Решение № 3187 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2014 г.

Решение № 3187 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Асадоллах Хамид Асгарния, гражданин на Иран, срещу Решение № 2457 от 11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1530 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ), 43 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Решение № 1193 от 29.07.2013 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на Асгарния е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал изложеното в молбата за закрила и казаното във връзка с личното му положение при проведените интервюта. Касационният жалбоподател изпитва страх от преследване, бил е заплашван, задържан за седем дни и призован в съда във връзка с участие в протести и раздаването на брошури по време на изборите за президент на Иран. Не се явил пред съда, тъй като се страхувал за живота си. Според касатора съдът не е възприел изнесената бежанска история за достоверна само по мотивите на административния орган, без да изложи собствени. Съставът на АССГ не е взел предвид и актуалните справки и коментари на политически анализатори относно обстановката в Иран. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска отмяната на съдебното решение, предмет на контрол, отмяната на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ и връщане на делото като преписка на административния орган с указания по прилагането на закона. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, а по същество моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Направил е извод, че по отношение на Асгарния не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Като е отчел множество противоречия в твърденията на лицето и липсата на постоянна позиция досежно членството му в ПКК, съставът на АССГ е преценил бежанската му история за недостоверна. След анализ на представените доказателства и изнесеното от кандидата за статут, съдът е приел, че призоваването на лицето пред съда на 01.09.2009 г. не е по причина участието му в протестите след проведения избор, доколкото това събитие следва посочената дата. В този смисъл съдът е приел, че издаденото разпореждане за забрана за напускане на страната не е свързано с политическа дейност и участие в политически протести. В призовките е вписано нарушение на обществения ред и носят по - ранна дата от тази на твърдяното задържане на Асгарния. Наред с това съдът не е приел за достоверно твърдението за издадена присъда срещу лицето. Съобразил е също така, че изнесените факти са от 2009 г., поради което не е дал вяра на твърдението за породилия се у него страх едва през 2012 г., когато кандидатът за закрила е напуснал Иран. Констатирал е противоречия и във връзка с твърдяната дата на напускане на тази държава. Взел е предвид и настъпилите промени в политическата ситуация в страната, както и липсата на данни за преследване спрямо лицето, основано на политическо мнение или убеждения. Като е приел, че спрямо Асгарния няма заплаха от преследване заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група, или поради неговото политическо мнение или убеждение, съдът е направил извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на лицето. Изложил е съображения, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Напускането на Иран не е провокирано от реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, и не са установени други такива спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. Приел е, че бежанската му история е недостоверна и мотивирана от желанието му да получи статут в България. Като е съобразил справката относно обстановката в Иран, съдът е приел че цялостната ситуация там не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Приел е неприложимост на хипотезата по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз, както и неоснователност на позоваването на решение на този съд по дело С-465/2007 г. Дал е мотивиран отговор на възраженията за нарушаване на разпоредби от Наръчника по процедури и критерии за предоставяне на статут на бежанец. Отчел е също така, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, както и пречките по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. По тези съображения оспорването на Асгарния е отхвърлено. Решението е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на настоящия касатор. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, обстойно е обсъдил изнесеното от Асгарния по време на проведените интервюта, неговата бежанска история, отчел е констатираните противоречия и е съобразил данните относно ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта, е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. С основание съдът не е дал вяра на поддържаната от лицето бежанска история, респективно на твърденията му за основателен страх от преследване, предвид отчетените противоречия между дати и събития, и очевидно липсата на необходимата последователност и логичност на изложеното. В този смисъл по делото не е установено и доказано Асгарния да е преследван в държавата си по произход по твърдените политически причини. Поддържаните от лицето факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Не обосновават също така извод кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Иран, за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,