Решение № 10941 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 372/2020 г.

Решение № 10941 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 372/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие" ДФЗ против решение № 65/21.11.2019 г., постановено по адм. д. № 507/2019 г. от Административен съд-Русе, с което e отменено по жалба на С. Вълчев от [населено място] уведомително писмо № 01-6500/2853 от 04.06.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2017 г. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 18.06.0617/78989 по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., подадено от жалбоподателя. Изложени са оплаквания за материална незаконосъобразност на съдебния акт е необосноваността му с искане за отмяната на решението и присъждане на разноски по делото. Ответната страна-С. Вълчев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за допустима, подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното пред административния съд уведомително писмо № 01-6500/2853 от 04.06.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2017 г. Административният орган приема че в резултат на извършени административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11) е установено, че договорът сключен с контролиращо лице е прекратен по мярка 214 "Агроекологични плащания" с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2017 г., което обуславя отказ от финансова помощ и прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Като правно основание в административния акт са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11, според която разпоредба Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: т. 1. преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1; и т. 4. земеделските стопани не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз, като според чл. 20а, ал. 2, т. 2 от закона, тя се представлява от изпълнителния директор. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и въз основа на решение на УС на ДФ "Земеделие" по т. 6. 2 от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на заседание на УС, по т. 7 е делегирал правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" на своя заместник изпълнителен директор със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Съдът приема също така, че уведомителното писмо е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което е валиден акт, постановен е и при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му. Но според съда административният акт е издаден при несъответствие между фактически и правни основания, изложени в него, което води до неговата материална незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение на административния съд. Безспорно установено пред първоинстанционния съд е, че ответникът по касация е подпомагано лице по подмярка "Биологично земеделие", поради което е длъжен да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (OB, L 189 от 20.07.2007 г.) и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008. По силата на чл. 28 на Регламент 834/2007, чл. 63 от Регламент 889/2008 и чл. 40, ал. 3 и ал. 5 от Наредба 1/07.02.2013 г. на МЗХ е и задължението на земеделския стопанин да има сключен договор с контролиращо лице на биологично производство за преминаване към и / или продължаване на управлението в съответствие с правилата на биологичното производство. Не е спорно и обстоятелството, че С. Вълчев изпълнява изискванията на чл. 57 вр. чл. 58 вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и при подаване на заявлението за плащане през 2017 г. има сключен и действащ договор с контролиращо лице "Лакон" ООД. На спорния по делото въпрос дали прекратяването на договора с контролиращото лице към 17.11.2017 г. води автоматично до преустановяване прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 2009 г. –предпоставка за прекратяване на агроекологичния ангажимент по смисъла на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата, както и дали след прекратяването на договора земеделският стопанин не изпълнява агроекологичните си задължения от заявлението по чл. 7, ал. 2-основание по чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата, първоинстанционният съд отговаря отрицателно като излага подробни и задълбочени правни съображения, които настоящият състав на ВАС, пето отделение споделя изцяло. Неоснователно е в тази връзка касационното оплакване за нарушение на материалните правни норми, свързани със системата за контрол, регламентирана в разпоредбите на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 и националното законодателство-по-конкретно Наредба № 11 от 2009 г. Обосновано и след задълбочен анализ на нормите на европейското законодателство и националните материални правни норми съдът приема, че изложените в оспорения административен акт фактически основания не съответстват на предпоставките, посочени в Наредба № 11 от 2009 г. за отказ от финансова помощ и прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" със С. Василев от [населено място]. Според разпоредбите на европейското законодателство-Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007 г. системата за контрол изисква държавите-членки да определят един или повече компетентни органи, които да отговарят за контрола във връзка със задълженията, наложени с настоящия регламент в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004. В разглеждания случай не е изяснено колко са компетентните органи контролиращи изпълнението на задълженията, наложени с европейското и национално законодателство, както и дали осъществявания спрямо ответника по касация контрол установява дали са спазени или не всички условия по поетия многогодишен ангажимент в рамките на целия петгодишен агроекологичен ангажимент. Едва след изясняването на тези въпроси следва да бъде произнесен административния акт. Разсъжденията на решаващия съд в тази насока са правилни и в съответствие с материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, пето отделение