Решение № 8885 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2019 г.

Решение № 8885 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, против Решение № 398/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 493/2018 г., по описа на Административен съд - Перник, с което агенцията е осъдена да заплати на К. Милов от [населено място], на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение в размер на 8 862 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 130. 73 лв. представляваща лихва за забава върху размера на обезщетението за периода от 28.07.2018 г. до 18.09.2018 г., както и направените по делото разноски в размер на 912. 00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Ответникът - К. Милов, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Перник е осъдил Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, да заплати на К. Милов от [населено място], на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение в размер на 8 862 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 130. 73 лв. представляваща лихва за забава върху размера на обезщетението за периода от 28.07.2018 г. до 18.09.2018 г., както и направените по делото разноски в размер на 912. 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, : оставане на служителя незает по служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснато месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по - ниско възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение. Вредата, подлежаща на обезщетяване от ответника, е определена по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая получаваната основна месечна заплата за длъжността към момента на признаване на уволнението за незаконно е 1477 лева. При тези доказателства и по изложените съображения съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи, че през процесния период ищецът е останал без работа. Представените от ищеца писмени доказателства – копие от служебна книжка, справка от НАП за действащи трудови договори за лицето за периода 14.02.2017 г. - 31.12.2017 г. и удостоверение от НАП /л. 49 не са били оспорени от ответника по иска, нито са ангажирани доказателства от същия, опровергаващи съдържанието на приетите по делото документи. Отговорността на работодателя произтича от незаконното прекратяване на служебното правоотношение и вредата, подлежаща на обезщетяване от страна на органа по назначаването се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая определящо е месечното възнаграждение към датата на признаване на уволнението за незаконно. Представянето на изпълнителен лист е обстоятелство, ирелевантно към дължимостта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение