Решение № 157 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 611/2012 г.

Решение № 157 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 611/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 47, т. 2 от ЗМТА. Образувано е по искова молба на [фирма] - София за отмяна на решението от 12.06.2012 г. на АС при Б. по в. арб. д. № 359/2011 г. С това решение молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 19 474 лв. представляваща остатък от неплатена цена по договор № В306/6.08.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 4.07.2011 г. и разноски в размер на 2 707 лв. Ищецът поддържа становище, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор за разрешаване на спорове, които могат да възникнат или са възникнали между страните по договора относно договорно или извъндоговорно правоотношение. Въпросът за действителността на арбитражното споразумение се преценява на плоскостта на материалното право и за неговата действителност следва да не са налице условията на чл. 26 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, от която е изведена компетентността на арбитражния съд, касае търговските отношения между лицата, имащи качеството на търговец и се отнася до дейности, визирани в чл. 1 ТЗ, т. е. до правоотношения, свързани с конкретна търговска дейност. Разпоредбата не е насочена към процесуални уговорки. Отделянето на уговорките за търговска дейност от процесуалните уговорки е извършено в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, където изрично е посочено наличието на имуществен спор и отделно от него уговорката за неговото решаване. След като арбитражното споразумение не е подписано от лице надлежно овластено да представлява страната по това споразумение, липсва съгласие на [фирма] спорът да се разрешава от арбитражен съд. Претендира за разноски по делото. Исковата молба се поддържа от ищеца в открито съдебно заседание чрез неговия процесуален представител. Ответникът не взема становище по исковата молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, прие за установено следното: Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА - решението е постановено 12.06.2012 г., исковата молба е подадена на 19.07.2012 г. В раздел II, т. 1.3 на арбитражното решение, АС при Б. приема, че за страните и съда е безспорен факта, че договорът, съдържащ арбитражна клауза, не е подписан от управителя на дружеството, а от негов служител и доколкото има постановено решение на арбитражните колегии от 18.03.2009 г., задължително на осн. чл. 8, ал. 2 от Устава на АС при Б. за отделните състави, чл. 301 ТЗ се прилага и при арбитражни клаузи, които са част от договора между търговци. АС при Б. е направил извод, че управителят на дружеството - ответник е узнал за договора година преди предявяване на иска пред АС, поради което направеното в отговора на исковата молба оспорване на арбитражната клауза не може да бъде преценявано като "незабавно". Спорът е концентриран единствено по въпроса налице ли е валидна клауза за разглеждане на повдигнатия от ищеца [фирма] против [фирма] спор по изпълнението на договор № В306/6.08.2009 г. от АС на Б. и приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношение на арбитражната клауза, инкорпорирана в материалния договор.