Решение № 6891 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2010 г.

Решение № 6891 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1734 от 6.08.2010 г. по адм. дело № 2949/2009 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, I състав, с което е отменен РА № 180001008/24.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 234/23.05.2008 г. на и. д. Директор на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Любомир Великов Неделчев, действащ и като ЕТ "Любомир Неделчев - АБА", за данъчен период 01.07.2002 г. - 23.07.2002 г. са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 37 074.23 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 27149.90 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Любомир Великов Неделчев оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АС-Варна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Относно възражението на касатора за недопустимост на решението на АС-Варна, същото е неоснователно. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постави решението АС-Варна е установил следното: Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като органът по приходите е констатирал обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е определил основа за облагане по ЗДДС (отм.) за д. п. 01.07.2002 г. - 23.07.2002 г. в размер на 185371.14 лв. и ДДС - 37074.23 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 27149.90 лв.. Приели са, че лицето е с прекратена регистрация по ДДС считано от 23.07.2002 г. с ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г., независимо че с Определение № 220/18.07.2007 г. на Адм. съд - гр. Варна е констатирано нарушение на процедурата по връчване на акта и същият е отменен с Решение № 320-А / 24.09.2007 г. на Директора на Дирекция " ОУИ" гр. Варна. Установено е, че за периода 01.01.2002 г. - 23.07.2002 г. търговецът не е декларирал извършване на стопанска дейност и разпореждане с декларираните в приложения инвентаризационен опис към 31.12.2001 г. налични активи, поради което ревизиращите органи са приели, че към датата на дерегистрация 23.07.2002 г. същите са все още налични. Съдът е приел, че представеният по делото ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г. е отменен с решение на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна поради нарушена процедура по връчването на същия, поради което не е влязъл в сила и не е произвел действие. Отделно от това в хода на съдебното производство от органа по приходите е изискан акт за дерегистрация на жалбоподателя по ДДС, като такъв не е представен, а в с. з. процесуалния представител е заявил, че дерегистрацията на лицето е извършена именно с отменения и не влязъл в сила ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г. В хода на съдебното производство са представени СД по ЗДДС за м. 11.2001 г. и м. 12.2001 г., неоспорени от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна, въз основа на които съдът е установил, че жалбоподателят е имал необходимия оборот надвишаващ изискуемия минимум, съгласно изискванията на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС (отм.). От доказателствата приложени по делото, неоспорени от страните е констатирано, че лицето е подавало СД по ЗДДС и след посочената дата на дерегистрация 23.07.2002 г., като същите са приети и имат вх. № поставен от приходната администрация, с оглед на което съдът е приел, че не е налице прекратяване на регистрацията по ЗДДС (отм.) на посочената дата от органите по приходите. Към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч., поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка./ чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Данъкът по ал. 3 се включва при определянето на последния данъчен период /чл. 119, ал. 4 от ЗДДС/. Т. е. за да се начисли ДДС следва да са изпълнени кумулативно предпоставките: лицето да е с прекратена регистрация по ЗДДС и да е ползвало право на данъчен кредит за активите, за които се начислява ДДС. Съдът е приел, с оглед на установените факти- липса на акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, че едно от кумулативните условия не е изпълнено. По отношение на това, как са придобити активите върху които се начислява ДДС, дали лицето е ползвало данъчен кредит при придобиването им, дали с тях са извършвани последващи облагаеми доставки и дали същите са били налични към 23.07.2002 г. и дали посочената стойност в инвентаризационния опис на активите е действително пазарната цена на същите, няма констатации в обжалвания РА, поради което съдът е приел, че е лишен от възможността да извърши проверка на верността им. Съобразно изложеното, обоснован е извод, че лицето не е дерегистрирано по ЗДДС на датата посочена от органа по приходите, същият неправилно и незаконосъобразно е начислил ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация по ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно, като в него подробно и точно е установена фактическата страна по спора и са направени съответни на нея законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че към датата 23.07.2002 г. ДЗЛ не е било дерегистрирано. Безспорно е установено в случая, че ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г., с който според касатора е извършена дерегистрация ЕТ е нередовно връчен, тъй като не е спазена процедурата предвидена в чл. 50 ДПК (отм.). Нередовното връчване на данъчния акт за дерегистрация се отразява единствено върху датата, от която започва да тече срокът за обжалването му, както и е от значение за датата, от която регистрацията на лицето се прекратява и съответно то няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е в раздела - Дата на дерегистрация и задължения на органите по приходите. В ал. 1 се уреждат случаите, когато дерегистрацията е по заявление на регистрираното лице. Тъй като в случая е налице дерегистрация по инициатива на органа по приходите, се прилага разпоредбата на ал. 2 и датата на прекратяване е датата на връчване на акта, с който регистрацията на лицето е прекратена. След като факта на връчване се въздига в основен по отношение прекратяване на едно съществуващо правоотношение, още повече, че предвид изричната разпоредба не се изчаква и срока на обжалване, който е 14-дневен, то връчването следва да бъде направено по всички правила на чл. 50 от ДПК (отм.). В случая безспорно е установено, че тази процедура е нарушена, видно от определение № 220 от 18.07.2007 г. на АС-Варна постановено по адм. дело № 964/2007 г. След като със специалния закон - ЗДДС датата на връчване на акта за служебна дерегистрация се въздига в дата на прекратяване на същата, т. е. дата, след която на лицето се отнемат, съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС (отм.), права - няма право да начислява данък и да приспада данък, то процедурата по това връчване следва да отговаря на всички формални законови изисквания, в пълен обем и няма място за преценка или съкращаване. Поради всички тези мотиви следва да се приеме, че в случая не е налице дата на връчване на акта за прекратяване на регистрацията, поради което не е налице и дата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). ВАС намира за неоснователно възражението на касатора, че ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г. е отменен частично с Решение № 320-А/24.09.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, като по отношение на дерегистрацията на търговеца е потвърден. В мотивите на решението е посочено, че " за посочения период лицето следва да се счита за дерегистрирано по ЗДДС", като по-горе в мотивите е посочен периода от 23.07.2002 г. до издаване на решението на Директора на Д "ОУИ" - 24.09.2007 г.. Следва да се отбележи, че цитираният ДРА от 03.07.2002 г. е обжалван от ЕТ по съдебен ред пред АС-Варна, включително и в частта относно дерегистрацията по ЗДДС. С определение № 3515/21.11.2007 г., постановено по адм. дело № 1906/2007 г. АС-Варна е прекратил производството по делото, като е приел в мотивите си, че жалбата срещу ДРА № 3-Р-141/03.07.2002 г. е недопустима на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради това, че същият е отменен с Решение № 320-А/24.09.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, а на обжалване пред съда подлежи ДРА само в частта, в която не е отменена. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението на АС-Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, I А отделение,