Решение № 10814 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2020 г.

Решение № 10814 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Полихронов инженеринг" ООД, представлявано от управителя П. Полихронов, чрез пълномощник адвокат Г. Георгиев от АК – Стара Загора, срещу решение № 500/18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 720/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1040-23-54/04.09.2019 г. на Директор на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 39/24.07.2019 г. на длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука настъпила със С. Иванов е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 60 КСО във вр. чл. 55 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - И. Иванова не взема становище по касационната жалба. Ответниците – К. Иванова и Р. Иванов, чрез адвокат Ж. Златанова от АК – Стара Загора, в писмен отговор, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-23-54/04.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 39/24.07.2019 г. на длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука настъпила със С. Иванов е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за установено, че производството се е развило въз основа на декларация за трудова злополука по чл. 3, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки с вх. № 39/16.04.2019 г., подадена от наследниците на починалия. В декларацията са посочени дата, час и място -19.02.2019 г., 06. 50 ч, по национален път N2, при км. 60+600 – гр. Узричени, община Яломица, Република Румъния. Вид на работа - превоз на амониева селитра от Стара Загора до Румъния, а като специфично действие, извършвано от пострадалия е посочено – ПТП, начин на увреждане – фрактури по стената на гръдната кост и политравматизъм в следствие на пътно-транспортното произшествие. Към декларацията е приложена медицинска документация в т. ч. медицинско удостоверение за констатиране на смърт, удостоверение за смърт, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол от главен инспектор на румънската полиция, трудов договор с "Полихронов инженеринг" ООД. Издадените официални документи от румънските власти са съответно преведени. Приобщен е и сигнал до ИА "ГИТ", изпратен по компетентност до ТП на НОИ - Стара Загора, към който се съдържат всички описани документи, приложени към подадената декларация. Със Заповед № 06/19.04.2019 г. на Директор ТП НОИ - Стара Загора е извършено разследване на злополуката, настъпила на 19.02.2019 г. със С. Иванов, резултатите от която са обективирани в протокол № 6/16.05.2019 г., видно от който Иванов е сключил трудов договор с жалбоподателя на 20.10.2017 г. за изпълнение на длъжността "шофьор, товарен автомобил /международни превози/, като е постъпил на работа на 22.10.2017 г. Запознат е срещу подпис с длъжностната си характеристика и е документирано извършването на първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж, съгласно изискванията на нормативната уредба. Считано от 18.02.2019 г. до 22.02.2019 г. Иванов е изпълнявал курс с товарен автомобил, образуван от автовлекач и ремарке, от град Стара Загора до град Фокшани Р Румъния, като за целта е бил командирован. На 19.02.2019 г. около 06. 50 ч. по време на управление на автомобила, движейки се с постоянна скорост от 80 км/ч на посочените по-горе път и точен км, е загубил контрол над автомобила и се е преобърнал извън пътя. Във връзка с настъпилото ПТП Иванов е загубил живота си на място в кабината на автомобила. От наличното медицинско удостоверение за констатиране на смърт № 51/20.02.2019 г. издадено от лекар по съдебна медицина от компетентната окръжна служба в Р Румъния, като пряка причина за смъртта е посочена остра сърдечно-съдова недостатъчност, причинена от фрактури на стената на гръдната кост с плевро-пулмонални разкъсвания и двустранен хемоторакс. Същите са следствие на наранявания на гръдния кош при станалото ПТП. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в случая увреждането на здравето, причинило смъртта има травматичен произход - наранявания в резултат на ПТП, при което е настъпило внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка с извършваната работа, което е причинило смърт, при наличие на всички елементи, установени в нормата на чл. 55, ал. 1 КСО. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Стара Загора, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Трудовата злополука е регламентирана като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; и 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно наличието на хипотеза по чл. 60, ал. 2 КСО, регламентираща злополука по повод на нетравматично увреждане. Първоинстанционният съд правилно приема за ирелевантно обстоятелство, че Експертно решението № 1828/29.05.2019 г. на ТЕЛК не е влязло в сила към датата на издаване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО. В конкретния случай се касае за травматично увреждане, довело до летален изход. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинна връзка при настъпила злополука от травматично увреждане въз основа на разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение. При правилно приложение на материалния закон е изведено, че евентуално нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача не съставляват обстоятелства относими към характера на злополуката като трудова. В хипотезиса на правната норма на чл. 55 КСО не са предвидени нарушения и/или санкции, които да вменяват субективен елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Новелата на алинея 3 на чл. 55 КСО дерогира действието на алинея 1 само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Наличието на виновно поведение от страна на пострадалото осигурено лице, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 КТ. Субективният фактор и елемент за трудовата злополука е от значение само при умишлено увреждане на здравето по чл. 55, ал. 3 КСО, каквито данни не са представени нито в хода на производството по установяване и разследване на злополуката пред административния орган, нито при разглеждане на спора пред първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените от касатора доводи досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство при допускане, събиране и преценка на доказателствата относно спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Доказателствената тежест за установяване на умишлено самопричиняване на увреждането, довело до смъртта на работника пада върху касатора, който твърди това обстоятелство. Пред административния орган, в хода на производството по установяване и разследване на злополуката като трудова от работодателя не е направено искане за допълнително събиране на гласни доказателства, като протоколът за резултатите от извършеното разследване е подписан без особени мнения, респ. забележки от членовете на комисията, сред които е и представител на работодателя "Полихронов инженеринг" ООД. В проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд също не са правени доказателствени искания. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване - чл. 55, ал. 1 КСО, обуславяща съответните правни последици по приемане на настъпилата злополука за трудова. С оглед на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, от ответниците К. Иванова и Р. Иванов е основателна. Същите следва да се присъдят в размер от 700 лева (седемстотин лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 12.03.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,