Решение № 10066 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2013 г.

Решение № 10066 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна срещу решение № 346 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 3742/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № МД - АУ - 118/14.06.2012 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, с който на дружеството е определен данък върху недвижимите имоти за данъчен период 2011 г. и преписката е изпратена /върната/ на органа по приходите, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се касационни основания за необоснованост на решението, с доводи, че съдът е следвало чрез съдебнотехническа експертиза да определи вида и конструкцията на обектите облагани с данък недвижими имоти, с оглед правилното определяне на задълженията за данък недвижими имоти. Не се оспорват изводите на съда относно възможността на приходната администрация да инициира ревизионно производство. Ответната страна е представила писмен отговор, с който оспорва основателността на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че доколкото вида на конструкцията на имотите се явява спорен между страните, този въпрос не може да бъде разрешен в съдебното производство, тъй като оспорения акт е постановен в резултат на проверка, а не на ревизия и съдът не се произнася по същество на спора. Установяването на действителната конструкция на сградите, тяхното предназначение, отчетната им стойност и респективно данъчната им оценка следва да бъде установено обективно от приходната администрация при Община Варна в хода на ревизионно производство със събиране на допълнителни доказателства и определяне на размера на дължимите от дружеството данъци. Решението е правилно. Посочено е от съда, че преди изменението на ЗМДТ /ДВ бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ се е подавал отделен образец на декларация за нежилищни имоти на предприятия - данъчна декларация по чл. 17 от ЗМДТ, в която се посочва отчетната стойност на имота, като основа за облагане с данък върху недвижимите имоти и с такса битови отпадъци. От 01.01.2011 г. за всички имоти се подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ, чийто образец е непроменен и не прави разграничение между жилищни и нежилищни имоти. За имотите, които са били декларирани с декларация по чл. 17 от ЗМДТ, след изменението на закона се подава и декларация по чл. 14 от ЗМДТ и жалбоподателят е твърдял допусната грешка в резултат на предекларирането на имотите. Процесуалния закон /ДОПК/ предвижда два начина за поправка на данни в данъчна декларация - по инициатива на лицето, чрез подаване на корекционна декларация; и по инициатива на орган по приходите чрез извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт, с каквото искане е сезирана и общинската администрация с писмо от 15.05.2012 г. на жалбоподателя. Общинската администрация не е удовлетворила искането на данъчно задълженото лице за извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт, а е издала акт за установяване на задължение по декларация и жалбоподателят се е възползвал от правото си да извърши корекция в декларираните данни. Коригиращата декларация не е могла да бъде съобразена от органа по приходите при издаването на акта за установяване на задължения по декларация, тъй като е подадена последствие, но съдът е взел предвид с оглед твърденията на лицето и представените доказателства, че органът е следвало да издаде ревизионен акт, с който да установи задълженията, поради което е отменил акта за установяване на задължения по декларация и е върнал преписката на административния орган. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че общинската администрация е била сезирана с искане от "Търговска база" ООД за извършване на данъчна ревизия на задълженията и след като искането не е било удовлетворено и е бил издаден акта за установяване на задължения по декларация, то дружеството се е възползвало от възможността и е извършило корекция в декларираните данни. Независимо, че коригиращата декларация не е била взета предвид от органа по приходите, съдът е взел предвид, че такава е подадена и е отменил атакуваният административен акт за установяване на задължения по декларация и върнал преписката на административния орган за изготвяне на данъчна ревизия. В случая не се искало корекция на декларацията поради промяна на обстоятелствата, каквато е хипотезата, предвидена в закона чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, а е подадена нова декларация с твърдение за допусната фактическа грешка при посочване конструкцията и предназначението на сградите, което обстоятелство може да се установи при извършване на данъчна ревизия както правилно е приел съдът. Жалбоподателят сочи, че данните за конструкция на обектите за облагане, са посочени от жалбоподателя в подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, поради което данъчната администрация е обвързана с тези данни при изготвяне на данъчната оценка и след като е връчен актът за установяване на задължения по декларация дружеството е подало нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 09.07.2012 г. с оглед корекция на данъчната оценка, следствие корекция на данните за вида на конструкцията на обектите и предвид ограниченията на чл. 104 АПК данъчната администрация е оставила без последствия новата декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В случая следва да се има предвид, че размерът на задължението е бил спорен и дружеството е поискало установяването му с данъчна ревизия. В писмения си отговор ответната страна сочи, че с акта за установяване на задължение по декларация № МД - АУ - 118/14.06.2012 г. е определена данъчна оценка по подадена декларация на 25.06.2010 г., касаеща данъчен период 2011 г. и тъй като е допуснато погрешно деклариране, поради липса на методология, дружеството е подало коригираща декларация на 09.07.2012 г. относно конструкцията на сградите и предназначението на сградите. Сочи се данъчната администрация е извършила две последователни корекции, към 6 април 2012 г. данъчната оценка на обектите е била в размер на 2721251 лв. и ДНИ за 2012 г. - 5406, 24 лв., според електронното досие към 21.09.2012 г. след обработка на коригиращата декларация ДНИ за 2011 г. е 3621 лв., а за 2012 г. - 3613 лв. при данъчна оценка 1749416 лв., а към 13.12.2012 г. съгласно електронното досие данъкът върху недвижимите имоти за 2012 г. е 2514 лв. при данъчна оценка 1 257360 лв. Разликата се дължи на корекцията на данните за обектите. Правилно съдът е върнал преписката на административния орган за установяване размера на данъчното задължение с данъчна ревизия, а не е събирал такива доказателства в съдебното производство, тъй като в производството по издаване на акт за установяване на задължения по декларация, какъвто е бил издаден, имат значение данните по декларацията, а съдът е приел, че следва да се издаде ревизионен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение