Решение № 5920 от 6.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на bioMerieux (биоМерио) със седалище в Република Франция срещу Решение 4597 от 06.07.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10090/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на биоМерио срещу Решение РС-136-1/05.04.2021 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е постановен отказ за образуване на производство по разглеждане на жалбата на биоМерио срещу решение от 26.01.2021 г. на състава по опозиция във връзка със заявка за регистрация на марка с вх. 152190 RE:GENA, комбинирана. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че позоваването от страна на съда на Правилника за документооборота на ПВ е неправилно, тъй като той е вътрешен административен акт, насочен към органите на държавата, които се намират в подчинение на издателя на акта и не е задължителен за други лица, а и не е достъпен за тях. Счита, че приложение в случая намира чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), съгласно който документите се смятат за връчени с изтеглянето им. По аргумент на ал. 3 сочи, че след като документът не е изтеглен в 7-дневен срок, връчването е следвало да стане чрез препоръчаната поща. В този смисъл, според касатора, са и разпоредбите на чл. 18а и чл. 137, ал. 3 АПК, които е следвало да бъдат приложени. Допълнително излага аргументи, че редът за кореспонденция и редът за съобщаване на административни актове се подчиняват на различни правила. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде отменен оспореният административен акт и преписката да бъде върната на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия по подадената жалба. Ответникът председателят на Патентното ведомство, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Производството пред административния орган е образувано по Опозиция, вх.70113473/27.02.2019 г., срещу регистрация на марка с вх.152190 RE:GENA, комбинирана. На 26.01.2021 г. с решение на състава по опозиции е отхвърлена подадената опозиция. Препис от решението е изпратен на 26.01.2021 г. на процесуалния представител на дружеството на електронен адрес, така както е заявено от него с писмо-известие от 17.09.2019 г. От представената извадка от електронна страница се установява, че документът е прочетен на 26.01.2021 г., 15,16 ч. На 05.04.2021 г. чрез Портал за електронни услуги на Патентно ведомство е постъпила жалба срещу решението от 26.01.2021 г. На 05.04.2021 г. с Решение РС-136-1, председателят на Патентното ведомство отказва образуване на производство по разглеждане на жалбата на биоМерио срещу решение от 26.01.2021 г. на състава по опозиции. След проверка по чл. 73, ал. 1 ЗМГО, административният орган приема, че оспорването е просрочено, тъй като двумесечния срок за оспорването му е изтекъл на 26.03.2021 г. На 01.07.2021 г. с Определение 4847 по адм. дело 4228/2021 г., в производство по чл. 197 и сл. АПК, Административен съд София-град отхвърля подадената от биоМерио жалба срещу Решение РС-136-1. На 13.10.2021 г. с Определение 10382 по адм. дело 9504/2021 г. ВАС отменя Определение 4847 на АССГ и връща делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, за изясняване на обстоятелствата по спора е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема за установено от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приема за доказано, че в случая датата на съобщаване на решението на състава по опозиции е 26.01.2021 г. Този извод аргументира с разпоредбите на чл. 39, ал. 6 и чл. 40, ал. 5 от Правилника за документооборота в Патентното ведомство на Република България (Правилника). Въз основа на приетото заключение на СТЕ съдът приема, че още на 26.01.2021 г. жалбоподателят е узнал, че е изготвено решение за оставяне на опозицията без уважение" и по коя заявка и опозиция е постановено то, тъй като в съобщението са посочени входящите номера на опозицията и на заявката за регистрация на марката. Според съда на тази дата жалбоподателят е разбрал, че е постановено решение, с изцяло негативен резултат по подадена от дружеството опозиция и че със съдържанието на това решение може да се запознае веднага чрез отваряне на линка, за което действие не е съществувала техническа пречка. Обоснован е извод, че съобщението е отворено на 26.01.2021 г., която дата следва да се счита за узнаване и съгласно Закона за електронно управление, според който документите се смятат за връчени с изтеглянето им, тъй като неизтеглянето следва да се кредитира само при техническа невъзможност или друга обективна причина. Въз основа на горното съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Основният спорен въпрос по делото е на коя дата е извършено редовно съобщаване на акта на състава по опозиции. В чл. 26, ал. 2 ЗЕУ е предвидено, че документите се считат за връчени с изтеглянето им. В случая безспорно решението на състава по опозиции е изпратено на електронния адрес на касатора, като електронното писмо е отворено/прочетено на 26.01.2021 г., но линкът съдържащ документа е отворен на 11.02.2021 г. по данни представени от касатора. Спорният по делото въпрос е може ли да се приеме процесното съобщение за постановяване на акта на състава по опозиции за връчено на 26.01.2021 г.? Разликата между прочитане и изтегляне на електронна поща се отнася до начина, по който получателят взаимодейства със съдържанието на съобщението. Когато говорим за прочитане на електронна поща, това означава, че получателят е отворил съобщението и е видял неговото съдържание в предназначения за четене интерфейс, като прочитането на електронна поща обикновено се отнася до показването на текст, изображения и друго съдържание на съобщението в интерфейса за четене, което позволява получателят да прегледа информацията. От друга страна, изтеглянето на електронен документ се отнася до акта на извличане или сваляне на прикачени файлове или документи, които се съдържат в съобщението. Това може да включва щракване върху линк (хипервръзка), сваляне на прикачен файл, запазване на документа на компютъра и т.н. Използването на тези термини обаче може да варира в зависимост от контекста и софтуера за електронна поща, който се използва. Какво се разбира под изтегляне на документ по смисъла на чл. 26, ал 2 ЗУЕ и отварянето му равнозначно ли е на изтегляне? Според общата интерпретация, отварянето на писмото, съдържащо линк към документа, не се смята за изтегляне на документа според чл. 26, ал. 2 ЗУЕ. Но, както беше посочено по-горе, изтеглянето на документ обикновено се отнася до конкретното действие на сваляне на физическия файл с информацията на компютъра или устройството на получателя. Това обикновено изисква активно действие от страна на получателя, като натискане на линк, избиране на опция за сваляне или запазване на документа на устройството. Отварянето на писмото или съобщението, съдържащо линк към документа, е стъпка в процеса на получаване на информацията от документа, но не се равнява на изтегляне на документа. За да се счита, че документът е бил изтеглен, е необходимо получателят да свали самия файл на документа и да го запази на своето устройство, след което да го отвори и разполага с неговото съдържание. За точното тълкуване и прилагане на закона обаче, в конкретния случай следва да се съобразят фактите по делото и приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице процесното съобщение, изпратено на електронния адрес на касатора е прочетено/изтеглено на 26.01.2021 г., като не е съществувала техническа пречка за отварянето на приложените към него електронни документи, достъпни чрез приложен в писмото линк (хипервръзка). Самото писмо (съобщение) до касатора, озаглавено BG/E/2019/70113473: ТМРеш за оставяне на опозицията без уважение BG/N/2018/152190 -8 е съдържало информация за входящите номера на опозицията и на заявката за регистрация на марката и че е постановено решение, с което подадената опозиция е оставена без уважение, както и че със съдържанието на това решение може да се запознае чрез отваряне на линка, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С оглед посоченото по-горе и предвид факта, че е доказано и не се оспорва от касатора, липсата на техническа пречка за изтегляне на самите документи, достъпни чрез приложения линк (хипервръзка), неизтеглянето на същите може да се категоризира като злоупотреба с процесуални права в процедурата по съобщаване на акта на състава по опозиции, тъй като в случая с отваряне на писмото лицето е информирано за съдържанието на прикачения файл и съзнателно, без наличието на техническа пречка да не може да изтегля документа, за да не започне да тече предвидения срок, а реално вече е запознат със съдържанието му. Следователно в случая съобщението за решението на състава на опозиции е редовно връчено на адресата на 26.01.2021 г. в 15.16 ч., независимо от фактическото изтегляне на съдържанието на самия акт в последствие. Следва да се има предвид и че всички актове в административното производството са връчени по същия начин, включително обжалвания в настоящото производство административен акт. С оглед изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски от страна на ответника в настоящото производство не са претендирани, поради което не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,