Решение № 10298 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Транс Радиал 2000" ЕООД, подадена чрез юрк. Николицов, срещу решение 19033/04.06.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 2695/2025 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил множеството представени доказателства, както и заключението на допуснатата експертиза, според което са налице извършени доставки и последващото им влагане в основната дейност на касатора. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на направените разноски в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касатора юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от директора на Дирекция ОДОП София, срещу определение 24769 от 18.07.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 2695/2025 година, с което е допълнено решение 19033/04.06.2025 г., постановено по същото производство в частта за разноските. Ответникът по частната жалба Транс Радиал 2000" ЕООД не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалба, направените оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирани страни и против подлежащи на оспорване съдебни актове, а по съществото им съобрази следното: С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на Транс Радиал 2000" ЕООД против ревизионен акт /РА/ Р-22002222004511-091-001/23.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1824/28.12.2023 г. на директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03.2021 г. до м. 08.2021 г. в общ размер на 474 008,74 лв. и лихви в размер на 20 164,00 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Дас Груп 2000 ЕООД и Милан София ЕООД. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна в решението е прието, че въпреки представените фактури, договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, договори за наем, доказателства за произход, извършени разплащания и осчетоводяване, липсват безспорни доставки на стоки и услуги. Изложени са мотиви, че не са представени данни за местонахождение на стоките, доказателства за тяхното транспортиране, информация за лицата, участвали при предаването им. Изводът за липса на реалност на декларираните доставки на авточасти и консумативи е обоснован и с движението на стоките по веригите от доставчици, както и голямото количество поръчани консумативи и гуми за кратък период от време. Относно декларираните услуги, съдът е приел, че не се доказва тяхното реално изпълнение, тъй като част от получените услуги са за транспортни средства, за които ревизираното лице е декларирало, че не използва в дейността си. Въз основа на тези изводи жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените множество доказателства, в т.ч. договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, договори за наем, доказателства за произход, за извършени плащания в брой и за осчетоводяване, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от Дас Груп 2000 ЕООД и Милан София ЕООД. Още в хода на ревизията от касатора са представени множество съпътстващи процесните фактури документи, от които може да бъде установен видът на стоките и услугите, обемът на възложените дейности, количество предадени стоки, техният произход и влагането им в икономическата дейност на дружеството. Във връзка с фактурираните от Дас Груп 2000 ЕООД услуги /ремонтни дейности; ушиване на ТИР покривала, комплексно почистване, както и ремонти свързани с конструкциите на ремаркетата/ са представени заявки и сключен договор за абонаментно техническо обслужване за извършване на сервизна поддръжка на МПС, в който ясно е посочен механизмът на извършване на договорените услуги, в това число общи условия, права и задължения на страните, цена на услугата и срок на изпълнение. Представени са доказателства за наета автобаза, в която са извършвани декларираните услуги. Приложени са и множество доказателства за наети и ползвани МПС и ППС, сервизни книжки, в които са отразени извършените ремонти. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги във всички представени документи. Представени са доказателства и за предходни доставчици. Не на последно място следва да се посочи, че процесните услуги са пряко свързани с икономическата дейност на касатора, която е извършване на международен транспорт на товари, за което има издаден лиценз от Министерство на транспорта с валидност до 23.09.2029 г. Във връзка с декларираните доставки на авточасти, гуми и консумативи са представени приемо-предавателни протоколи, поръчки, стокови разписки, доказателства за наета складова база, за транспортиране на стоките, за произход и предходни доставчици, както и за разплащане. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., като към всяка от тях са налице заявки за доставка на резервни части или консумативи; приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Доставените резервни части и консумативи са за нуждите на основната икономическа дейност на ревизираното лице и същите се влагат директно при ремонта и обслужването на транспортните средства, а не са обект на последващи продажби, като разплащането на резервните части и консумативите е извършено в брой по касов път. Фактите, които се установяват от представените множество доказателства се потвърждават и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, видно от която авто частите отговарят на закупените такива и вложените в ремонтни дейности; всички фактури са посочени в сервизни карти, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и заявки за ремонти. В сервизните карти е посочено, точно кое МПС и ремарке са отремонтирани и кои части са сменени, а за получените консумативи са съставяни вътрешни приемо-предавателни протоколи с шофьорите. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване дейности; ушиване на ТИР покривала, комплексно почистване, както и ремонти свързани с конструкциите на ремаркетата/ са представени заявки и сключен договор за абонаментно техническо обслужване за извършване на сервизна поддръжка на МПС, в който ясно е посочен механизмът на извършване на договорените услуги, в това число общи условия, права и задължения на страните, цена на услугата и срок на изпълнение. Представени са доказателства за наета автобаза, в която са извършвани декларираните услуги. Приложени са и множество доказателства за наети и ползвани МПС и ППС, сервизни книжки, в които са отразени извършените ремонти. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги във всички представени документи. Представени са доказателства и за предходни доставчици. Не на последно място следва да се посочи, че процесните услуги са пряко свързани с икономическата дейност на касатора, която е извършване на международен транспорт на товари, за което има издаден лиценз от Министерство на транспорта с валидност до 23.09.2029 г. Във връзка с декларираните доставки на авточасти, гуми и консумативи са представени приемо-предавателни протоколи, поръчки, стокови разписки, доказателства за наета складова база, за транспортиране на стоките, за произход и предходни доставчици, както и за разплащане. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., като към всяка от тях са налице заявки за доставка на резервни части или консумативи; приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Доставените резервни части и консумативи са за нуждите на основната икономическа дейност на ревизираното лице и същите се влагат директно при ремонта и обслужването на транспортните средства, а не са обект на последващи продажби, като разплащането на резервните части и консумативите е извършено в брой по касов път. Фактите, които се установяват от представените множество доказателства се потвърждават и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, видно от която авто частите отговарят на закупените такива и вложените в ремонтни дейности; всички фактури са посочени в сервизни карти, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и заявки за ремонти. В сервизните карти е посочено, точно кое МПС и ремарке са отремонтирани и кои части са сменени, а за получените консумативи са съставяни вътрешни приемо-предавателни протоколи с шофьорите. В чл.68 и чл.69 от ЗДДС са посочени материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит , като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки на стоки и услуги, са свързани с липса на кадрова обезпеченост на доставчиците и недоказване на фактическото изпълнение на декларираните стоки и услуги, като е прието, че представените множество документи не индивидуализират процесните доставки в достатъчна степен, поради което липсват данни за осъществени реални стопански операции. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора доказателства за облигационните отношения между страните, за механизма да доставките, както и отчетите за извършена работа и протоколите за приети стоки. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за изпълнение на резултата от възложеното, за предаване на конкретно индивидуализирани по вид и количество стоки, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените стоки и услуги в икономическата дейност на касатора. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем, както и всички процесни стоки са конкретизирани по вид и количество. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от Дас Груп 2000 ЕООД и Милан София ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната от приходния орган липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. При съобразяване на обстоятелството на отмяна на решението на първоинстанционния съд, остава без предмет произнасянето по подадената частна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу определение 24769 от 18.07.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 2695/2025 година, с което е допълнено оспореното решение в частта за разноските. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 101 488,90 лв., съгласно представения списък с разноски /л.40 по делото/, от които 24 416,91 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция /4 х 24 416,91 лв./; 50 лв. държавна такса по а.д. 1640/2023 по описа на АССГ; 2071,26 лв. депозит за вещо лице и 1700 лв. държавна такса по а.д. 8463/2025 по описа на ВАС. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение е напълно неоснователно, тъй като последното съответства на минимално установения размер в чл. 8, ал 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тук е мястото да се отбележи, че претендираните разноски от процесуалния представител на Директор на дирекция "ОДОП са в същия размер. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,