Решение № 10726 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Пловдив, подадена чрез пълномощника юрк. Янкова, срещу Решение 5549/19.06.2025 г., постановено по адм. дело 1235/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Ц. П. П. е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 568 1/08.03.2024 г., издаден от орган по приходите при Община Пловдив, в оспорената му част, потвърден с Решение 24/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция МДТ при Община Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че Акт обр. 14 не удостоверява степен на завършеност на сградата на етап груб строеж. Неправилно съдът е приел, че спрямо процесния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, тъй като не е съставен протокол по чл. 181, ал. 3 ЗУТ, съответно не може да се установи кога сградата е завършена на етап груб строеж във връзка с предвидения в нормата 2-годишен срок, както и не е изтекъл 1-годишният срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ. Оспорва се крайният извод на административния съд, според който данък недвижими имоти за периода 01.01.2019 г. 30.11.2023 г. не се дължи. В тази връзка намира за неправилен и извода за недължимост на ТБО за посочения период. Мотивирано оспорва и извода на решаващата инстанция, че процесният тавански етаж не представлява самостоятелен обект с жилищно предназначение, тъй като същият не отговаря на дефиницията за обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, предвид факта, че не е заснет и не е вписан в Кадастралната карта и Кадастралния регистър. Счита, че правилно с оглед представените с административната преписка доказателства са определени задължения за ТБО и ДНИ за таванските помещения като за жилище в съответствие с чл. 72, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. По отношение на ТБО аргументира даължимост на таксата за всеки от трите компонента при доказано предоставяне на услугите и липса на предвидените в чл. 71 ЗМДТ предпоставки. Искането е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУЗД. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ц. П. П., чрез пълномощника адв. Германов, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил АУЗД 568 1/08.03.2024 г., издаден от орган по приходите при Община Пловдив, потвърден с Решение 24/17.05.2024 г. на Директора на Дирекция МДТ при Община Пловдив, в частта, с която на Ц. П. П. са установени задължения за периода 01.01.2019 г. 31.12.2022 г. за ДНИ по отношение за жилище - тавански стаи 1, 2, 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м., в общ размер на 211,96 лв. главница, ведно с 68,10 лв. лихви, и за ТБО размер на 1 372,91 лв. главница, ведно с 434,02 лв. лихви, както и в частта, с която за периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. са установени задължения за ДНИ за жилище - тавански стаи 1, 2, 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м., в размер на 52,31 лв. главница, ведно 2,85 лв. лихви, и за ТБО в размер на 352,48 лв. главница, ведно с 19,24 лв. лихви. Административното производство е започнало по Молба с вх. 24П 1258/07.02.2024 г., подадена от лицето, с искане за издаване на АУЗД във връзка с връзка с подадена от М. П. П., в качеството ѝ на съсосбственик на процесния недвижим имот, декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 1898/22.01.2024 г., с искане за установяване на дължими задължения за ТБО и ДНИ за периода 01.01.2019 г. 31.12.2024 г. вкл. относно новопостроена жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в гр. Пловдив, [улица]. Към молбата е приложена Приходна квитанция относно заплатени от лицето задължения за ТБО и ДНИ за периода 01.01.2019 г. 31.12.2023 г. вкл. в общ размер на 4 037,56 лв., представляващи половината от задълженията за новопостроената сграда. В тази връзка от П. е направено искане за възстановяване на ТБО за периода 01.01.2019 г. 31.12.2023 г. вкл. за сумата 2 187,65 лв. поради недължимост с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. Във връзка с молбата от Директора на Дирекция МДТ при Община Пловдив са издадени Резолюция за възлагане на проверка 24П 1258 (1)/08.02.2024 г. и Резолюция за възлагане на проверка 24П 1258 (2)/08.02.2024 г. относно сочените от лицето обстоятелства, имащи отношение към претендираното възстановяване на ТБО и дължимостта на ТБО и ДНИ във връзка с установяване на дължимите задължения. Със Заповед 2/07.03.2024 г. на Директора на Дирекция МДТ при Община Пловдив е наредено спиране на производството по издаване на Акт за прихващане или възстановяване, образувано с Резолюция за възлагане на проверка 24П 1258 (1)/08.02.2024 г., до приключване на производството по издаване на процесния АУЗД, възложено в изпълнение на Резолюция за възлагане на проверка 24П 1258 (2)/08.02.2024 г., поради наличието на преюдициалност между двете. В хода на производството по издаване на Акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, от приходния орган е констатирано следното: Съгласно декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 16011462/18.11.2022 г. е декларирано, че Ц. П. е собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, [улица], представляващ жилище ет. 1 с РЗП 75,00 кв.м., мазе с РЗП 105,00 кв.м. и жилище ет. 1 с РЗП 36,00 кв.м., година на построяване на обектите 2002 г. и конструкция МЗ, за който е открита партида 7306124738001. Съгласно декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 0101487/18.02.1998 г. е декларирано, че Ц. П. е собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот с партида 6910184655001, находящ се в в гр. Пловдив, [улица], представляващ земя с площ 324,00 кв.м., в т.ч. застроена 66,00 кв.м. с облог до 31.12.2023 г. Съгласно подадена от М. П. коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 66090001898/22.01.2024 г., Ц. П. е собственик на ½ ид. ч. от недвижим имот с партида 7306124738001, находящ се в в гр. Пловдив, [улица], представляващ: 1. земя с площ от 350,00 кв.м., в т.ч. застроена - 180,00 кв.м., подобрения върху земята: масивна ограда с височина 1,80 м. и дължина 23,00 м.; 2. Сграда 1 с година на построяване 2011 г., конструкция МЗ и следните обекти: жилище ап. 1 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе 1 с РЗП - 18,84 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.1; жилище ап. 2 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе 2 и 3 с РЗП - 31,99 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.2; жилище ап. 3 с РЗП - 120,17 кв.м. и мазе 4 с РЗП - 18,36 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.3; гараж 4 с РЗП - 20,44 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.4; гараж 5 с РЗП - 19,64 кв.м. с идентификатор 56784.530.1389.2.5 и облог от 01.01.2019 г.; друг нежилищен обект 6 с РЗП - 50,93 кв.м., с идентификатор 56784.530.1389.2.6; жилище - тавански стаи 1, 2, 3 и баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м. (в декларацията този обект е деклариран като тавански етаж 86,33 кв.м.); 3. Сграда 2 с година на построяване 1916 г., година на извършване на основен ремонт 2002 г. конструкция МЗ, с обект жилище ет. 1 с РЗП - 73,00 кв.м., с идентификатор 56784.530.1389.1. Към декларацията са представени документи във връзка с новодекларираните данни, подробно описани в АУЗД (л. 18 и л. 19). Въз основа на така декларираните данни и представените писмени доказателства, е издаден процесният АУЗД, с който на П., за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. са определени следните задължения: за ДНИ главница в общ размер на 1 466,21 лв., ведно с 392,70 лв. лихви, и за ТБО главница в общ размер на 1 725,39 лв., ведно 453,26 лв. лихви. Изложените в акта мотиви относно дължимостта на установените с него задължения се свеждат до позоваване разпоредбите на чл. 10, ал. 1 в различни редакции, чл. 11, ал. 1, чл. 13, чл. 14, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 (последната в различни редакции), чл. 15, ал. 1, 5, 6, 7, чл. 19, ал. 1, чл. 22, чл. 28, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, чл. 109, ал. 1 от ДОПК, както и до посочване, че на основание чл. 15 от Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Пловдив, за периода 2019 г. 2023 г. ДНИ е определен в размер на 1,8 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот. По отношение на данъчната оценка, органът по приходите е посочил следното: Данъчната оценка на ½ ид. ч. на недвижимия имот съгласно подадената коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 66090001898/22.01.2024 г. за периода 2019 г. 2023 г. по години е, както следва: за 2019 г. е в общ размер на 211 530,70 лв.; за 2020 г. е в общ размер на 210 566,70 лв.; за 2021 г. е в общ размер на 209 602,90 лв.; за 2022 г. е в общ размер на 208 639,10 лв.; за 2023 г. е в общ размер на 206 592,80 лв. Посочено е, че начинът на определяне на данъчната оценка за всеки период е описан подробно в Приложение 2 към процесното АУЗД. С оглед данните от подадената коригираща декларация е прието, че се променя данъчната оценка на имота в посока увеличение, респективно и размерът на задълженията за ДНИ в тежест на лицето до размер от 1 466,21 лв. главница, ведно с 392,70 лв., за всички обекти. По отношение на задълженията за ТБО с акта е направено позоваване на разпоредбите на чл. 62, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 64, ал. 1, чл. 9, чл. 66, чл. 67, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 71, чл. 4, ал. 2, 28 от ЗМДТ, чл. 15а, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19в НОРМДТОП и чл. 109, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяка година се определя съобразно определените промили, описани подробно в процесния АУЗД, с Решенията на Общински съвет - Пловдив, издадени на основание чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА във връзка с чл. 62 чл. 71 ЗМДТ, като Общински съвет Пловдив утвърждава и План-сметка за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ за всяка година поотделно. Посочено е, че вследствие на новодекларираните с коригиращата декларация данни, се променя данъчната оценка на имота в посока увеличение, респективно и размерът на задълженията за ТБО съгласно чл. 109 ДОПК. В резултат размерът на задълженията на П. за ТБО за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. за притежаваната идеална част от недвижимия имот е определен също по години, като общият им размер възлиза на общо 1 725,39 лв. главница, ведно с 453,26 лв. лихви, за всички обекти. При оспорване по административен ред, актът е потвърден в цялост. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. Вещото лице е извършило изчисление на данъчните оценки на процесните недвижими имоти при съобразяване данните за недвижимия имот съобразно коригиращата декларация, като таванът (таванските помещения) не е отчетен като самостоятелен жилищен обект, а като прилежащ към апартамент 2 от новопостроената декларирана сграда 1. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до дължимостта на ДНИ и ТБО с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, както и до това представлява ли самостоятелен обект таванския етаж или е прилежащ към апартамент 2, съответно правилно ли е определен рамерът задълженията. Във връзка с първия спорен по делото въпрос, административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не намира приложение спрямо процесния слуай, тъй като, от една страна, наличието на Акт Обр. 14 от 05.12.2011 г. не удостоверява завършване на сградата на етап груб строеж, като липсват доказателства за установяване времето на осъществяване на този факт. Прието е също, че не е изтекъл и 1-годишният срок, предвиден с нормата, от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ. От друга страна, решаващата инстанция е приела, че разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е материалноправна, като има действие занапред, поради което е неприложима за факти и правоотношения, възникнали преди 2019 г. С оглед тези съображения е формиран решаващ извод за недължимост на ДНИ за периода 01.01.2019 г. 30.11.2023 г., като дължимостта на данъка съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ следва от 01.12.2023 г. По отношение на ТБО са изложени съображения, че чл. 15, ал. 5 ЗМДТ съдържа изключение от общото правило, регламентирано с чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, и предвижда изискуемост единствено на ДНИ, но не и на ТБО. По втория спорен въпрос съдът е приел, че незаконосъобразно с АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. за тавански етаж като самостоятелен жилищен обект, описан в акта като жилище - тавански стаи 1, 2, 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м., тъй като неправилно органът е приел, че се касае за самостоятелен обект, а не за прилежащ такъв към апартамент 2. В посочената част със съдебния акт са отменени установените задължения и делото е върнато като преписка за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. С процесния АУЗД на Ц. П. са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2019 г. 31.12.2023 г., като ДНИ се оспорва само по отношение на жилище - тавански стаи 1, 2, 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м., доколкото обектът е приет за самостоятелен такъв, а не като прилежащ към апартамент 2, а ТБО в цялост. При определяне на задълженията приходните органи са приели, че за сградата, част от която е спорният обект, е издаден Акт за приемане на конструкция обр. 14 от 15.12.2011 г., удостоверяващ завършване на сградата на етап груб строеж, съответно ДНИ и ТБО се дължат съгласно чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. Общото правило, предвидено в чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, регламентира дължимост на ДНИ за новопостроените сгради или части от сгради от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предвижда изключение, според което данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ в приложимата по време редакция (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването. Първият спорен въпрос се свежда до приложимостта на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ спрямо процесния случай. На първо място, както правилно е приел и административният съд, новата разпоредба на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е неприложима спрямо процесния казус, тъй като е материалноправна норма и има действие занапред, като от законодателя не ѝ е придадено изрично обратно действие. Поради това посочената нова процедура на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., е приложима само за в бъдеще, след посочената дата, съответно обстоятелството, че е издаден Акт за приемане на конструкция обр. 14 от 15.12.2011 г., не може да се подведе под хипотезата на чл. 15, ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ, както се твърди в касационната жалба (т. напр. Решение 1365/08.02.2023 г.. постановено по адм. д. 3483/2022 г. по описа на ВАС). Второ, правилно съдът е приел, че Акт обр. 14 не може да удостовери етапа на изграждане на строителството за данъчни цели, доколкото от съдържанието на чл. 7, т. 14 от Наредба 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не се обосновава извод, че обр. 14 удостоверява, че сградата е завършена на етап груб строеж. По аргумент от чл. 181 ал. 2 ЗУТ, такова удостоверително съдържание може да има само и единствено съставен от компетентни служители на общинската администрация протокол. В § 5 т. 46 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието груб строеж като това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Според законодателното решение, дадено в разпоредбата на чл. 15 ал. 7 ЗМДТ, завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, като обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Съгласно чл. 181 ал. 2 ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Този протокол съставлява официален документ, който има материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Следователно, за нуждите на прилагането на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ, следва да се установи моментът на удостоверяване на изградения груб строеж от натоварени с такива правомощия длъжностни лица служители на общинската администрация. В конкретния случай такъв протокол не се съдържа по делото и не се твърди да е съставян, поради което не може да бъде установен моментът на изграждане на степен груб строеж за нуждите на данъчното облагане. Същевременно по отношение на сградата има издаден Акт обр. 15 (съставляващ констативен акт по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ), който е съставен на 06.11.2023 г. и въз основа на който е издаден Акт обр. 16 от 13.11.2023 г. за въвеждане на сградата в експлоатация. Въпреки това обаче, с оглед датите на документите, отново не следва да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 5, предложение второ ЗМДТ, съответно въпросът относно дължимостта на ДНИ и ТБО попада в обхвата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно посочената разпоредба за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, което в случая е от 01.12.2023 г. Относно установяване на задължения за ТБО разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не е приложима, тъй като никъде в нормите от Глава трета Местни данъци, Раздел I Такса за битови отпадъци не се съдържа изрично правило в тази насока, съответно липсата на изрично препращане към чл. 15 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност на определените с акта задължения за ТБО (в този смисъл Решение 1749/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 6976/2023 г. по описа на ВАС). С оглед изложеното правилно в решението на административния съд е прието, че за периода 01.01.2019 г. 30.11.2023 г. ТБО и ДНИ не се дължат, като неправилно в диспозитива е посочено, че се отменят установените за периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. задължения за ДНИ и ТБО и делото се връща като преписка в тази му част, вместо единствено за периода 01.12. 31.12.2013 г., поради което решението следва да се отмени в тази му част. Вторият спорен въпрос по делото е относно това дали жилище - тавански стаи 1, 2, 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м. представлява самостоятелен обект, или е прилежащ към апартамент 2, имащ значение за определяне размера на дължимите задължения за ДНИ и ТБО. В оспорения АУЗД, за да обоснове извод за облагаемост на таванските помещения на самостоятелно основание, е изтъкнато, че същите имат светла височина 2,50 м. при нормативно изискване по чл. 72, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ред. към ДВ, бр. 51 от 21.06.2005 г.), според който светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м. Жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. Направено е и позоваване на разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Наредбата, съгласно която в подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите - стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност. Посочените разпоредби са неотносими спрямо определянето на таванските помещения като жилищни такива за данъчни цели, доколкото уреждат единствено изисквания към последните по отношение техническите им характеристики при преустройство в жилища. Правилно и обосновано административният съд е приел, че процесният тавански етаж не представлява самостоятелен обект с жилищно предназначение, като не отговаря на дефиницията за обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, според който обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Установено е, че таванските помещения не са отразени в Кадастралната карата и Кадастралния регистър като самостоятелни обекти. В представената по делото Схема 15-1131164 от 23.10.2023 г. относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1389.2.2, представляващ апартамент 2 с площ 120,17 кв.м., таванските помещения са посочени като прилежаща негова част. Същият извод следва и от представените по делото разрешения за строеж, Акт Обр. 15 и обяснителна записка към инвестиционния проект, съгласно които жилищната сграда е четириетажна партер и три жилищни етажа, мансарда и избен етаж. Отразено е, че в мансардата има три тавански помещения с общ санитарен възел, които от три са обособени в две тавански стаи с по две помещения и баня, а съществуващият санитарен възел се обособява като килер, без да се променя предназначението им и без да се откриват нови партиди за ток и вода. Съответно, доколкото тавански стаи 1, 2, 3, баня, тоалетна и килер с РЗП 86,33 кв.м., не представляват самостоятелен обект, а прилежащ към апартамент 2, за данъни цели е следвало да бъдат съобразени разпоредбата на Приложение 2, чл. 11, ал. 2 от ЗМДТЗ, според която площта на мазетата или таваните се определя, като тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти, както е приел и административният съд. С оглед изложеното решението следва да се отмени в частта, в която е отменен АУЗД относно установените задължения за ДНИ и ТБО и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне за данъчни периоди от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г. включително, по отношение на частта, с която с е разпоредено връщане на делото. За 2023 г. ДНИ възлиза на 52,31 лв., ведно с 2,85 лв. лихви, съответно за периода 01.01.2023 г. 30.11.2023 г. се равнява на 47,95 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2,61 лв., в която част делото не следва да се връща като преписка за ново произнасяне поради недължимост на задълженията. Установеният с акта размер на ТБО за 2023 г. възлиза на 352,48 лв. главница, ведно с 19,24 лв. лихви, съответно за периода 01.01.2023 г. 30.11.2023 г. се равнява на 323,11 лв. главница, ведно с лихви в размер на 17,63 лв., в която част делото не следва да се връща като преписка за ново произнасяне поради недължимост на задълженията. В останалата си част съдебният акт е правилен и е дължимо оставянето му в сила. При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. при наличие на определяем материален интерес, в размер на 550,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение