Решение № 1320 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2019 г.

Решение № 1320 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет – Л., против решение № 108 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 667/2018 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменена Наредба за реда и условията за упражняване правата на община Л. върху общинската част от капитала на търговските дружества, приета с решение № 93/27.05.2004 г. на Общински съвет Л. - последно изменено и допълнено с решение № 250/31.01.2013 г. на Общински съвет – Л.. Жалбоподателят поддържа доводи, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – В. Т. против наредбата да бъде отхвърлен. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура – В. Т., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че Наредбата е издадена от компетентен орган - Общински съвет Л., в предвидената от закона форма, но не е приета при спазване на специалните процесуални правила за това. Приел, че в случая първоначалният проект на наредбата не е придружен от мотиви, съгласно изискването на чл. 28 ЗНА в относимата редакция. От друга страна е изложил доводи, че липсват доказателства за проведено обсъждане на проекта, както и такива проектът на наредбата да е довеждан до знанието на заинтересованите лица. Позовал се е на разпоредбата на чл. 2а (нов – ДВ бр. 55 от 2003 г., отм. бр. 46 от 2007 г., считано от 01.01.2008 г.) от Закон за нормативните актове, като е изложил доводи, че съгласно цитираната разпоредба, лицата за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане, като уведомяването се извършва чрез изпращане на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. Посочил е също, че към момента на приемане на спорния текст е в сила и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, в редакцията на ДВ, бр. 57 от 22.07.1980 г., в който също са регламентирани правилата свързани с издаването на подзаконови актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че при издаване на Наредба за реда и условията за упражняване правата на община Л. върху общинската част от капитала на търговските дружества са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за отмяна на нормативния акт. Аргументирано и в съответствие с представените доказателства е преценено, че при издаване на наредбата не са изпълнени изискванията на чл. 2а (отм.); от Закона за нормативните актове (ЗНА). Според цитирания текст лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. В случая проектът за наредбата не е разгласен по предвидения ред и на заинтересованите граждани и организации не е осигурена възможност да представят становища и възражения по него. Тези факти не са оспорени от Общински съвет-Л. и доказателства, че процедурата по чл. 2а (отм.); ЗНА е спазена не са ангажирани. При тези данни административният съд правилно приема, че подзаконовият нормативен акт е приет в противоречие с чл. 2а (отм.); ЗНА (ДВ бр. 46/2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), а също и в нарушение на чл. 13 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, тъй като обществено обсъждане на проекта на наредбата не е проведено и на заинтересованите граждани и организации не е осигурена възможност за предложения и възражения в предвидения в закона срок. Посочените разпоредби са с императивен характер, имат за цел да осигурят възможност на заинтересованите лица да изразят тезите си и да направят възражения и съблюдаването им е гаранция за постигане на законност, публичност, откритост и съгласуваност. Съблюдаването на предвидената процедура е императивно задължение на административните органи с нормотворчески правомощия, насочено към законосъобразното формиране на управленски решения и приемане на правните норми по регулиране на определени обществени отношения по разумен, компетентен и стабилен начин. Ето защо пренебрегването на посочените изисквания, както в случая, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като засяга формирането на волята на административния орган и се отразява на правилността на приетия от него акт. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че констатираните по- горе процедурни нарушения се основание за отмяна на оспорената наредба. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя нормативния акт, Административен съд - В. Т. постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на оспореното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите в протеста. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени съображения в подкрепа на извода за допуснати нарушения на процедурата по приемане на наредбата. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че нарушенията са съществени. В тази насока е отбелязано, че процедурните пропуски засягат процеса на формиране на волята на органа по регулация на съответните обществени отношения, както и принципите на публичност и обществен контрол върху приетия подзаконов нормативен акт. По същество това са мотивите, обосноваващи съдебното решение. Ето защо доводите на касационния жалбоподател, че съдебният акт не съдържа мотиви е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,