Решение № 1644 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9322/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на М. В. И. от гр. Варна за допълване на решение 12746 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело 9322/2024 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се излагат съображения за неправилност и несъгласие с изводите на съда в постановеното по делото решение, като се моли то да се преразгледа и да се отхвърли касационната жалба на кмета на Община Варна срещу решение 6310 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 423/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Ответната страна кмет на Община Варна, чрез юрк. Славова, в писмен отговор, ангажира становище за неоснователност на искането. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането за допълване е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страна по делото или по почин на съда. Тя намира приложение, когато този акт е действително непълен, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания, направени в него. С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е обезсилил решение 6310 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 423/2024 г. по описа на Административен съд Варна и е прекратил производството по делото. В случая хипотезата на чл. 176, ал. 1 АПК не е налице, тъй като с решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд се е произнесъл изцяло и по всички искания, наведени с касационната жалба на кмета на Община Варна, с която е бил сезиран, като е обезсилил първоинстанционното решение, поради произнасяне от страна на съда по същество при липса на годен предмет за оспорване. С това предметът на касационната проверка е изчерпан и постановеното касационно решение не е непълно. Тук следва да се посочи, че за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната инстанция следи и служебно чл. 218, ал. 2 АПК, т.е. дори и при липса на наведено от касатора оплакване за недопустимост, съдът е длъжен да обезсили съдебния акт, ако констатира, че са налице предпоставки за това. Касационната инстанция следва да постанови допълнително решение, само когато не се е произнесла по цялото оспорване, направено с касационната жалба, което в случая не е налице. Несъгласието на искателя ответник в касационното производство, с част от изложените и от двете съдебни инстанция аргументи и съображения, не обосновава непълнота на съдебния акт, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. С постановеното решение съдът се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба, като е налице формулирана и изразена воля по целия спорен предмет. Твърдението на искателя, че по отношение на отделни негови оплаквания в първоинстанционната жалба съдът е изложил мотиви, с които той не е съгласен, не обуславя наличие на непълно решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. С настоящето искане за допълване на касационното решение по същество се цели преразглеждане и пререшаване на спора, по начина, посочен от ответника в касационното производство, което е недопустимо, тъй като решението на Върховния административен съд е окончателно и спорът не може да бъде пререшаван. Поради изложеното искането на М. В. И. за допълване на решение 12746 от 25.11.2024 г. по адм. дело 9322/2024 г. по описа на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,