Решение № 3129 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1775/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Н. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Пенчев, срещу Решение 26775 от 11.12.2024 г., постановено по адм. дело 9565/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1167 от 30.08.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация /ИА АА/, редовно призован, чрез чрез процесуалния си представител юрк. Илиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. П., против заповед 1167 от 30.08.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността държавен инспектор в отдел Контрол и статистика" към Главна дирекция Автомобилна инспекция при ИА АА, считано от 02.09.2024 г., тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, както и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, доколкото по делото се установява, че жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.05.2016 г., по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Прието е от съда също така, че в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл в придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се включва и придобитото право на пенсия в условията на чл. 69 от КСО. Според съда доводите на жалбоподателя, че не е достигнал определената пенсионна възраст към момента на прекратяването на служебното му правоотношение с процесната заповед, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО, е изцяло неотносим, като в този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по сходни казуси. Съдът приема също така, че в случая не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие на акта с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, както и че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради липсата на мотиви за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността държавен инспектор, доколкото приложимият закон чл. 108 от ЗДСл, не задължава административният орган да излага мотиви при прекратяване на служебното правоотношение реда на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, тъй като в посочената норма законодателят е уредил материално-правните предпоставки за едностранното упражняване на потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение. Следва да се има предвид също така, че ЗДСл не съдържа условие за мотивиране от страна на органа по назначаването в тази хипотеза защо избира да прекрати служебното правоотношение с един служител пред друг, който също е упражнил правото си на пенсия, както и не съдържа изискване за извършване на подбор. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им, и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено това право на пенсия. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационният жалбоподател към датата на издаване на процесната заповед е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.05.2016 г., както и че същият е бил назначен със заповед 167/07.06.2023 г. на изпълнителния директор на ИА АА на длъжност държавен инспектор в отдел Административнонаказателна дейност в Дирекция Автомобилна инспекция в ИА АА, т. е. служебното му правоотношение е възникнало след придобиване и упражняването на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО. При така установеното по делото правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че съдът не е взел предвид, че към датата на издаване на оспорената заповед той не отговаря на необходимата възраст за пенсиониране по чл. 68 от КСО. Както вече беше посочено предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО, с която норма е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст на посочените служители по облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. С оглед на това ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента на издаване на процесната заповед, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО. Възражението в касационната жалба за противоречие на оспорената заповед с целта на закона е неоснователно, тъй като именно законът е предвидил възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя при придобито и упражнено право на пенсия, преди възникване на служебното правоотношение, което е прекратено. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде уважено в минимален размер от 100 лева, предвид правната и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,