Решение № 9743 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2012 г.

Решение № 9743 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, против Решение № 1371/25.07.2012 г., постановено от Административния съд Бургас по адм. д. № 2260/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт № 201100526/17.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-303/1.09.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта в която на Георги Стефанов Георгиев с ЕТ "Златиноекс - Георги Георгиев", БУЛСТАТ 119029515 от гр. Сливен е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Полифийд груп" ЕООД за данъчни периоди 1.08.2010 г. - 31.08.2008 г.; 1.12.2010 г. - 31.12.2010 г.; 1.02.2011 г. - 28.02.2011 г. в общ размер на 72 683,72 лева и лихви за просрочие в размер на 3908,00 лева. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения за законосъобразност на действията на ревизиращия орган, респ. правилно установяване на фактическите положения и обоснован отказ за приспадане на данъчен кредит. В заключение моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на Ревизионен акт № 201100526/17.06.2011 г. По делото е постъпил отговор на касационната жалба от ЕТ "Златиноекс - Георги Георгиев", чрез адв. С. Сивов от АК Сливен, в който излага подробни съображения за правилност на касираното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща представител. За касационният ответник, редовно призован, представлява се от адв. Сивов. Оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като частично основателна касационната жалба. Административен съд Бургас е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. За да отмени оспореният ревизионен акт в тази му част първоинстанционният съд е приел, че необосновано ревизиращите органи са приели, че доставките от "Полифийд груп" ЕООД не са реално извършени. Установено, било, че стоката била платена по банков път, както и че за процесният период доставчика е разполагал с процесната пшеница, предмет на доставката. Необосновано според съда било твърдението, че липсвала кадрова обезпеченост при доставчика да изпълни задължението си по процесните фактури, доколкото се касаело за прехвърляне правото на собственост на пшеница, която обаче била закупувана от доставчика, а не произвеждана от него. Касателно транспортирането на стоката, съдът е приел, че същото е извършено реално от "Колев и Колев транс" ООД, позовавайки се на издадени фактури и събраните в хода на делото свидетелски показания. В заключение е посочено, че ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на реалност на доставките от "Полифийд груп" ЕООД, без да има твърдения и констатации за извършена данъчна измама, както и че жалбоподателят лично е извършил неправомерни действия, съответно, че е знаел или е трябвало да знае, че сделките са част от данъчна измама, извършена от доставчика. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е частично правилно, като се установяват част от твърдяните в касационната жалба нарушения. Последните се свеждат единствено до оценка на събраните по делото доказателства. Спорът се свежда до установени задължения на търговеца по ЗДДС в размер на главницата 37 128,12 лева и лихва 2 899,36 лева, за данъчни периоди 1.08.2010 - 31.08.2010 г., респ отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Полифийд груп" ЕООД, като данъчните фактури са с предмет на доставката - пшеница, с номера: № 0.. 033/18.08.2010 г. с данъчна основана 17 440,60 лева и ДДС 3 488,12 лева; № 0.. 043 от 19.08.2010 г. с данъчна основана 22 956,40 лева и ДДС 4 591,28 лева; № 0.. 044/20.08.2010 г. с данъчна основана 16 744,60 лева и ДДС 3 348,92 лв.; № 0.. 046/25.08.2010 г. с данъчна основана 29 000,00 лева и ДДС 5 800,00 лева; № 0.. 047/26.08.2010 г. с данъчна основана 29 000,00 лева и ДДС 5 800,00 лева; № 0.. 048/27.08.2010 г. с данъчна основана 36 250,00 лева и ДДС 7 250,00 лева; № 0.. 049/28.08.2010 г. с данъчна основана 29 000,00 лева и ДДС 5 800,00 лева и № 0.. 050/29.08.2010 г. с данъчна основана 5 249,00 лв. и ДДС 1 049,80 лева. и данъчни периоди 01.12.2010 - 31.12.2010 г. и 01.02.2011 - 28.02.2011г, през които са установени задължения на дружеството по ЗДДС в размер на главницата 13 715,60 лева и лихва 598,17 лева, съответно 21 840,00 лева и лихва 410,47 лева, като е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Полифийд груп" ЕООД, данъчна фактура № 0.. 122/20.12.2010 г. с данъчна основана 85 000,00 лева и ДДС 17 000,00 лева и данъчно кредитно известие № 0.. 126/22.12.2010 г. с данъчна основана - 16 422,00 лева и ДДС - 3 284,40 лева и двете с предмет на доставката - слънчоглед и данъчна фактура № 0.. 0238/1.02.2011 г. с данъчна основа 109 200,00 лева и ДДС 21 840,00 лева, с предмет на доставката - слънчоглед или задължения в общ размер на размер на главницата 72 683,72 лева и лихви в общ размер на 3 908,00 лева. От доказателствата по делото, вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че процесните фактури са издадени от доставчика "Полифийд груп" ЕООД и са осчетоводени по сметка 304/1 - Стока - пшеница и по кредита на сметка 401 - Доставчици, като сметка 401 е приключена със сметка 503-Разплащателна сметка в лева. Фактурите са отразени като приход от продажба на стоки по кредита на сметка 702 - Приходи от продажба на стоки и участват във финансовия резултат на доставчика за 2010 г. ДДС е начислен като задължение към бюджета по кредита на сметка 453 2 - Начислен данък за продажби, през данъчните периоди. Фактурите са включени в дневника за покупки на едноличния търговец и на доставчика. От банковите извлечения от "Първа инвестиционна банка" АД, се установява, че стойността на процесните доставки с включено ДДС е заплащана по банков път на "Полифийд груп" ЕООД, на датата на издаване на всяка от фактурите или на следващия ден. Установява се също, че за периода 1.08.2010 г. - 31.08.2010 г. в склад № 1 на "Полифийд груп" ЕООД са заприходени 5 107,15, т. закупена пшеница от Кооперации "Съгласие", "Нов живот", "Възраждане", "Земеделец" и "Еврофокс" ЕООД. През същия период е продадено 5 064,26, т. пшеница, като в това количество е включено и това продадено на търговеца, настоящ ответник. Продаденото количество пшеница от 640,14 т е отразено в процесните фактури. В случая правилен е изводът на първостепенния съд, че доставчикът е разполагал с пшеница, в количество достатъчно да обезпечи както доставките към жалбоподателя, така и всички други доставки, през процесния период. Споделя се и изводът, че в случая липсата на регистрирани трудови договори от доставчика, не би могла да обоснове липса на реалност на доставките, доколкото предмет на процесните доставки е прехвърляне правото на собственост на стока - пшеница, която е закупена от доставчика през процесния период, а не произведена от него. По отношение на транспорта на процесната пшеница са събрани писмени и гласни доказателства, от които е изведено, че действително са превозени обемите пшеница до база на Георгиев в с. Гълъбинци, общ. Ямбол. Въз основа на горното съдът е приел, че е налице пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит и не е налице законово основание да му бъде отказано това право и ревизионния акт следва да бъде отменен и в тази му част. С последното по същество се е произнесъл и по оспорването на товарителниците и фактурите, издадени от "Полифийд груп" ЕООД. Не така стои въпроса по отношение на данъчни периоди от 1.12.2010 - 31.12.2010 г. и 1.02.2011 - 28.02.2011 г., през които са установени задължения на търговеца по ЗДДС в размер на главницата 13 715,60 лева и лихва 598,17 лева, съответно 21 840,00 лева и лихва 410,47 лева, като е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Полифийд груп" ЕООД, данъчна фактура № 0.. 122/20.12.2010 г. с данъчна основа 85 000,00 лева и ДДС 17 000,00 лева и данъчно кредитно известие № 0.. 126/22.12.2010 г. с данъчна основа - 16 422,00 лева и ДДС - 3 284,40 лева и двете с предмет на доставката - слънчоглед и данъчна фактура № 0.. 0238/1.02.2011 г. с данъчна основа 109 200,00 лева и ДДС 21 840,00 лева, с предмет на доставката слънчоглед. По отношение на тези доставки не са ангажирани убедителни доказателства, че са извършени реално. Последните не са проверени в хода на съдебното следствие от съдебно-икономическата експертиза, а за придобиването от доставчика на 200,68 т слънчоглед, съответно изпращането на горецитираните количества на касационния ответник не са ангажирани доказателства. Отделно от това, от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства не се установява да са извършвани превози в есенно-зимният период. Свидетелите са категорични, че са превозвали пшеница през м. август на 2010 г. В случая основателно се явява оплакването на касатора, че в тази част решението на Административен съд Бургас е необосновано и следва да бъде отменено. При този изход на делото основателни са претенциите за разноски, който следва да бъдат уважени в размери, съответстващи на установените суми. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение