Решение № 7838 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15858/2011 г.

Решение № 7838 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15858/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Тодор Симеонов Стоилов от с. Драгичево, подадена чрез адв. Александър Краварски от САК, срещу решение № 159/19.10.2011 г. по административно дело № 319/2011 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 463/11.07.2011 г. на началника на Второ Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Перник, относно отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началникът на Второ Районно управление "Полиция" /РУП/ - Перник, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Тодор Симеонов Стоилов от с. Драгичево срещу решение № 463/11.07.2011 г. на началника на Второ Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Перник, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и осъдил касатора да заплати на ОДМВР Перник сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 15.VI.11 г. с искане за издаване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие до началника на Второ РПУ, гр. Перник, като е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана/самоохрана при работата му като шофьор, която включвала превози на "важни фирмени документи". В допълнение пред съда е представена препоръка от управителен орган на търговско дружество, където работи жалбоподателя, че той като шофьор возел ръководните служители, чуждестранни собственици на фирмата, извършвал командировки в страната и чужбина и обезпечавал сигурността на превозите. Към искането са приложени документите, необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Стоилов е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя, обстоятелството че работи като шофьор и превозва "важни фирмени документи", както и фактът, че в миналото е бил титуляр на разрешение от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като шофьор на фирма. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на мотиви в обжалвания административен акт. Правилно административният съд е приел, че в обстоятелствената част на акта са изложени фактическите основания, въз основа на които е постановен отказа за издаване на благоприятния за касатора акт, а именно липса на достатъчно изложени от молителя мотиви за наличие на необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Решението е правилно и в частта за разноските. Искането от процесуалния представител на началника на Второ РУП - ОДМВР Перник за присъждане на разноски е направено своевременно. При отхвърляне на жалбата от първата инстанция като неоснователна, правилен се явява изводът на АС - Перник за дължимост на съдебните разноски, направени от ответника, от страна на Тодор Симеонов Стоилов. Решението е в съответствие с разпоредбата на чл. 143 АПК и е съобразено с Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АС - Перник, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,