Решение № 4395 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2009 г.

Решение № 4395 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диана Тодорова Стефанова и Стефан Димитров Стефанов - и двамата от гр. Варна, срещу решение № 1082 от 22.06.2009 г., постановено по адм. д. № 438/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-ВН-13 от 6.02.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началника на РДНСК - гр. Варна и ЕТ "Маргарита Михова - Маги" - гр. Плевен, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспорваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна Диана Тодорова Стефанова и Стефан Димитров Стефанов са оспорили заповед № ДК-02-ВН-13/6.02.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Едноетажна масивна постройка", находящ се в УПИ ХVIII-6, кв. 298 по плана на 9-ти м. р, гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е направил обоснования извод, че процесната постройка е изградена без за това да са издавани съответните строителни книжа и в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, което я прави незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е приел, че след като поне две от стените на постройката и покрива й са изградени наново след 2003 г., то в случая става въпрос за основен ремонт на изградената по-рано сграда, представляващ строеж съгласно определението, дадено в § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, за извършването на който следва да бъде издадено разрешение за строеж съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Наличието на незаконен строеж не се опровергава и от показанията на разпитания свидетел, както правилно е приел решаващия съд. Изложеното сочи, че се касае за незаконен строеж, който като извършен без разрешение и в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план, подлежи на премахване. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Административният съд, приемайки заповедта за законосъобразен административен акт, правилно е приложил материалния закон. По отношение на оспореното решение не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,