Решение № 3795 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2010 г.

Решение № 3795 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Али Фуад Махмуд - гражданин на Ирак, подадена срещу решение № 436 от 5.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилно е прието, че по отношение на жалбоподателя няма заплаха за живота и личността му и са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ за получаване на закрила. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Станкова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна по съображения подробно изложени в заключението. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Али Фуад Махмуд е роден в гр. Багдад и е гражданин на Ирак, арабин по народност, вероизповедание - мюсюлманин-сунит, неженен. Пристигнал е в Република България през м. октомври 2007 г., където до настоящия момент пребивава. Молбата, по която е постановено процесното административно решение, е "последваща" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. По предходна молба с № 4006 от 5.12.2007 г. кандидатът е получил административен отказ, който е отменен с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Впоследствие е издаден нов административен отказ, който не е обжалван и е влязъл в законна сила. Втората поред молба за закрила е мотивирана от чужденеца със заплахи от страна на сунитска групировка от иракската съпротива. Чужденецът твърди, че работел в ателие за реставрация на килими. След изпълнението на една от поръчките, изхождаща от МВР, Али Махмуд получил заплашително писмо от иракската съпротива. Месец и половина след това брат му бил убит. Чужденецът твърди, че убийството му било по погрешка, вместо него. От същата групировка били заплашвани и други роднини на жалбоподателя. Те били принудени да напуснат къщата си, която била опожарена. С решението - предмет на настоящото съдебно производство, председателят на ДАБ при МС е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Приел е също, че историята на кандидата е неправдоподобна, поради което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗУБ административният орган е отказал на Али Фуад Махмуд предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и 9 ЗУБ. Кандидатът може да се завърне в държавата си по произход, тъй като не е установено наличието на някое от основанията, посочени в цитираните разпоредби. От изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, както и не е налице възбуден у същия основателен страх от преследване. Изводът на административния орган за липсата на материалните предпоставки по чл. 8 и 9 от ЗУБ се подкрепя от данните в административната преписка - справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ. Правилно и съответстващо на доказателствата по делото е и приетото от председателя на ДАБ, че бежанската история на Али Махмуд е неправдоподобна. В предходното производство чужденецът е твърдял, че е напуснал легално Ирак през 2005 г. и е заминал за Ливан. Брат му е бил служител в полицията и е бил убит, преди да замине за Ирак, т. е. през същата 2005 г. В настоящото производство жалбоподателят твърди, че брат му, който все още не работел, е убит през 2007 г. При тези обстоятелства правилен е изводът на решаващия орган, че в случая чужденецът използва убийството на роднината си, за да обоснове основателност на молбата за закрила. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи изводът, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Не представя и нови обстоятелства и нови доказателства, обосноваващи исканата закрила. Съдът съобразява и представения служебно известен Меморандум от 24.05.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. От него става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка в района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Както бе посочено по-горе, бежанската история на кандидата не разкрива необходимост от предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на иракския гражданин. На следващо място, установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по-скоро за частични въоръжени конфликти. Съгласно справка на МВнР в Ирак се отчита съществена промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към нейното подобряване. Цялостната оценка на ситуацията въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. конституция и създадените междувременно държавни органи на управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Доводите в жалбата за нарушаване на процесуалните правила при издаването на обжалвания административен акт поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му по произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт при РПЦ - София, към ДАБ са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, както и че в молбата не са изложени нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. В този смисъл издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,