Решение № 3410 от 14.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2008 г.

Решение № 3410 от 14.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Елена Аврамова, срещу решение на Административен съд - Пловдив № 921 от 29.09.08 г., постановено по адм. д. № 76/08 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 1558/29.11.07 г. на Началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, възнагражденията, дължими от "Агрокемикъл" - ЕООД на "Клакстън", са пряко свързани с доставката на стоката по ЕАД № 3000/4-78828/29.12.2006 г. и представляват възнаграждения за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ), поради което с решение № 1558/29.11.07 г. на Началника на Митница Пловдив правилно е определена нова митническа стойност в размер на 164 717 лв. и е определено задължение за доплащане на ДДС в размер на 2636 лв. ведно с лихвата, считано от 29.12.06 г. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Агрокемикъл" - ЕООД срещу решение № 1558/29.11.07 г. на Началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "Агрокемикъл" - ЕООД - гр. Асеновград управителя и представляващ дружеството оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение Заинт. страна - Директорът на ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е било решение № 1558/29.11.07 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-78828/29.12.2006 г. в размер на 164 717 лв., като към първоначално определената в митническата декларация митническа стойност в размер на 151536 лв. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ е прибавена изплатената на "Клакстън" - ООД сума по фактура № 2006510/30.12.06 г., съответстваща на конкретния внос и представляваща възнаграждение по договор за посредничество № 11/17.04.02 г. На базата на така определената нова митническа стойност "Агрокемикъл" - ЕООД е задължено да заплати допълнително ДДС в размер на 2636 лв. ведно със съответната лихва. За да отмени решението на Началника на митницата, съдът е приел следното: Според т. 1.1. от договора с № 11/17.04.02 г., сключен между "Агрокемикъл" - ЕООД и "Клакстън" - ООД, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши посреднически услуги за постигане на търговски договорености между възложителя и производителите, респ. търговците на пестициди при по-благоприятни условия за доставка и заплащане на продуктите. По т. 1.2 от договора (абзац втори), изпълнителят се е задължил да поеме всички рискове от неплащането на задълженията на възложителя към Dow Agro Sciences Ltd., възникнали след 29.12.01 г., както и да заплаща неговото задължение при невъзможност от погасяване в срок. Според чл. 1 от Анекс I с дата 20.08.05 г., т. 1.2 от основния договор не се променя. По аналогичен начин са уредени задълженията на страните и в чл. 5 от основния договор, като съдържанието на този текст се запазва и след изменението му, направено със същия анекс. Договореното в т. 1.2 не представлява посредничество за разлика от договореното в т. 1.1, а по същността си е встъпване в дълг или поемане на дълг от едно трето лице като съдлъжник, като кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото лице. Контрактите, сключени между "Агрокемикъл" - ЕООД и "Клакстън" - ООД съответно на 17.04.02 г. и 20.08.05 г., съдържат в себе си два различни договора - договор за поръчка и договор за встъпване в дълг. Различен е и договореният в чл. 9 от договора и анекса към него размер на дължимата от "Агрокемикъл" - ЕООД насрещна парична престация при предоставянето на двата мида услуги. Във фактура № 2006510/30.12.06 г., издадена от "Клакстън" - ООД, изрично е посочено, че основанието за плащането е "гарантиране на задължение по договор № 11/17.04.02 г. ". По делото липсват данни за това "Клакстън" - ООД да е извършвало посреднически услуги. В подкрепа на това е и фактът, че представляващият Dow Agro Sciences Ltd. е декларирал, че единствен негов представител за територията на България, който може въз основа на комисионни и възнаграждения да посредничи в България при сключването на договори за продажба на пестициди, произведени от Dow Agro Sciences Ltd., е "Смарт Агро Мир" - ЕООД - гр. София. Заплащането на възнаграждение по договора за встъпване в дълг, макар и да е във връзка с конкретния внос на стоки, не попада в нито една от хипотезите на чл. 38 от ЗМ и тази сума не следва да се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Изброяването в чл. 38 от ЗМ е изчерпателно. Затова в ал. 3 на същия законов текст е посочено, че при определяне на митническата стойност към към реално платената или подлежащата на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените в този член. Следва да се съобрази и нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗМ, в която е посочено, че действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост и нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка е установена по безспорен начин. Основният спорен въпрос по делото е свързан с характера на плащането по фактура № 2006510/30.12.06 г., издадена от "Клакстън" - ООД и се свежда до това представлява ли то възнаграждение за посредническа услуга и следва ли на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ да се прибави към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки по чл. 35 при определяне на митническата стойност. Според чл. 9.2 от договор № 11/17.04.02 г., сключен между Агрокемикъл" - ЕООД като възложител и "Клакстън" - ООД като изпълнител, "относно предоставените услуги от изпълнителя за обезпечаване и гарантиране плащанията на възложителя към Dow Agro Sciences Ltd. за реализираните през една календарна година доставки на стоки, възнаграждението се определя годишно в размер на 9% на база на реализираните доставки към възложителя от Dow Agro Sciences Ltd., изчислени до 30.12. на всяка година. Във фактура № 2006510/30.12.06 г., издадена от "Клакстън" - ООД на "Агрокемикъл" - ЕООД, изрично е посочено, че плащането е във връзка с гарантиране на задължения по договор № 11/17.04.02 г. Към фактурата има справка за дължимото възнаграждение по признати гаранции върху задълженията на "Агрокемикъл" - ЕООД съгласно договор № 11/17.04.02 г. за периода 1.01.06 г. - 30.12.06 г., като са изброени 24 фактури и съобразно тяхната стойност е определено възнаграждението в размер на 9%. Това възнаграждение е различно от договореното в чл. 9.1 от договора за посредническите услуги, което е еднократно в размер на 10.5 % от стойността на доставките през първата година на договорните взаимоотношения между възложителя и всеки нов контрагент. Поради изложеното, правилно е прието от Пловдивския административен съд, че плащането по процесната фактура не представлява възнаграждение за извършени посреднически услуги по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ, а е плащане във връзка с осъществената от "Клакстън" - ООД гаранционна дейност. В тази връзка правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗМ, чийто текст е възпроизведен по-горе и касае именно гаранционните дейности. Поради изложеното, решението на Административен съд-гр. Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е представляван от адвокат в касационното производство и не е представил доказателства за направени разходи, поради което искането му за присъждането на разноски за тази инстанция не следва да бъде уважено. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение