Решение № 7399 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2017 г.

Решение № 7399 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Н., чрез пълномощника й адв. Д. К., против Решение № 138 от 01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2027/2016 г. от Административен съд В.. В жалбата се мотивират доводите на касатора за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на О. В., в писмено становище, възразява срещу основателността на касационната жалба. Заинтересованите страни - М. К. С., лично и И. Г. Т., чрез пълномощника си Д. Т. И., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - С. Й. Г. поддържа касационната жалба, депозирана от Г. В. Г., която е оставена без разглеждане, поради оттеглянето й от подателя с влязло в сила Определение № 6081 от 16.05.2017 г., постановено по настоящото адм. дело № 4638/2017 г. по описа на ВАС, III отд. Заинтересованите страни - Г. Т. Н., М. А. Н., Е. И. Г. и Д. И. П. не изразяват становище, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - В. е отказът на кмета на община В., обективиран в писмо рег. № АУ051066ВН_012ВН от 09.06.2016 г., да удовлетвори заявеното от С. Т. Н. искане за извършване на разпоредителна сделка - придобиване право на собственост върху терен - частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 10135.3516.177 и площ 225 кв. м, находящ се в гр. В., ул. "Б. И." .№...-15А по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС вр. чл. 32 НРПУРОИ. Въз основа на установените по делото факти, след анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и възраженията на страните съдът е стигнал до правния извод за неоснователност на оспорването и е отхвърлил жалбата на г-жа Н. За да постанови този резултат е приел, че отказът е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Не е спорно, че С. Т. е подала заявление с вх. № АУ051066ВН от 30.04.2013 г. до община В. с искане, да бъде открита процедура по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС с цел да придобие право на собственост, чрез възмездна правна сделка, върху общински недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.3516.177, с адрес гр. В., ул. "Б. И." .№.... Към заявлението е приложила нот. акт № ...; Удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата изх. № VIII-11052 от 01.01.1967 г. на ГНС - В.; Удостоверение за наследници. Не е спорно също, че за ПИ с идентификатор 10135.3516.177, с административен адрес гр. В., ул. "Б. И." .№...-15А, с обща площ от 225 кв. м, при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.3516.97, 10135.3516.103; 10135.3516.178 и 10135.3516.176, е съставен акт за частна общинска собственост № 8534/22.06.2015 г., въз основа на по-рано съставени такива - № 5659 от 16.11.1964 г. (л. 233, т. 2), № 2959 от 15.03.2004 г. (л. 213, т. 2) и № 6023 от 12.04.1965 г. (л. 216). Не се оспорва отбелязването в АЧОбС № 8534/22.06.2015 г., че съгласно удостоверения от 28.12.1966 г. и от 01.01.1967 г. е признато право на строеж върху имота на Г. И. Н. и на Т. Г. Н. от по 1/2 ид. част от дв. 35, кв. 871, 26 п. р. на гр. В. по Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (обн. ДВ, бр. 90/09.11.1956 г.). Съгласно чл. 1 от този закон: "Признава се право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако: а/ до 1 септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж; б/ продължават да ги владеят; в/ не притежават друго жилище в местожителството си.", а съгласно ал. 3 на текста "Сградите и постройките върху местата се считат собственост на лицата, на които се признава право на строеж." Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката. Не е доказано обаче, от нито едно от представените в делото писмени доказателства, какви сгради са се намирали в имота към датата на издаване на удостоверенията изх. № VIII-11052 от 28.12.1966 г. и № VIII-11052 от 01.01.1967 г., за да се направи сравнение с приложените по делото актуални скици, от които е видно, че в имот с идентификатор 10135.3516.177, находящ се на административен адрес ул. "Б. И." .№...-15А са налице пет броя сгради, от една страна. От друга страна, това обстоятелство е ирелевантно защото в ъз основа на правото на строеж нито възниква право на собственост върху земята, върху която е изградена постройката, нито последната се узаконява. Наличието на право на собственост или на каквото и да е друго вещно право не може да узакони, да санира, една незаконно изградена постройка. За узаконяването на сградата касаторката е следвало да изпълни предвидената в § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (ДВ, бр. 79 от 1998 г., попр., бр. 89 от 1998 г.) процедура. За да се удовлетвори претенцията на касаторката да й бъде продадена земя - частна общинска собственост по преференциалния ред на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, тя следва да докаже по безспорен и категоричен начин: 1. Че е собственик 2. На законно построена върху терена сграда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави молбата неоснователна. Законно построена би била сграда, за която са налице всички издадени по съответния ред строителни книжа. В случая такива не са били представени. След като не са налице строителни книжа, не може да се приеме и за законно построена сградата. В този случай парцелът - частна общинска собственост, върху който е изградена постройката не може да бъде продаван по привилeгирования ред, предвиден в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Този правен извод не се променя от факта, че сградите в процесния ПИ 10135.3516.177 са били отчуждени по силата на Заповед № 3853 от 01.12.1989 г., издадена от председателя на ИК на В. О. (л. 234, т. 2), и на собствениците Т. Г. Н. и Р. П. Н. е определено обезщетение с друг недвижим имот. Както този документ, така и оценителния протокол от 25.08.1989 г., на който се позовава г-жа С. Н., не доказват законност на сградите по смисъла на чл. 35, ал. 3 ЗОбС. Законно построена по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС би била сграда, за която са налице всички издадени по съответния ред строителни книжа или за която е налице документ за узаконяване. Затова изводът на съда, че не са изпълнени комулативно изискуемите предпоставки на закона е обоснован и законосъобразен. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на г-жа С. Н., че е в нейна тежест да докаже, че притежава документ за собственост върху законно изградена/и сграда/и в имота, т. е. наличието на съответни строителни книжа, но тя не се е справила с доказателствената тежест. При така изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт - законосъобразен. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение