Решение № 11283 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Царево против решение 2671 от 02.04.2024г. по адм. дело 1526/ 2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед РД-01-569/10.07.2023г., издадена от същия административен орган.Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Т. У. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на обжалваната заповед, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено премахване на незаконен строеж: пристройка и преустройство на помещения на кота +8,40,+ 11,20 и +14,00 в жилищна сграда , находяща се в ПИ с идентификатор 00878.502.24 по КК на гр. Ахтопол. В обстоятелствената част на заповедта и в съставения на 27.02.2023г. констативен акт е посочено, че в ПИ с идентификатор 00878.502.24 по КК на гр. Ахтопол през периода 2002г. 2007 г. е изградена жилищна сграда въз основана на одобрени проекти и разрешение за строеж, която е въведена в експлоатация през 2007г. Посочено е, че при проверката са установени несъответствия с одобрените проекти на 4, 5 и 6 етажи, като на кота +8,40 е усвоен и преграден покрив и тераса, изпълнена пристройка тераса от югозапад извън габаритите на етажа, изпълнени са тухлен надзид от югоизток и североизток и оформени помещения, приобщени към обема на помещенията, а на кота +11,20 (кота корниз) е увеличена ЗП на подпокривните етажи от североизток и югоизток, като са изпълнени тухлени зидове и е усвоена жилищна площ. Същевремннено тези констатации не съответстват на фактическото положение, установено от останалите доказателства по делото. От заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание и от показанията на свид. К., се установява, че покривът на сградата е изпълнен в отклонение от одобрените проекти, като в този вид сградата е въведена в експлоатация, не са извършени допълнителни строително монтажни работи, пристрояване към сградата и усвояване на подпокривното пространство, както и че на кота +8,40 е извършено частично остъкляване на съществуващ балкон, за което няма строителни книжа. При тези факти административният съд правилно приема, че съдържанието на заповедта разкрива несъответствие между разпоредителната и обстоятелствената част по отношение на описанието на наредения за премахване строеж, което не позволява точното и непротиворечиво индивидуализиране на незаконното строителство. Посочено е, незаконният строеж представлява пристройка и преустройство на помещения на кота +8,40,+11,20,+14,00 , а в обстоятелствената част обекти на кота +14,00 не са посочени, преустроените помещения на кота +8,40 и + 11,20 не са индивидуализирани и липсва описание на извършеното преустройство по вид, обем и параметри. Пристройката, наредена за премахване, в обстоятелствената част на заповедта е описана като пристройка тераса и също не е индивидуализирана с точно разположение, параметри, вид и обем. При тези противоречия оспорената заповед е с неясен предмет, тъй като от съдържанието й не се установява еднозначно и недвусмислено подлежащия на премахване незаконен строеж. Още повече, че строеж, съответстващ на посочения в заповедта, фактически не съществува. Изложеното формира възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са установени видът и параметрите на незаконното строителство. Допуснатите формални и процесуални нарушения обосновават и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредените за премахване строежи е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение. Констатираните нарушения съставляват основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. В този смисъл са и изводите на административния съд. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, община Царево, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1450.00 лв. разноски по делото, представляваща възнаграждение за адвокат. По тези съображения административен съд, второ отделение,