Решение № 3240 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2017 г.

Решение № 3240 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Химем" ЕООД, гр. Враца, чрез управителя Е. Минев, против Решение № 306 от 15.09.2017 г. постановено по адм. дело № 498/2017 г. от Административен съд Велико Търново. В жалбата се мотивира, че съдебния акт е нищожен, неправилен, незаконосъобразен поставен в "дискриминация и пристрастие". Иска се отмяната му. Ответникът – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Национална агенция за приходите, чрез юрк. Н. Кирчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска на "Химем" ЕООД, гр. Враца за обявяване на нищожност на Решение № 2780 от 7.03.2017 г. по адм. дело № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд, като неоснователен. За да постанови този резултат е приел за установено, че съдебният акт, чиято нищожност се твърди, не страда от пороци, свързани с формираната в него воля; постановено е от компетентен съд; в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от АПК; в писмена форма; подписано е от съдебния състав, приключил съдебното дирене; мотивите на съда са подробни, ясни и разбираеми. При тази установеност първостепенния съд е отхвърлил искането за обявяване на нищожност на Решение № 2780 от 7.03.2017 г., постановено по дело № 12921/2016 г. по описа на ВАС, с доводи че наведените с исковата молба основания, не представляват пороци, водещи до нищожност на процесното решение. Относно искането за отмяна на решението, първостепенния съд е приел че в иска, не са релевирани обстоятелства по смисъла на чл. 239 от АПК. По горните съображения АС Велико Търново е отхвърлил изцяло предявения, на основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, иск. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е наличните по делото доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба и въз основа на това е обосновал извода си за неоснователност на иска. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания за прогласяване на нищожност на Решение № 2780 от 7.03.2017 г. по адм. дело № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е процесуална и определя като подведомствени на административните съдилища делата за обявяване нищожност на съдебни решения, постановени от административните съдилища. Като процесуална, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК следва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително. От съдържанието на тази разпоредба се налага извода, че за да е допустим искът по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, същият следва да е насочен само срещу влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, постановен по съществото на материалноправния спор. Отделно от това то (решението на съда) следва да страда от изключително тежки пороци, свързани с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Например: решение, което е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав; или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд; решение, което не е в писмена форма; или неподписано решение. Визираните от ищеца пороци не обуславят обявяване на нищожност на посочения от него съдебен акт с оглед очертаните по-горе критерии обуславящи валидността на съдебното решение. Твърдението за несъобразяване на съда с тълкувателно решение на Общото събрание на Върховния административен съд е основание за отмяна на съдебен акт, а не за прогласяване на неговата нищожност, от една страна. От друга, соченото от ищеца тълкувателно решение е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като касае момента, към който следва да се преценява наличието на правен интерес от оспорването на административни актове с доводи за нищожност, а не на съдебни решения, както правилно е приел и първоинстанционния съд. На следващо място, оплакванията в настоящата касационна жалба не представляват касационни основания, при наличието на които решението на Административен съд Велико Търново би подлежало на отмяна по реда на чл. 209 АПК. Тези оплаквания са свързани с неблагоприятни последици в правната сфера на дружеството в резултат на постановени и влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и в този смисъл задължителни за всички съдилища и институции в страната. Във връзка с изложеното настоящия инстанция намира за обоснован и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС изводът на административният съд, че решението, чиято нищожност се претендира е валиден съдебен акт, постановен от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съществени реквизити. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Химем" ЕООД, гр. Враца, с ЕИК по БУЛСТАТ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение