Решение № 8994 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2018 г.

Решение № 8994 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД срещу решение № 4706 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 4369/2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед рег. № 32863-0217 от 20.03.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД "НП") в Министерство на вътрешните работи (МВР). Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Счита, че не са били налице предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД, отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) за издаване на процесната заповед. Сочи, че съдът не е изследвал обстоятелствата по установяване на цитираните в заповедта публични задължения, както и тяхната ликвидност. АССГ е трябвало да изследва наличието на ликвидни, но непогасени от жалбоподателя публични задължения. Към датата на подаване на касационната жалба изцяло са отменени ревизионните актове, въз основа на които административният орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 21 ЗЧОД (отм.);. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерство на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД срещу заповед рег. № 32863-0217 от 20.03.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отнет лиценз № 785 от 16.03.2006 г. на дружеството за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД (отм.); за територията на цялата страна и е осъдил "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД да заплати в полза на Главна дирекция "Национална полиция" сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност с № 785 от 16.03.2006 г. за дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД (отм.); - лична охрана на физически лица, охрана на имущество на физически или юридически лица, охрана на мероприятия, охрана на ценни пратки и товари, за територията на цялата страна. Констатирал е, че при извършена проверка, от Върховната административна прокуратура, на лица имащи лицензи за извършване на охранителна дейност, е установено наличие на задължения към държавата на лица, посочени по списък, в противоречие с разпоредбата на чл. 21 от ЗЧОД (отм.);. За проверката, с писмо от 12.01.2017 г. е уведомена ГД "НП". От органа е извършена допълнителна проверка, касаеща обстоятелствата, свързани с чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗЧОД (отм.); , включително по отношение на "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД. Изпратени са 5 броя писма до Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) – С., с искане за предоставяне на информация за наличие на изискуеми задължения към държавата с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителните фондове, за които компетентният орган не е допуснал разсрочване или отсрочване. От предоставената информация от ТД на НАП – С. с писма изх. № 2544-00-247 от 10.02.2017 г., изх. № 2544-00-247 от 09.03.2017 г. и № 2544-00247/15 от 16.10.2017 г. и № 2544-00-247/17 от 14.12.2017 г. е установено, че "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД има непогасени задължения за които е образувано и изпълнително дело № 52120000492/2012 г. Дружеството има непогасени задължения по влязъл в сила ревизионен акт за данъци, задължения по изпълнителни листа и наказателни постановления, както и задължения по декларации образец 6 за повече от една година. Видът на непогасените държавни вземания е за ДДС, КД, ДДФЛ, ЗО, УПФ, НП, ИЛ и ДОО. Задълженията не са отсрочени или разсрочени от компетентния орган. Дружеството е уведомено за започване на административното производство, като е депозирало възражение от 31.03.2018 г. Административният орган е счел, че е осъществен съставът на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД (отм.); , поради което е издал процесната заповед, с която е отнет лицензът на дружеството № 785/2006 г., за извършване на частна охранителна дейност. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 14 ЗЧОД (отм.); , в предвидената форма и при наличието на материалноправните предпоставки послужили, като основание за издаването й. Изложил е, че наличието на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, б. "а" ЗЧОД (отм.); е удостоверено с писма на ТД на НАП – С., които представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и съставляват доказателство за съдържащите се в тях факти. Решаващият състав е посочил, че макар в оспорения акт да не са посочени конкретните публични задължения и техният размер, е налице позоваване на писмата от ТД на НАП - С., в които тези задължения са конкретно цитирани. Приел е, че посоченото нарушение не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като без значение за приложение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД (отм.); е броят на задълженията или техният размер, а е достатъчно наличието им. Решението е правилно. Като правно основание за издаване на заповед рег. № 32863-0217 от 20.03.2018 г., с която е отнет издаденият на "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД лиценз, директорът на ГД "НП" е посочил разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г., но действаща към момента на издаване на административния акт). Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД (отм.); , лиценз не се издава, а издаденият такъв се отнема, когато търговецът или юридическото лице има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. В разпоредбата са регламентирани две отделни хипотези, при които издаденият лиценз се отнема, а именно: 1) наличието на парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и 2) наличието на задължения към осигурителни фондове. Хипотезите са дадени алтернативно, като наличието на една от тях е достатъчно за да бъде отнет издаденият лиценз. По отношение на втората хипотеза законодателят не е поставил изискване наличието на задължения към осигурителни фондове да е установено с влязъл в сила акт. Видно от разпоредбата, дори някоя от посочените две хипотези да е налице, лицензът не се отнема, ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. От приетото в хода на първоинстанционното производство писмо на ТД на НАП - С. с изх. № 2544-00-247 от 09.03.2017 г. се установява, че "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД има задължения, на които се извършва анализ, поради подадена корекция на декларация образец 6 за периоди от 2008 г. до 2014 г. и дублирани задължения вследствие на корекцията. От писмо на ТД на НАП – С. с изх. № 2544-00247/15 от 16.10.2017 г. се установява, че наред с посочени в него други задължения, дружеството има задължения по декларация образец 6 за повече от една година. Посочено е, че видът на непогасените държавни вземания е за ДДС, КД, ДДФЛ, ЗО, УПФ, НП, ИЛ и ДОО. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за посочените в т. 1 и т. 2 от разпоредбата обстоятелства. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (чл. 5, ал. 6, предишна ал. 5 от КСО). Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ред. ДВ бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в НАП по ред, определен с наредба на министъра на финансите. Предходната редакция на разпоредбата (ред. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) е аналогична и гласи, че всички лица, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 4, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите с декларации по утвърден от Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса образец. В изпълнение на посочените разпоредби и на основание чл. 5, ал. 6 и чл. 9 а, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 73, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 5, т. 2, чл. 40 а, ал. 4 и чл. 41, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване е приета Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. /Наредбата) – видно от § 3 от Преходните и заключителни разпоредби от Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват посочените в т. 1 – т. 3 обстоятелства. Сред подлежащите на вписване обстоятелства са: общият размер на сумите за дължимите вноски за държавно обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд "Пенсии", здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица, подлежащи на осигуряване (чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., във всички редакции на разпоредбата). Видно от изложеното, посочените в писмата на ТД на НАП – С. задължения на "Агенция за сигурност и охрана Сириус" ЕООД по декларации образец 6, са именно задължения към осигурителните фондове. Действително в писмата не е посочен размерът на задълженията и периодът за който се отнасят те, но наличието на задължения към осигурителните фондове е потвърдено и от самото дружество в изпратеното от него становище от 31.03.2017 г. до ГД "НП", в хода на образуваното административно производство. В писмата от 10.02.2017 г. и 09.03.3017 г. изпратени от ТД на НАП – С. изрично е посочено, че задълженията на дружеството не са отсрочени или разсрочени. Ето защо настоящият състав приема, че е установено осъществяването на една от алтернативно предвидените в чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД (отм.); хипотези, а именно - наличието на задължения към осигурителни фондове, която е самостоятелно основание за отнемане на издадения на дружеството лиценз. Правилно е тълкуването на съда, че по отношение на задълженията към осигурителните фондове не е налице изискване за установяването им с влязъл в сила акт, като е достатъчно същите да са налични. Представените пред касационната инстанция доказателства, касаещи отмяна и обявяване на нищожност на издадени на дружеството ревизионни актове, с които са били установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност, не могат да бъдат предмет на обсъждане, предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство. Независимо от това следва да се посочи, че те не променят извода за наличие на хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а", предл. 2 ЗЧОД (отм.);. Не е налице релевираното с касационната жалба отменително основание, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, с чл. 144 АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение