Решение № 2962 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2019 г.

Решение № 2962 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на С. Меченска от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Филев, срещу решение № 559 от 19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2901/2018 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата С. Меченска и И. Андре срещу Заповед № 18 – 6864 от 15.08.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Бяла състоящо се в отразяването на имот пл. № 1402, кв. 26 по плана на гр. Бяла, съобразно приложен проект. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не е налице спор за материално право, тъй като от доказателствата е установено, че е прекратено отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по заповед № 80 от 15.06.1993 г., относно имот пл. № 1402, по силата на който част от имота попада в улица, а част към друг имот. Твърди, че това е така съгласно § 6, ал. 2 във връзка с § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед досежно изискванията за форма и мотивираност, като напротив посочва, че заповедта не съдържа мотиви и в частност такива, водещи до извод за наличие на спор за материално право. Твърди и нарушения на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно липса на задължителни реквизити на акта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответниците Началникът на СГКК – гр. Варна, Община Бяла и И. Иванов, не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – гр. Варна е образувано по жалба на С. Меченска и И. Андре срещу Заповед № 18 – 6864 от 15.08.2018 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР), поискано със заявление № 01 - 186607 от 23.05.2018 г., изразяващо се в нанасяне (отразяване) на имот пл. № 1402, кв. 26, гр. Бяла и промяна на имот идентификатор № 07598.305.340 по одобрената кадастрална карта съобразно скица - проект № 15 – 417405 от 25.06.2018 г. в границите на имоти с идентификатори 07598.305.442, 07598.305.435, 07598.305.431, записани в кадастралния регистър на Община Бяла и трите със записано предназначение за второстепенна улица, както и върху част от имот идентификатор № 07598.305.319, собственост на И. Иванов, като с процедираното изменение се намалява площта на посочените имоти и се увеличава площта на имот идентификатор № 07598.305.340 със записани собственици жалбоподателите пред първата инстанция като площта му от 817 кв. м. след промяната става 1311 кв. м. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че при издаването на оспорения отказ не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Приел е, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като срещу процедираното нанасяне на имот пл. № 1402, кв. 26 и изменение на засегнатите от него имоти, нанесени в кадастралната карта е постъпило възражение община Бяла, записана в КР по отношение на три от имотите, както и от процесуалния представител по делото на собственика на имот идентификатор № 07598.305.319, в границите на които имоти се нанася имот пл. № 1402. Приел е, че възражението е основание за отказ за изменение на КККР по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, поради наличието на спор за собственост с вписаните в кадастралния регистър собственици на засегнатите от изменението имоти. Приел е, че още една индикация за наличието на спор за собственост е факта, че с предложеното изменение имота на жалбоподателките става с площ 1310 кв. м., а по титула им за собственост имота е с площ от 1295 кв. м. Приел е и че доводите за това, че отчуждителното действие на регулационния план от 1993 г. е автоматично прекратено, поради изтичане на законовите срокове, и за това, че не следва да се провежда процедура по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, не налагат извод за наличие на предпоставки за изменение на КККР, тъй като установеното по делото, че не са извършвани отчуждителни процедури води само до извод, че частите от имота, засегнати от този план не са придобити от община Бяла, но тъй като общината е оспорила с възражението правата на Меченска и Андре, са били налице основания за отказ поради обективиран спор за собственост. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на оспорената заповед, както и за нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно за липса на реквизити. Оспорената заповед съдържа предвидените в закона реквизити, както и посочване на мотивите, поради които е постановен отказ, а именно наличието на спор за собственост, поради противопоставени възражение на собствениците на засегнатите имоти досежно искането изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Бяла. Действително жалбоподателките пред първата инстанция се легитимират като собственици на имот пл. № 1402, кв. 26 по плана на гр. Бяла с площ 1295 кв. м., възстановен на основание чл. 10а от ЗСПЗЗ и чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Това обаче не води до извод различен от този, до който е достигнал АС – гр. Варна. Това е така, тъй като от събраните доказателства безспорно се установява, че имота пл. № 1402 в частите му извън нанесения имот идентификатор № 07598.305.340 се нанася върху вече нанесен в КК имоти идентификатори № 07598.305.442, 07598.305.435, 07598.305.431, записани в кадастралния регистър на Община Бяла и трите със записано предназначение за второстепенна улица, както и върху част от имот идентификатор № 07598.305.319, собственост на И. Иванов, който се легитимира с документи за собственост. Това нанасяне върху вече нанесени имоти обективира спор за собственост и е недопустимо същият да бъде разрешаван в административно съдебното производство. Решението на АС – гр. Варна е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 4 и ал. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед от 15.08.2018 г. (ДВ бр. 57 от 2016 г.) гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". За отстраняване на тези непълноти и грешки, редът е този по ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР. Това е така, защото несъответствието в основни кадастрални данни за недвижимите имоти - граници и площ - които са нанесени към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното действително състояние, представляват "непълноти и грешки" в одобрената кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта на засегнатите имоти е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. При установеното безспорно дублиране на титули за собственост относно спорна част от имота на жалбоподателката, която попада в имота на заинтересованата страна Иванов и във второстепенни улици и при съответно промяната в границите и площта на имотите в резултат на това, е правилен извода на съда за наличие на спор за собственост, който пък от своя страна обосновава постановяването на отказ за изменение на кадастралната карта до разрешаването му по съответния ред. Правилен освен това е и извода на съда, досежно това, че с поисканото изменение на КККР е поискано нанасянето на имот с площ по – голяма от тази, за която жалбоподателките в първата инстанция се легитимират като собственици. Възражението, че в настоящия случай общината не се легитимира като собственик на второстепенните улици, поради изтекли срокове по § 6 от ПР на ЗУТ, а именно отпаднало отчуждително действие на регулационния план, по който са създадени второстепенните улици, е неотносимо в това производство. Това е така, тъй като при изменение на твърдяна непълнота и грешка се преценява само действителното положение, а наведеното възражение за отпаднало отчуждително действие на регулационния план е възражение по собствеността, на която се позовава общината, т. е. това възражение е меродавно в рамките на спора за собственост, който би следвало да се разреши и е още едно потвърждение за наличието на спор за материално право. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за материално право (спор за собственост), каквото в случая е констатираното, а именно с нанасянето на № 1402, кв. 26 в частите му извън нанесения имот идентификатор № 07598.305.340 върху части от вече нанесени в КК имоти идентификатори № 07598.305.442, 07598.305.435, 07598.305.431, и върху част от имот идентификатор № 07598.305.319, чиито вписани в КР собственици са възразили, непълнотата и грешката се отстранява след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,