на дирекция "Социално подпомагане", чрез юрисконсулт П., оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за нищожност на съдебното решение, а по същество заключава, че касационната жалба е основателна. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата/неизписването в диспозитива на думата" жалба" настоящият състав приема за техническа и несъществена грешка/ на И. К. срещу Заповед № 3 ХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224/ФП от 17.06.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, с която по отношение на него е спряна месечната подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че в хода на административното производство няма допуснати процесуални нарушения и оспорената оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е неправилно. На И. К., съгласно ЕР на ТЕЛК № 0613/22.03.2016 г., е дадена 71% трайно намалена работоспособност със срок на експертното решение до 01.03.2019 г. От 01.01.2019 г. ЗИХУ е отменен и е влязъл в сила Законът за хората с увреждания (ЗХУ - ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г.). На основание § 7, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 70, т. 1-5 от ЗХУ, е била издадена заповед от 30.01.2019 г., според която на К. е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 52, 20 лева по чл. 70, т. 2 от ЗХУ за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. След последната дата изплащането на сумата е било прекратено поради липса на издаден индивидуален административен акт (заповед) за отпускане на месечна финансова подкрепа. Към този момент лицето е преосвидетелствано с ЕР на ТЕЛК № 0579/26.02.2019 г., със срок до 01.02.2022 г., с определени 50% трайно намалена работоспособност, което решение обаче е отменено от НЕЛК на 15.05.2019 г. и върнато за ново произнасяне на ТЕЛК. На 17.03.2020 г. И. К. е подал заявление - декларация с № 3 ХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224 за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. При условията на чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ, по реда на чл. 66, ал. 3, с оглед изготвена индивидуална оценка на потребностите, е издадена Заповед №ЗХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224/ФП/22.04.2020 г., съгласно която на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ със срок от 01.03.2020 г. до 28.02.2022 г. Предвид обжалването на тази заповед от лицето, директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- София- град я е отменил изцяло с Решение № 22-РД06-0076/19.05.2020 г. с мотив, че липсва валидно експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. С оглед това решение, директорът на ДСП- Люлин издава процесната Заповед № 3 ХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224/ФП от 17.06.2020 г., с която спира изплащането финансовата подкрепа до влизане в сила на окончателен краен административен или съдебен акт. Направените от първоинстанционния административен съд анализ и тълкуване на материалните разпоредби са относими към Решение № 22-РД06-0076/19.05.2020 г., законосъобразността на което е посочена като преюдициална по отношение изплащането на месечната финансова подкрепа, който извод е правилен. Съдът обаче е пропуснал да формира собствени изводи относно законосъобразността на заповедта, предмет на обжалване- Заповед № 3 ХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224/ФП от 17.06.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин. Освен това, въпреки че е посочено, че решението от 19.05.2020 г. е обуславящо изплащането на финансовата подкрепа, съдът не е събрал доказателства в посока неговото обжалване или съответно влизането му в сила, като не са налице и указания в това отношение към административния орган, който е изтъкнал като мотив в своята заповед единствено "До влизане в сила на окончателен краен акт във връзка с обжалваната заповед №ЗХУ-И0/Д-С-ЛЮ/1224. " В оспорената заповед не са изложени фактически или правни съображения по прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, касаеща спирането, която следва да включва промяна на обстоятелствата. Не са представени доказателства, от които да е видно, че Решение № 22-РД06-0076/19.05.2020 г. е обжалвано или че същото е влязло в законна сила, ако по отношение на него не е проведено оспорване. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е предположил, че посоченото решение не е влязло в сила, но доказателства за установяване на подобно обстоятелство липсват. Не са изяснени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на материалния закон. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на общите и специални административнопроизводствени правила, както и при правилно прилагане на материалния закон, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 152, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, както и на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 149, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, поради което делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя както относно действителността на оспорения административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът следва да изпълни и служебното си задължение за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, което не е извършено при разглеждането на спора от първата инстанция, както и да изиска комплектоване на цялата административна преписка по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК, доколкото по делото има данни, че съществуват допълнителни документи, които са от решаващо значение за изясняване на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,