Решение № 5190 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2015 г.

Решение № 5190 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С., правоприемник на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С., против Решение № 3809/1.06.2015 г., постановено по адм. дело № 175/2015 г., по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена по жалба на А. В. К. негова Заповед № РД-14-1873/16.12.2014 г., за налагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - А. В. К., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-1873/16.12.2014 г., на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С., за налагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози. За да постанови този резултат съдът е приел, че след като не е установено наличието на материалноправната предпоставка по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвт. П, то наложената принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на А. К. до ползване на почивка не по-малко от 36 последователни часа, считано от 12.00 ч. на 16.12.2014 г., до 00.00 часа на 18.12.2014 г., е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Решението е правилно. Въз основа на констатациите на компетентния орган обективирани в оспорената заповед от 16.12.2014 г. обосновано е прието, че административният акт не кореспондира с установената фактически обстановка. В тази връзка са анализирани писмените доказателства, пътна книжка и пътни листа, от които се установява, че водачът на моторното превозно средство е почивал общо 39 часа и 40 минути, поради което в качеството си на таксиметров шофьор е ползвал седмична почивка повече от 36 последователни часа и не е осъществил фактическия състав на чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП. Този извод се подкрепя от фискалния отчет от електронен таксиметров апарат с фискална памет във връзка с отчитане на оборота. При липса на категорични доказателства за наличие на посоченото нарушение приложената ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 3 от ЗАвП е недоказана и в противоречие с установените факти и обстоятелства. По делото не са налице данни които да променят изводите в съдебното решение. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд С.-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение