Решение № 1498 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Стефанова, против Решение 4894 от 14.05.2024г., постановено по дело 2849/2023г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменен по жалба на Стройтранс 2011 ЕООД Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 3 от 18.12.2023 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с който са установени задължения главница в размер на 8549,30 лв., ведно с дължимата лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима такса за 2022 г. за правото на водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изградено в поземлен имот с идентификатор 39459.503.221 по ККР на с. Кранево. В касационната жалба са сторени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че е налице отлагателно условие / монтиран и пломбиран водомер за измерване на ползваните за разрешената цел водни обеми/, след осъществяването на което за титуляра възниква възможността да упражнаява дейността, за която му е издадено разрешително. Твърди, че несбъдване на условието не води до извод, че правото на водовземане не се счита за възникнало, респ. не се дължи такса за ползването на водното съоръжение. Моли съдът да отмени атакуваното решение. Ответникът- Стройтранс 2011 ЕООД, чрез адв. Костадинов, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила атакуваното решение, както и да му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна Прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Варна е била законосъобразността на АУПДВ 3 от 18.12.2023 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с който са установени задължения в тежест на Стройтранс 2011 ЕООД, за главница в размер на 8549,30 лв., ведно с дължимата лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима такса за 2022 г. за правото на водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изградено в поземлен имот с идентификатор 39459.503.221 по ККР на с. Кранево. Според фактическите установявания по делото Стройтранс 2011 ЕООД е титуляр по Разрешително 21610096/29.04.2022 г. /л. 7-14 /, издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна, за водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изграден в поземлен имот идентификатор 39459.503.221 по ККР на с. Кранево. Разрешителното е със срок на действие от 29.04.2022 г. до 29.04.2032 г., с цел водовземане за всички други цели и общ разрешен годишен обем на ползваната вода от сондажа до 56 339 куб.м. годишно. Предвид влязлата в сила забрана за строителство по черноморското крайбрежие от 15.05. до 15.09., която възпрепятства реализирането на топлоизолиран тръбопровод, дружеството е поискало срокът за упражняване на правото на водовземане да бъде променен на до 15.10.2022 г. Последвал е отказ на административния орган да удоволетвори искането на дружеството. С уведомление изх. 26-00-7894/А4/11.08.2023 г. /л. 28 / Стройтранс 2011 ЕООД е уведомен за започване на производство за издаване на АУПДВ. Административен съд- Варна е приел, че процесният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на реквизитите, предвидени в чл. 59 от АПК, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при противоречие на материалния закон. Според съда само при евентуално сбъдване на условието в срока на действие на разрешителното биха били налице основания за заплащане на таксата и то без значение дали се извършва водовземане на минерални води. Решаващият състав е посочил, че с оглед липсата на установена санитарно охранителна зона през 2022г., не е било възможно да бъде осъществено водовземането от процесния сондаж. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "в" от Закона за водите за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води. Съгл. ал. 3 на текста таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а според ал. 6 размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета от Министерския съвет. Необосновано първостепенният съд е счел, че дружеството не дължи такса за водовземане от минерални води, след като такова фактически не е реализирано поради неосъществяване на горепосоченото отлагателно условие, респ. че не е настъпил началният срок за упражняване на това право, така както е разписано в разрешително след изграждане на водопроводно отклонение и монтиране и пломбиране на водомер за отчитане на ползваните водни количества. Таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода, от датата на влизане в сила на разрешението за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярят на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. В тази насока са Решение 7938 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. дело 5026/2016 г., III о.; Решение 5767 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. дело 6725/2015 г., III о.; Решение 113306 от 09.12.2015 г. на ВАС по адм. дело 15636/2014 г., III о. и много други, Решение 12473 от 19.11.2024г. на ВАС по адм. дело 6877/2024г. Това право е придобито от Стройтранс 2011 ЕООД с Разрешение 21610096/29.04.2022 г., което е стабилен административен акт. Съгласно т. 1 от Раздел "Задължение за заплащане на такса за водовземане", неговият титуляр следва ежегодно да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем, температура на водата и в зависимост от целта съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г. Следователно за титуляра на разрешителното за водовземане е налице задължение за заплащане на такса за 2022 г., определена съгласно законовите изисквания, независимо дали титулярят фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. Следва да се посочи, че изискването за монтиране и пломбиране на водомер, дефинирано е Приложението към разрешителното в т.1 от раздел условията за реализиране на водовземането е с цел да се следи разрешеният годишен обем на водоползването да не бъде превишаван, а не да отчита конкретно ползвания воден обем. Обстоятелството дали и в каква степен ще се възползва от разрешения му годишен обем кубични метри, както и ще ги ползва целогодишно или само в конкретен период от време, е единствено по воля на титуляря. По идентични съображения настоящата инстанция преценява като несъстоятелен извода на първостепенния съд, че за титуляря на разрешителното не е възникнала възможността да упражнява дейността по возовземане, защото към момента на издаването на разрешителното за водовземане и до края на 2022 г. няма установена санитарно-охранителна зона за сондаж Вн-45 "Кранево. Препятстването на правото на Стройтранс 2011 ЕООД да ползва предоставените права за минерална вода през 2022 г., предвид липсата на установена санитарно охранителна зона за 2022г. също е обстоятелство , ирелевантно за дължимостта на таксата. Или в обобщение първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател се следва присъждане на сторените разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 228 АПК в размер на 300 лева за двете съдебни инстанции, съобразно нормата на чл. 24 от НПП и дължимата съгласно чл. 227а, ал.3 от АПК 68, 39 лева държавна такса пред касационната инстанция, или общо разноски в размер на 368, 39 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,