Решение № 7107 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2021 г.

Решение № 7107 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2021 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез главен юрисконсулт Я. Б., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4922/23.09.2020 г. по адм. дело № 2608/2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател счита, че представените от ищеца писмени договори не доказват заплащане на исковата сума като разноски по делата пред СРС и АССГ, към датите на тяхното провеждане. Намира, определеният размер за обезщетение, представляващ адвокатско възнаграждение за обжалване на Наказателно постановление (НП) за несправедлив и необоснован, като прекомерен. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ и се отхвърли исковата претенция. Ответникът- "Мирена 03" ООД, със седалище град София, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски по делото. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и иска да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Мирена 03" ООД, със седалище: град София, срещу Национална агенция по приходите- София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № F285895/14.02.2017 г., от Заместник директора на ТД на НАП София, в размер на 1000 лв. С обжалвания съдебен акт АССГ е ОСЪДИЛ Национална агенция по приходите- София да заплати на "Мирена 03" ООД, сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното Наказателно постановление № F285895/14.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от 6.3.2020 г. до окончателното плащане на главницата, както и 205 лв. - разноски по това дело, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за присъждане на сумата от 500 лв. – вреди, претендирани, като равностойността на направени разноски по КНАХД № 1809/2018 г. Решението в неговата отхвърлителна част, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на обжалване в настоящото касационно производство. Административният съд, за да достигне до този резултат е приел, че с Решение от 8.11.2017 г. постановено по НАХД № 4640/2016 г. на СРС е отменено, Наказателно постановление № F285862/01.02.2017 г., с което на дружеството е била наложена глоба от ТД на НАП- София. Решението на СРС е влязло в сила на 14.5.2018 г., тъй като е оставено в сила с решение по адм. дело № 1809/2018 г. на АССГ, което е окончателно и необжалваемо. Посочил е, че видно от делото на СРС, ищецът е бил представляван от адвокат С., видно от пълномощното на л. 39, както и от протокола в с. з. от 11.7.2017 г. Бил представен Договор за правна защита и съдействие, сключен на 11.7.2017 г., видно от който ищецът е заплатил на адв. С. сумата от 1000 лв. за процесуално представителство по обжалване на процесното НП, както и друго НП, по което са образувани две дела – НАХД 4605/2017 г. и НАХД 4640/2017 г. /процесното/. Било отбелязано, че възнаграждението е платено. Посочил е, че е представен е и договор за правни услуги от 30.3.2018 г., видно от който се установява, че за обжалване на процесното НП в касационното производство е уговорено възнаграждение от 500 лв. Отбелязано е, че плащането е извършено към датата на сключване на договора. Според съдът от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, от съдействие от 11.07.2017 г., на която дата е проведено и откритото съдебно заседание по цитираното НАХД, се установявало, че ищецът е бил представляван от адвокат и му е заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на общо 1000 лв. за процесуално представителство по две НАХД. При тези факти, съдът е приел, че в случая е доказана претенцията за обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и правна защита по цитираното НАХД в размер на 500 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС счита съдебното решение за правилно, а касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Изисква се установяване на преки вреди, които са нормална, обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно, естествено следствие от увреждането. Правилно решаващият съд е установил, че незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от НАП, е било отменено с влязло в сила Решение от 8.11.2017 г. постановено по НАХД № 4640/2016 г. на СРС, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е счел, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените имуществени вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан до размера от 500 лева. По двете дела пред РС и КАНД е бил представен договор между адвоката и клиента, който е имал за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът- "Мирена 03" ООД надлежно го е заплатил в договорен размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорът по чл. 36, ал. 2 ЗА е съставен на бланка на адвокатската колегия, което удостоверява момента не неговото сключване. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Плащането е било извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за намаление на размера на обезщетението, като прекомерно. По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определената сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата- считано от 06.03.2020 г. до нейното окончателно изпащане. Дължима е обезвреда на всички вреди, с цел да се обезщети изцяло вредоносният резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 1 ЗОДОВ. При надлежно направено искане от ищеца, правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Предвид това, решението на съда в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и поради липсата на искане от ответната страна за разноски, както и на доказателства за тяхното извършване, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение