Решение № 10334 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Иванова, чрез процесуален представител адв. Б. Газдова, срещу Решение 910 от 15.02.2021 г. на Административен съд София град, по адм. дело 7192/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-21-491/07.07.2020 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град (ТП на НОИ - София - град) и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00741801/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ София - град. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които пороци на акта са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, чрез процесуален представител юрисконсулт И. Бабурска, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно, поради което да се остави в сила. Моли за присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа доводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение, което е постановено при липса на изложените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Пред Административен съд София град е било обжалвано Решение 1040-21-491/07.07.2020 г., издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София - град, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-21-669 от 29.04.2020 г. на К. Иванова и е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-00741801/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ София - град. По-горестоящият административен орган, пред който разпореждането е било оспорено, е постановил жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено й за периода от 18.04.2017 г. до 05.09.2018 г. вкл., в размер 12 588.36 лв., представляващо дължима главница. От данните по делото е видно, че осигурителят КРИС-32-ММ ЕООД е представил Удостоверение Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за жалбоподателката във връзка с издадени болнични листи, както следва: Е20178256130, Е20178879390, Е20178879490, Е20170656299, Е20170656543, Е 20171220876, Е20176108397, Е20180821924, Е20181661074, Е20180951312, Е20180951323 с данни относно правото на лицето на парично обезщетение. Периодите на временна неработоспособност, определени с тях, са: от 18.04.2017 г. до 30.04.2017г. вкл., от 01.05.2017 г. до 30.05.2017 г. вкл., от 31.05.2017 г. до 2906.2017 г. вкл., от 30.06.2017 г. до 29.07.2017 г. вкл., от 30.07.2017 г. до 29.08.2017 г. вкл., от 29.08.2017 г. до 27.09. 2017 г. вкл., от 11.04.2018 г. до 24.04.2018 г. вкл., от 09.05.2018 г. до 07.06.2018 г. вкл., от 08.06.2018 г. до 07.07.2018 г. вкл., от 08.07.2018 г. до 06.08.2018 г. вкл., и от 07.08.2018 г. до 05.09.2018 г. включително. По реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на К. Иванова са изплатени парични обезщетения за общо заболяване за периода от 18.04.2017 г. до 05.09.2018 г. по посочените болнични листове в размер на 12 588,36 лева. Впоследствие, по отношение на дружеството осигурител е проведено контролно производство по чл. 108, ал. 1 КСО и във връзка с разходване на получените от жалбоподателката обезщетения за временна неработоспособност. Резултатите от него са били обсъдени от административния съд, ведно в представените в хода на делото писмени, гласни доказателства и заключение на изслушана съдебна експертиза. От решаващият съд е направен извод, съобразен с приложимите материалноправни норми, че Разпореждане РВ-3-21-00741801/06.04.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО, е законосъобразно. Правните аргументи се обосновават с обстоятелството, че за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2019 г. вкл. К. Иванова не е упражнявала дейност като страна по трудово правоотношение с осигурителя КРИС-32-ММ ЕООД и не е осигурено лице за същия период, съобразно вложеното в това понятие съдържание по чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1 от ДР КСО. Съответно, от страна на органа и на съда е прието, че осигурителят КРИС-32-ММ ЕООД не е извършвал търговска дейност за периода на осигуряване на лицето. По конкретно в посоченото контролно производство длъжностните лица от ТП на НОИ са установили, че КРИС-32-ММ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 28.06.2012 г. с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството К. Шопов. За 2015 г., 2016 г. и 2017 г. няма данни за подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО, няма данни за обявени ГФО. При извършена проверка в данъчното осигурителната сметка на задълженото лице е установено, че същото има изискуеми публични задължения за данъци и осигурителни вноски по ИД 160159660/2016 г. общо в размер на 152 405,82 лева. По данни от Констативен протокол КВ-5-21-00715006/14.01.2020 г., чрез съдействие на компетентните органи е осъществен контакт с К. Шопов. Същият, в качеството си на представляващ търговското дружество, декларира, че не е назначавал лица по трудови правоотношения и не познава лицата назначени по трудови правоотношения в дружеството, не е подавал данни в Регистъра за осигурените лица, не е изготвял счетоводни документи, в това число и разплащателни ведомости, не е подавал документи за изплащане на обезщетения по болнични листове, майчинство, отглеждане на дете и други обезщетения, не е представлявал и не е упражнявал дейност с никое от дружествата, които е придобил, в това число и с КРИС-32-ММ ЕООД. Според констативния протокол по данни от справка за декларираните в персоналния регистър и внесени в сметка Приходи суми, от дружеството не са внасяни осигурителни вноски в дължимия размер за наетите по трудов договор с дружеството лица от март 2016 г. до юли 2019 година. На основание резултатите от проверките контролните органи на ТП на НОИ София - град са направили обоснования извод, че след 01.03.2016 г. КРИС-32-ММ ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица. Компетентните органи са издали предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурител КРИС-32-ММ ЕООД. Заличаването е осъществено съгласно реда и начина, посочен в чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лице (отм.). Съобразено с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 КСО е заключението на административния орган, че сумата в размер на 12 588,36 лв. е неоснователно изплатена, а жалбоподателката не е била добросъвестна при получаването й. След анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, първоинстанционният административен съд в пределите на контрола по чл. 168, ал. 1 АПК, относно обжалвания пред него индивидуален административен акт, се е произнесъл на основанията по чл. 146 АПК и е достигнал до извод за неговата законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационното възражение за допуснати от първоинстанционния административен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт се преценяват като неоснователни. Административен съд София град е обсъдил поотделно и в своята съвкупност представените по делото доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, като е приел възраженията на страните във връзка с предмета на делото. Съдът аргументирано е счел, че К. Иванова реално не е полагала труд по трудово правоотношение с проверяваното дружество, като посочените му съждения не са опровергани от свидетелските показания, в какъвто смисъл са повдигнатите от Иванова касационни възражения. Показанията на свидетелите, макар и да са свидетелство за лично възприети факти и обстоятелства, относими към правния спор, не доказват дейностите, които е извършвала на заеманата от нея длъжност правен сътрудник. Според предвиденото в чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Страни в административното производство по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са контролният орган и осигурителят и само последният е адресат на издадените от контролния орган, в резултат на проверката задължителни предписания. Изготвените в случая констативни протоколи във връзка с тези предписания са официални документи и се ползват с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Обосновано административния съд е извел, че дружеството посочено за осигурител не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за процесния период. Не се установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения на лицата, за които е подавана информация в регистъра на осигурените лица. След като по делото не се доказва, че дружеството извършва стопанска дейност, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, контролните органи правилно са заключили, че Иванова не е осигурено лице за покрития социален риск. Общественото осигуряване гарантира осигурителната закрила на гражданите и то се осъществява чрез осигурителното правоотношение. Последното възниква между осигурителя и осигуреното лице, които са носители на определени права и задължения. Осигурителното правоотношение се развива на плоскостта на трудовото правоотношение, като упражняването на правата и задълженията на осигуреното лице, предполагат неговото съществуване. В §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на понятието осигурено лице. Същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Следователно, основанието за възникване на осигурителното правоотношение е започване на трудова дейност, за която се следват съответните осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО посочва от кой момент трябва да се счита за възникнало осигуряването. А това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. В установената съдебна практика и съобразно приложимите материалноправни норми на КСО се поддържа, че за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 КСО, ведно с лихвата по чл. 113 КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящият не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. В производството пред АССГ жалбоподателката не е доказала главно и пълно, че осигурителните плащания по издадените болнични листи са й били дължимо платени, съответно органът е установил, че същата е била недобросъвестна при тяхното получаване. Ето защо, правилно АССГ намира, че за Иванова е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, вменяваща задължение за връщане на недължимо получените от недобросъвестното лице суми от ДОО. При изтъкнатите съображения, след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ТП на НОИ София град се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите възлизат на 100 лв. и се присъждат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение