Решение № 4645 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП и от Д. Бозукова, притежаваща [ЕГН], депозирана чрез адвокат-пълномощник, против Решение 269/18.07.2023 г., постановено по адм. д. 520 по описа за 2021 г. на Административен съд Стара Загора. Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която Ревизионен акт (РА) Р16001620007403091001/19.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РАПРА П-16002421095506-003-001 от 04.06.2021 г., потвърден с Решение 411/28.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е отменен, в частта, с която на Д. Бозукова е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за данъчни и осигурителни задължения на Глобсер ЕООД в размер на 37 960,30 лв. главница и 23 460,38 лв. лихви. Касаторът счита, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че Бозукова в качеството си на управител на Глобсер ЕООД се е разпоредила в своя полза със сума в размер на 43 826,30 лв., преведена по личната ѝ банкова сметка от контрагента на Глобсер ЕООД - CV Service S.R.L. В касационната жалба се сочи, че прегледът на движението на банковата ѝ сметка показва, че след постъпване на сумите голяма част от тях са останали в нея без да бъдат преведени към дружеството, като са извършени и лични плащания. Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП прави обобщен извод, че е извършено осчетоводяване на постъпление в касата, което всъщност дружеството не е реализирало, като не са били представени по делото и мемориалните ордери, които се твърди да са изготвени за извършените стопански операции. Моли за отмяна на решението в частта, в която процесният РА е бил отменен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Д. Бозукова е обжалвала чрез пълномощника си съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ срещу РА Р16001620007403091001/19.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РАПРА П-16002421095506-003-001 от 04.06.2021 г., потвърден с Решение 411/28.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д. Бозукова е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за данъчни и осигурителни задължения на Глобсер ЕООД в размер на 5 866 лв. главница и 3 799,72 лв. лихви. Счита съдебното решение в тази негова част за неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора в периода на възникване на задълженията РЛ не е получило съществена част от полагащото ѝ се трудово възнаграждение. Твърди, че нито една от хипотезите на чл. 19, ал. 2 от ДОПК не е налице. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като претендира присъждане на сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срока по чл.211 АПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е основателна, а жалбата на Д. Бозукова е неоснователна. По делото е установено следното: На 04.05.2011 г. в TP са вписани като управители на Глобсер" EOOД П. Панико, гражданин на Италия, и Д. Бозукова, като представителството им е заедно и поотделно. На 29.05.2019 г. с Решение 277/29.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд е вписано заличаване на Бозукова като управител на Глобсер" ЕООД. Съгласно служебна бележка 1555/19.03.2021 г. на главен публичен изпълнител при Дирекция Събиране" при TД на HAП Пловдив, офис Стара Загора Глобсер" EOOД има общо неплатени задължения в размер на 133 670,79 лв. към 19.03.2021 година. Дружеството няма имущество, вкл. авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечение на публичните задължения на Глобсер ЕООД и дългът е категоризиран като несъбираем. Ревизиращият екип е установил, че по открита на нейно име лична банкова сметка в Първа Инвестиционна банка" AД Д. Бозукова е пoлyчила суми от постъпления с наредител CV SERVICE S.R.L.", клиент на Глобсер" ЕООД, както следва: на 24.11.2015 г. - 10 394.56 лв., на 11.12.2015 г. - 11 973.74 лв., на 01.02.2016 г. - 15 592,00 лв., на 10.05.2017 г. - 1 949,00 лв. и на 29.09.2017 г. - 3 917,00 лв., т. е. общо в размер от 43 826,30 лева. B отговор на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения Бозукова декларирала, че: получените суми са от контрагенти на дружеството, пo фактури, издадени на контрагенти на дружеството и че сумите са отчетени в счетоводството на дружеството и са използвани за плащане на трудови възнаграждения. След преглед на сметка 501 "Каса" на "Глобсер" ЕООД ревизиращите установили, че сумите не са внесени в касата на дружеството, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Прието е, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице в границите на размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В съдебно заседание, проведено на 27.06.2023 г., е прието заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), оспорено от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. След анализ на събраните доказателства и заключенията по ССчЕ, (основно и допълнително), административният съд частично е отменил РА и частично го е потвърдил. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. Прегледът на движението по разплащателната банкова сметка с титуляр Д. Бозукова в Първа инвестиционна банка АД, по която са получени постъпления с наредител клиента на Глобсер ЕООД - CV Service S.R.L., показва, че след постъпване на сумите част от тях са останали в нея, без реално да бъдат изтеглени или преведени към дружеството, а друга част са използвани за лични плащания. След постъпване на сумата 10 394,56 лв. на 24.11.2015 г. е отбелязано плащане кредитна карта цяла вноска в размер на 594,12 лв. и теглена на каса от 26.11.2015 г. на сумата от 2 000 лева. След получаване на сумите от 11.12.2015 г. и 01.02.2016 г. отново могат да се проследят извършени лични плащания. Според заключението на приетата по делото ССчЕ сумата от 10 394,56 лв. е отразена в счетоводството на дружеството като дебит по сметка 501 Каса левове и кредит сметка 41102 Клиенти във валута. Същото счетоводно отразяване са получили и преводите от 11.12.2015 г. и 01.02.2016 година. Счетоводните записвания на дружеството съдържат информация, че сумите са постъпили в патримониума на дружеството, докато видно от данните за движението по банковата сметка, същите остават притежание на Бозукова. Видно е осчетоводяване на постъпление в касата, което всъщност не е реализирано. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Според разпоредбата на чл. 182 от ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Счетоводните записвания на дружеството са извършени без наличието на съответния първичен счетоводен документ и не отразяват реално движението на посочените суми. Вещото лице е посочило също така, че за извършените стопански операции е изготвен мемориален ордер, който представлява документ, с който се описват счетоводни статии, за които няма първичен счетоводен документ. Тези мемориални ордери не са представени от Бозукова по делото. Липсата на документална обоснованост касае и изследваните от вещото лице разходи, извършени от Глобсер ЕООД, за които се твърди да са покрити с постъпилите по сметката на физическото лице суми. Приложеният по делото разходен касов ордер от 30.06.2016 г., е неподписан и съдържа единствено отбелязване изпл. заплати, т.е. неправилно е кредитиран от съда. По делото липсват безспорни доказателства, че получените средства по личната сметка на Бозукова са внесени в патримониума на дружеството. Във връзка с гореизложеното в хода на ревизията е направена обоснована констатация за това, че Д. Бозукова е намалила паричните средства на дружеството, извършвайки скрито разпределение на печалбата, без да са изплатени дължимите данъчни и осигурителни задължения на дружеството, които действия дават основание за ангажиране нейната отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения на Глобсер ЕООД. Решението на административния съд в отменителната част е валидно и допустимо, но неправилно и необосновано, поради което трябва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. По касационната жалба на Д. Бозукова. Трайно е разбирането, мотивирано в съдебната практика, че при преценка за осъществяване фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК трябва да се прецени кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие извършване на някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК. Не са спорни част от общите предпоставки на посочената хипотеза ревизираната е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за публични задължения на Глобсер" ЕООД, възникнали в периодите, през който е била управител на задълженото лице. Безспорно е също, че процесните задължения на главния длъжник съществуват и са несъбираеми, видно от доказателствата по делото. На второ място, разпореждането със сумата от 43 826,30 лв., постъпила по личната ѝ банкова сметка, безспорно съставлява скрито разпределение на печалбата, което следва да бъде субсумирано в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Ревизираното лице не е доказало и не е ангажирало безспорни доказателства, че посочената сума е била използвана във връзка с дейността на предприятието. Доказателствената тежест е изцяло за Бозукова, като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на твърдените обстоятелства относно положителни факти от обективната действителност, по правило на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която тежест оспорващата страна не е изпълнила. При реализиране на отговорността приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Действията на управителя по разпореждане с имуществото на длъжника, са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е в следствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице. Съдебното решение в тази част е правилно и същото трябва да бъде оставено в сила. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която НАП е осъдена за разноски. Съобразно резултата по делото, в полза на НАП се дължат поисканите от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП разноски за двете инстанции. За касационна инстанция му се дължат разноски в размер на 6 337 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 491,37 лв. за държавна такса. За първа инстанция му се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 563,65 лева. Общо за двете инстанции Д. Бозукова следва да заплати на НАП разноски в размер на 12 392,02 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение