Решение № 663 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15442/2010 г.

Решение № 663 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15442/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" гр. София против решение № 3285/26.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3462/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 1227/14.04.2010 г. за наложено на главен полицай Калчо Стойчев Калчев - командир на отделение на ГКПП - Дуранкулак от ГПУ Генерал Тошево при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Калчо Стойчев Калчев не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: С решение № 3285/26.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3462/2010 г. на Административен съд София - град е отменена заповед рег. № 1227 от 14.04.2010 г. за наложено на главен полицай Калчо Стойчев Калчев - командир на отделение на ГКПП - Дуранкулак от ГПУ Генерал Тошево при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Според изложените фактически основания в административния акт на 6.03.2010 г. около 0.15 часа главен полицай Калчев получава от румънския гражданин Кенан Булат - шофьор на автобус на фирма "Вардар" предварително поръчани и закупени от безмитен магазин в Република Турция 20 кутии цигари "MURATTI". С тези си действия Калчев нарушава изискванията на т. 4, т. 7 и т. 8 от "Етичен кодекс за поведение на служителите в МВР", утвърден със заповед рег. № Iз-2013/8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Неправомерните действия на служителя стават достояние на други служители на ГКПП - Дуранкулак, на Окръжен следствен отдел - Добрич и на широк кръг лица от публикации за случилото се в средствата за масова информация. Според дисциплинарнонаказващия орган деянието на главния полицай е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижът на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Така мотивиран административният орган налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд приема, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен без да са налице материалноправните предпоставки за това. По същество съдът констатира, че оспорената в образуваното пред него производство заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, тъй като доказателствата, събрани в административното производство опровергават приетата от директора на ГДГП фактическа обстановка и не установяват по несъмнен начин поведението на служителя на МВР на посочената в административния акт дата да е в нарушение на морално-етични норми, както и да е уронило престижа на службата. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че вменените на Калчо Стойчев Калчев тежки нарушения на служебната дисциплина не се установяват по безспорен начин. Неоснователно е касационното възражение на директора на ГДГП за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото. Решението на съда е постановено в съответствие с доказателствата по делото (чл. 171, ал. 1 от АПК) и обосновават изводите на съдебния състав относно това, че ответникът по касация поръчва за себе си, заплаща и получава 20 кутии цигари "MURATTI". Обратно - събраните в хода на административното производство доказателства - свидетелски показания и писмени обяснения на румънския гражданин Булат, които дори в незначителните си противоречия между дадените на 8.03.2010 г. и на 26.03.2010 г. сочат поръчител и платец на безмитната стока - Красимир Киряков. Разпитаните български гранични полицаи - Стоянов, Христов и Белберски също не сочат факти, относими към изложеното в оспорения пред АССГ акт. Действително на посочената в заповедта дата Киряков не е на работа поради отпуск, но дори да се приеме наличие на фактическото получаване на пакетите от Калчев това обстоятелство не е отразено в обстоятелствената част на административния акт, която се заключава в следното - предварително поръчани и заплатени от Калчев кутии цигари, закупени от безмитен магазин. Както правилно приема административният съд в разглеждания случай при недоказано по безсъмнен начин тежко нарушение на служебната дисциплина заповедта на директора на ГДГП се явява незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,