Решение № 2353 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 8246/01.10.2024 г. по адм. дело 862/2024 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69б, от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът развива доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобитият от жалбоподателя стаж за периода от 12.05.1983 г. до 31.12.1999 г. на длъжността майстор по авиовъоръжението и авиомеханик в поделение 32660 Граф Игнатиево и поделение 28000 Граф Игнатиево, попада в обхвата на т.66б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) (ПКТП) и на основание чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) следва да се категоризира като такъв, придобит при условията на първа категория труд. Ответникът, Й. Н. К., от [населено място], област Пловдив, чрез адвокат Н. Калчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на съдебна практика, която категоризира военната авиация като специализирана по смисъла на т.53б ПКТП(отм.) и оттук приложимост на разпоредбата на т.66б ПКТП (отм.) досежно обслужващия инженерно-технически персонал. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 8246/01.10.2024 г. по адм. дело 862/2024 г. Административен съд Пловдив е отменил по жалба на Й. Н. К., от [населено място], област Пловдив решение 2153-15-100/05.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол 2140-15-104/30.01.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО. Изпратил е административната преписка на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 КСО при ТП на НОИ Пловдив за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-104/30.01.2024г. на Ръководител на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр. Пловдив, въз основа на събраните по административната преписка документи, на Й. К. е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Изложени са аргументи, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2023г. на това основание мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, имат навършена възраст 59 години, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100. Спорен между страните е стажът придобит от заявителя за периода от 12.05.1983г. до 31.12.1999 г., положен на длъжността майстор по авиовъоръжението и авиомеханик в поделение 32660 Граф Игнатиево и за периода от 01.07.2008г. до 21.11.2023г., положен на длъжността авиомеханик в поделение 28000 Граф Игнатиево в системата на МНО, удостоверен в трудовата книжка и удостоверения, издадени от дирекция ДВА Велико Търново и от Оперативен архив на Българската армия. Пенсионните органи са приели, че не са налице основания за зачитането му при условията на втора категория труд съгласно т. 53б от ПКТП (отм.). В хода на съдебното производство е прието заключение по назначена съдебно техническа експертиза, в която вещото лице е посочило, че военни формирования 32660 и 28000 от момента на създаването си представляват структура от специалисти от авиационен инженерно технически състав, които се ръководят от началник и заместник началник и включват началници на групи, старши техници офицери, сержанти и войници авиомеханици/механици военни и цивилни служители. Основните задачи, които се изпълняват са ремонтни работи и прегледи, войскови ремонт малък и текущ, профилактични мероприятия на реактивните самолети, двигателите по всички специалности, доработки, поддържане на КПА и КИА, автомобилната техника, стационарна и полева работа на АТ, поддържане на работните места в лабораториите. С идването на самолети от второ и трето поколение са въведени 50, 100, 200-часови регламенти работи (РР), а с въвеждането в експлоатация на самолет МиГ 29 е предвидено периодично обслужване и регламентни работи по наработка в часове. РР са с пълно разглобяване на самолета, разстиковка на планера и двигателя и демонтаж на всички блокове, стойки, агрегати, прибори и въоръжение, поставяне на самолета на силова установка. Основното място на работа е в хангар с големи размери и лаборатории, които са неотоплени. Извършва се съвместна работа от механик/авиомеханик и контролиращ началник група или старши техник с другите специалисти, като при технологичното източване на самолет и оттичане на керосин и масла от системите целият ремонтен състав е подложен на въздействие от изпаренията на керосин и масла и на въздействие от другите физически фактори на работната среда осветление, химични агенти, електромагнитни полета, шум, вибрации. Съгласно приобщените гласни доказателства Й. К. е работил в лаборатория по авиационно въоръжение и хангар за авиационна техника. Имал е контакт с авиационни боеприпаси, авиационни управляеми ракети, авиационни бомби, като някои от тях са с радиоактивно излъчване. Обслужвал е стрелковото въоръжение, по-конкретно оръдието на самолетите, което е включвало измиване със смазочни материали бензин Б 70 и други смазки, наложени от технологията. Работата в хангара е била в неотопляема среда целогодишно и в контакт с керосин и масла от всякакъв характер, с които се зарежда авиационната техника. Всички работници, работещи в такава среда са получавали безплатна храна и почивка във военно почивен санаториум и са подлежали на задължителни профилактични прегледи. Съгласно чл. 104, ал.10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд, и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията труд. (В този смисъл виж решение 7822 / 20.07.2007 г. по адм. дело 1368 / 2007 г. на ВАС, VІо.; решение 3868 / 19.03.2014 г. по адм. дело 16342 / 2013 г. на ВАС, VІо; решение 6631 / 19.05.2014 г. по адм. дело 2946 / 2014 г. на ВАС, VІо; решение 15517 / 18.02.2014 г. по адм.дело 8391 / 2014 г. на ВАС, VІо.;решение 12526/23.11.2015 г. по адм. дело 4754/2015 г. ВАС, VІо.). Видно от приложените заповеди на командирите на военните поделения К. е получавал допълнителни плащания за вредни условия на труд. По делото няма спор между страните относно общия придобит осигурителен стаж от страна на заявителя К. на длъжността авиомеханик в два последователни периода от 12.05.1983г. до 04.08.2003г. и от 01.07.2008г. до 31.11.2023г., като мястото на полагане на труда е била войскова авиоремонтна работилница, която е била на подчинение на военни поделения от състава на ВВС в с. Граф Игнатиево, като мястото на полагане на труда е било на територията на военни поделения от състава на ВВС с 32660 и с 28000 в с. Граф Игнатиево. Правилно съдът е приел, че административният орган не е задължен да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали заявеният стаж е действителен, но и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове, респективно ако няма направено предложение към коя категория труд следва да се причисли установеният такъв. Обосновани са изводите на съда, че доказателствата по спора сочат, че авиомеханикът, е бил част от авиационно - техническия състав на войсковата авиоремонтна работилница в група авиооборудване /АО/ и като такъв е участвал в изпълнението на регламентните прегледи, извършвани след определения за конкретния тип военен самолет нальот, като регламентните работи са включвали разглобяване на самолета, разстиковка на планер и двигател, демонтаж на всички блокове, стойки, агрегати, прибори и въоръжение за извършване на проверка на състоянието на електродвигателите, извършване ремонтни дейности по смяна на неизправни или с изтекъл ресурс агрегати, блокове, елементи от системи, двигатели и т.н., без пълното им разглобяване и без ремонт на елементи, схеми, платки от блокове, което се извършвало единствено в авиоремонтния завод в гр. Пловдив. Правилно е приел, че при работата си авиомеханикът в група АО е извършвал дейности по монтаж и демонтаж по специалността (в случая конкретно и основно по електрооборудване), работа по дефектация на агрегати, блокове, прибори и системи от обзавеждането, почистване и измиване на възли, възстановяване на блокове и пр., ремонт на електро, височинно, кислородно и приборно оборудване, извършване на проверки на специални установки, съответно на регулировки и юстировки, а след извършването на ремонтните работи е вземал и участие в мероприятията по подготовка на летателния апарат за полети, включително и при изпълнение на горещи проби на специализирана форсажна стоянка. Съгласно чл.66б ПКТП (отм.) от първа категория е трудът на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2000г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление 75 на Министерския съвет от 1998г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. Във връзка с процесния период от 12.05.1983г. до 31.12.1999г. за длъжността на Й. К. - авиомеханик е приложима нормата извличана от разпоредбата на т. 66б от ПКТП (отм). Съдебният акт на Административен съд Пловдив е постановен при задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за предмета на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на актовете на пенсионните органи съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка от чл. 168, ал. 1 от АПК и по критериите в чл. 146 от АПК. На база на вярно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречието му с материалноправните разпоредби, поради което са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока договор за правна защита и съдействие 000491/28.01.2025 г., възлизат на сумата от 500,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение