Решение № 11238 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна (Митница Варна) при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения главен юрисконсулт Т. Караславов, срещу Решение 2824 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. 2087 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Б. Ф. С., с [ЕГН], е отменено Решение към митническа декларация (МД) MRN19BG002002020448R3 от 02.12.2019 г., с рег. 32-525796 от 22.08.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение по посочената МД, е отказано да се приеме декларираната митническа стойност и е определена нова такава в размер на 38907,88 лв., като са коригирани данни в МД и са взети под отчет и начислени за досъбиране задължения за мито в размер на 2299,10 лв. и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 5058,02 лв., ведно с лихви за забава. Наред с това, на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1460,00 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание, по чл. 209, т. 3 АПК. Ненужно е направен подробен препис на фактическите установявания на митническата администрация. Релевира се довод, че в спорното митническо решение подробно е обоснована необходимостта от прилагане на метода предвиден в чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС, Регламент (ЕС) 952/2013). Изразява се становище, че полученият от американските митнически служби отговор с данни за стойността на процесния автомобил по износна декларация, имал качеството на официален документ, с оглед на което бил годно доказателство за извършена проверка по линия на международно сътрудничество на автентичността на изпратените документи. Според касационния жалбоподател заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза било неотносимо към спора и не съставлява доказателство за платената цена за автомобила. По изложените в жалбата съображения иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от настоящия ответник по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Б. Ф. С., чрез адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи по същество на оспорването. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Излага довод, че в приложената по делото износна декларация не фигурира името на ответника по касация, а на трето лице търговско дружество. Развива аргументи, че митническата стойност била определена не по реда на чл. 74, пар. 3 МКС, а по реда на чл. 70 МКС, като по делото липсвали доказателства да е договорена и платена като цена твърдяната от администрацията стойност. Не било ясно и по коя от двете хипотези на чл. 74, пар. 3 МКС митническият орган е определил стойността. Отсъствали и мотиви за последователното отхвърляне на предвидените в чл. 74, пар. 2 методи, от които да се обоснове необходимостта да се премине към резервния метод. Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура изразява устно становище за неоснователност на касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд и представя писмено заключение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Варна е било Решение 32-525796 от 22.08.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. С него, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от (Закона за митниците) ЗМ, във вр. с чл. 74, пар. 3 МКС, във вр. с чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), във вр. с чл. 5, т. 39 МКС, във вр. с чл. 77, пар. 1, във вр. с чл. 85, пар. 1, във вр. с чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 102 МКС, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във вр. с чл. 59, ал. 1 АПК, административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност (МС) от 9000,00 щатски долара (USD) за стоката по митническа декларация (МД) с MRN19BG002002020448R3 от 02.12.2019 г., с което за стока 1 - употребяван лек автомобил: марка БМВ, модел: 640i; първа регистрация: 20160102; цвят: сив; мощност: 235 KW/DIN; шаси WBA6D0C58GG432694, внос от САЩ е определил нова митническа стойност в размер на 38907,88 лв., като вследствие на това са коригирани данните в МД и са взети под отчет и начислени за досъбиране задължение за мито в размер на 2299,10 лв. и задължение за ДДС в размер на 5058,02 лв., ведно с лихви за забава. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че 02.12.2019 г. настоящият ответник по касация е извършил внос на посочения по-горе употребяван лек автомобил БМВ 640i, внос от САЩ, който е декларирал в процесната МД с цена от 9000,00 USD. На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във вр. с чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. бил извършен последващ контрол относно декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като употребявани, катастрофирали, с повреди. В ТД Митница Варна възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези превозни средства, внесени от САЩ. В тази връзка били предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международно сътрудничество, в резултат което била получена информация от Американска служба Митница и гранична охрана, под формата на сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (ЕИИ) за превозни средства, декларирани за износ от САЩ. От ЕЕИ за процесното превозно средство, било установено, че то е с продажна цена при износа от САЩ в размер 22000,00 USD. Посочените констатации потвърдили съмненията на митническата администрация и мотивирали извод по реда на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, че митническата стойност на процесния автомобил не може да се определи по реда на договорната стойност. В тази връзка митническият орган изложил мотиви, че след направена справка в системата МИС3А в случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 74, пар. 2 МКС поради отсъствие на необходимите данни за определяне на митническа стойност по заложени в букви от а до г на разпоредбата вторични методи. Затова преминал към прилагане на резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС, като приел, че новата митническата стойност следва да е равна на посочената в ЕИИ, предоставена от митническите власти на САЩ. Деклараторът бил уведомен по реда на чл. 22, пар. 6 МКС, че ще се пристъпи към издаване на решение, като му е даден 30-дневен за запознаване с документите и изразяване на становище, от което право лицето не се е възползвало. При тези обстоятелства било издадено спорното митническо решение, с което било отказано приемане на декларираната МС на процесния лек автомобил и на основание чл. 74, пар. 3 МКС, във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за него била определена нова митническа стойност, равна на тази по износната декларация, получена от американските митнически власти 22000,00 USD. В резултат на това били коригирани данните по процесната МД и били взети под отчет и начислени за досъбиране горепосочените допълнителни задължения за мито и ДДС. По делото била допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която установила, че декларираната цена в размер на 9000,00 USD била изцяло заплатена от Б. С. с две отделни плащания. При така установеното от фактическа страна съдът направил извод за основателност на оспорването и отменил спорното митническо решение. Приел, че то е издадено от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 ЗМ, във вр. с чл. 29 МКС, обективирано е в изискуемата писмена форма и е мотивирано от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредбата на чл. 22, пар. 6 МКС. Не констатирал допуснати в хода на административното производство по издаване на акта съществени процесуални нарушения. По материалната законосъобразност на акта, съдът формирал извод, че мотивите на митническия орган за възникналите съмнения по реда на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не се базират на годни доказателствени източници. Не била ясна причината поради която не са зачетени данните за платената цена по представената към МД фактура, при условие че органът не бил отрекъл автентичността на посочения документ. От щатската митническа администрация не били представени фактура или друг документ, от който да се установява декларираната в износната декларация стойност от 22000,00 USD и от какво конкретно е формирана същата. Съдът обосновал становище, че отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ се явява официален документ, който по аргумент от чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има обвързваща доказателствена сила за изявленията пред посочения щатски орган, в това число относно декларацията за износ в ЕС и декларираната в нея стойност. Отрекъл обвързваща доказателствена сила на декларираната при износа стойност, тъй като липсвали данни за извършената проверка при износителя и на представените от него документи при оформяне на износа. Сметнал, че самата износна декларация не е официален документ и няма обвързваща сила, като в МКС не е регламентирана хипотеза митническата стойност да се определя на база посочената в износната декларация такава стойност. По отношение приложения метод за определяне на нова митническа стойност, съдът приел, че макар да са цитирани правилата на чл. 74 МКС, в действителност новата стойност била определена по реда на чл. 70, пар. 1 МКС, като в противоречие на събраните доказателства е прието, че действително платената или подлежаща на плащане цена е стойността на автомобила, декларирана при износа. В тази връзка съдът посочил разминавания в представените към МД транспортни документи (коносаменти), които препятствали да се установи дали посоченото в тях трето лице - търговско дружество Алекс БГ 2008 ЕООД е междинен или краен получател на стоката, съответно дали констатираната износна стойност не касае предходна сделка между него и износителя. Първоинстанционният съд не възприел съображенията на издателя на спорното решение относно приложението от страна на митническия орган на вторичните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл. 74, пар. 2, букви от а до г МКС. Приел, че мотивите на администрацията за липса на необходими данни за прилагане на тези методи били в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като от приложените към МД документи се съдържали конкретни данни за внесения автомобил. Посочените данни били относими към дефинициите на идентични и сходни стоки по чл. 1, пар. , т. 4 и т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които митническият орган е бил длъжен да съобрази във връзка с извършената справка в системата МИС3А, но информацията била останала извън преценката на издателя на оспореното решение. При изложените съображения съдът приел за незаконосъобразен отказът на администрацията да приложи вторичните методи по чл. 74, пар. 2 МКС, съответно неправилно бил приложен и резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС без да е изчерпана възможността за приложение на предходните като поредност методи. Възприел становище, че в случая била нарушена разпоредбата на чл. 144, пар. 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, тъй като митническата стойност била определена на база износната декларация. Достоверността на съдържаща се в нея информация била спорна и отсъствала друга информация за извършени през процесния период продажби на такъв вид стока. Поради изложеното приел, че определянето от митническия орган на нова митническа стойност било незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на спора по делото е били ли са налице обосновани "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, както и спазени ли са процедурата по чл. 141 от този регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на нова митническа стойност. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките (виж Решение на СЕС от 12.12.2013 г. по дело С-116/12 г. - т. 43 и Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-599/20 г. - т. 45). По дефиницията на чл. 70, пар. 1 и пар. 2 МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16.11.2006 г. по дело С-306/04 г. - т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар .2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28.02.2008 г. по дело C-263/06 г. и т. 31 от Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело C-291/15 г. по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта на доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната МС е на митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Правилен в случая е направеният от първоинстанционния съд извод за необоснованост на отказа на митническата администрацията да приеме декларираната в МД стойност. Митническият орган необосновано е приел, че декларираната стойност от 22000,00 USD в получената по линия на международното сътрудничество ЕИИ от САЩ представлява именно договорната стойност по смисъла на чл. 70, пар. 1 МКС, която е платена от купувача. Констатацията на митническия орган не съответства на приобщените по преписката доказателства, тъй като нито подобно твърдение фигурира в представения от щатската митническа администрация писмен отговор, нито е възможно да бъде направено еднозначно заключение в този смисъл от представената ЕИИ. Правилно първоинстанционният съд отбелязва, че липсва изявление от страна на щатската митническа администрация, че декларираната износна стойност в ЕИИ е базирана на оригинални фактури и отразява действително платената или подлежаща на плащане цена на автомобила. Още по-малко има твърдение, че това е цената платена именно от конкретния купувач Б. С., макар да е видно от доказателствата по делото, че именно той е купувач и краен получател по транспорта на стоката. От изложеното следва, че администрацията в случая не е положила дължимата грижа да докаже, че декларираната от износителя стойност е именно продажната цена, заплатена от декларатора по МД. В допълнение, дори да се приеме становището на митническия орган, че износителят е посочил в ЕИИ именно договорната стойност по сделката с купувача Б. С., това обстоятелство не би било достатъчно да обоснове възникването на основателни съмнения по смисъла на чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които да доведат до отричане на декларираната стойност в МД при вноса на автомобила. Правилно съдът е акцентирал върху отсъствието на опровергаващи първични документи, от които да се потвърждава тезата на администрацията. Същевременно, въз основа на заключението на приетата по делото ССЕ може да се формира извод, че сочената от Б. С. стойност по процесната МД е заплатената от него към продавача цена. Според т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/2015 г., EURO 2004 Hungary Kft, националната юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи. В случая, при наличната по делото доказателствена съвкупност, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че администрацията не е обосновала надлежно възникналите у нея съмнения за несъответствие между декларираната в МД стойност и договорната стойност на стоката по смисъла на чл. 70 МКС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно незаконосъобразното приложение на предвидените в чл. 74 МКС методи за определяне на нова митническа стойност. При издаването на спорния акт е направено позоваване на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Този метод е на последно място в изброяването на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело С-1/18 г. - т. 37). При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, дали основание за изключване на приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в предвидената от този акт поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от посочения регламент. Установяванията на митническия орган подлежат на доказване във всеки конкретен случай и по отношение на всеки от методите. Правилно съдът е приел, че при преценката относно методите по чл. 74, пар. 2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническият орган не е съобразявал характеристиките на процесния употребяван пътнически автомобил установени от представените към МД документи (като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ). От представената по делото справка от митническата система МИС3A се установява, че има внос на автомобили, които са с подобни характеристики като процесния, но отсъстват мотиви на администрацията защо конкретно отказва да ги приеме като идентични или сходни на разглеждания по МД. В заключение, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на способите по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност. В спорния административен акт липсват конкретни мотиви за обосноваване необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а са изложени само бланкетни такива с посочване на чл.74, пар. 2, б. "а", "б", "в" и "г" МКС, като е направен извод за липса на информация. Не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесната стока по МД, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото Споразумение за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд и че няма как да се приеме, че данните от щатската износна декларация могат да бъдат счетени като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, пар. 3 МКС. Приемането на нова митническа стойност, равна на декларираната при износ към щатската митническа администрация противоречи и на заложената в чл. 144, пар. 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 забрана, която изключва митническата стойността да се базира на цените за износ в трета държава. При гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 1200,00 лв. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита, както и договорения и платен размер. В този смисъл направеното, при това бланкетно, възражение от касационния жалбоподател за неговата прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение