Решение № 2825 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2017 г.

Решение № 2825 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т. К. срещу решение № 20/09.01.2017 г., постановено по адм. д. 1931/2016 г. по описа на Административен съд- Б. (АС- Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - полицейски орган при В. Р. управление на МВР- Б., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 20/09.01.2017 г., постановено по адм. д. 1931/2016 г. по описа на АС- Б. е отхвърлена жалбата на П. Т. К. против Заповед рег. № 434зз-461/15.09.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от старши полицай при Второ районно управление - Б.. А. съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС- Б. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс и за това, че има данни, според които задържаното лице управлява МПС след употреба на наркотични вещества в гр. Б. на КПП1. Заповедта е издадена в 23.20 часа на 15.09.2016 г., а П. К. е освободен в 02.30 часа на 16.09.2016 г. На практика ограничаването на свободното предвижване на жалбоподателя е извършено за около два часа, през които е извършен полеви тест за наркотични вещества по отношение на намерената в негов спътник зелена тревна маса, която е реагирала като канабис, като в същото време от П. К. е изискано да даде проба за употреба на упойващи вещества. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и докладна записка относно дежурството на 15.09.2016 г., обяснения от К. В., А. П. и протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства. Първоинстанционният съд е провел и обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал до обоснован извод, че към момента на задържането на П. К. полицейският орган е имал данни за извършено от него престъпление. В оспорената заповед е формулирано както описание на изпълнителното деяние, така и правната квалификация на престъплението, за което полицейският орган е приел, че са налице данни за извършване от задържаното лице. Тези данни са първоначални, но в оперативен порядък за докладвани, за да се образува бързо наказателно производство. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АС- Б.. О. правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни, че е извършено от П. К.. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба с доводи какви процесуални действия е следвало да предприемат полицейските органи при установяване на данни за извършено престъпление и неговия извършител. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното оспорване са спазени правилата на АПК В конкретния случай задържането е извършено при наличие на данни за извършване на конкретно престъпление, което подлежи на допълнително разследване по наказателноправен ред. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че задържането е извършено през тъмната част на денонощието при проверка на управлявано от задържаното лице МПС и е продължило за кратък период от време (около два часа). Неоснователно е и касационното оплакване за допуснати нарушения на международното и европейското право. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.